4 7 Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 27.10.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2118 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Обединена българска банка“ АД /“ОББ“ АД/ срещу решение №998 от 30.04.2019г. по в.гр.д. №5985/2018г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решението на СГС, І-17 състав от 12.09.2018г. по гр.д. №3189/2017г. в частта, с която е отхвърлен искът на „ОББ“ АД срещу И. В. И., ЕГН [ЕГН] и С. В. И., ЕГН [ЕГН] с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 ТЗ за присъждане на разликата над 19 040.68 евро до 164 571.36 евро- предсрочно изискуема главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.06.2008г. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният от банката иск. Касаторът твърди, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС и без да отчита, че производството не е по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, а е по осъдителни искове с правно основание чл.430 ТЗ, достига до неправилен извод, че процесните вземания не са предсрочно изискуеми, тъй като длъжниците не са надлежно уведомени за волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на задълженията по кредита за предсрочно изискуеми. Счита, че въззивният съд достига до правилен извод, че волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост достига до длъжниците- ответници с връчването на препис от исковата молба, но неправилно приема, че доколкото исковата молба е връчена на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК не е настъпил материалноправният ефект на изявлението. Претендира разноски. Ответникът по жалбата И. В. И., чрез особен представител адв.В.Г. поддържа, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски. Ответникът по жалбата С. В. И., чрез адв.Ж.Ж. поддържа, че жалбата е неоснователна по доводи, изложени в писмения отговор на касационната жалба.Излага подробни, че решението на въззивния в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде повърдено. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови въззивното решение, с което частично са уважени исковете с правно основание чл.430, ал.1 и ал.ТЗ и чл.92 ЗЗД, а в останалата част отхвърлителното решение на първоинстанционния съд е потвърдено, съдът приема за установено по безспорен начин сключването на процесния договор за банков кредит, по силата на който „ОББ“ АД е предоставила на ответника И. И. сумата 198 600 евро за закупуване на едноетажна еднофамилна жилищна сграда, а кредитополучателят е поел задължение да върне заетата сума до 15.06.2023г. на равни месечни вноски съгласно погасителен план към договора; усвояването на договорената сума чрез превод по сметка на кредитополучателя; извършени погасявания в общ размер на 129 917.73 евро /последното плащане по договора на 16.03.2016г. погасява вноската с падеж 15.03.2016г./; неплатени вноски с падежи след 15.04.2016г.; изявление на банката от 15.12.2016г. за предсрочна изискуемост съгласно чл.18 от договора поради неизпълнението за периода 15.04.2016г.-15.12.2016г., отправено с уведомление до кредитополучателя И. и покана за плащане на задължения в общ размер 173 026.22 евро. Въззивният съд приема, че това уведомление не е редовно връчено на адресата, а исковата молба е подадена на 15.03.2017г. и препис от нея не е получен от никой от ответниците, тъй като са призовани по реда на чл. 47 ГПК и преписи от исковата молба са получени от назначените им по реда на чл. 47 ГПК особени представители. С оглед установеното решаващият съдебен състав излага мотиви, че вземанията на ищеца не са станали предсрочно изискуеми, тъй като основанието за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да е настъпило преди подаване на исковата молба и пак тогава кредиторът следва да се е позовал на правото си да направи кредита предсрочно изискуем и да доведе това до знанието на длъжника. Като приема, че не е доказано, че изявлението на кредитора от 15.12.2016г. е достигнало до знанието на длъжника преди подаване на исковата молба, а до ответницата И. изобщо не е изпращано, съдът счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост. Съдът излага и аргументи, че исковата молба може да има характер на изявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и в такъв случай с получаване на препис от нея, длъжникът се счита уведомен за предсрочната изискуемост, като процесната искова молба съдържа изявление в съответния смисъл, но доколкото не е връчена на нито един от ответниците, а само на особените им представители по чл.47, ал.6 ГПК, извършеното на тях връчване няма материалноправен ефект и не е настъпила предсрочна изискуемост и след подаване на исковата молба. За да отмени частично първоинстанционното решение, въззивният съд, позовавайки се на даденото в ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС разрешение, приема, че е допустимо искът за присъждане на породени от предсрочна изискуемост вземания на банката по договор за банков кредит да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди завеждане на иска. С оглед доказателствата по делото намира за допустими претенциите на банката за присъждане на падежиралите в периода 15.04.2016г – 15.04.2019г. 37 анюитетни вноски от по 1426 евро или общо за 52 762 евро, а за основателни претенциите за главница в размер на 19 040.68 евро, както и за възнаградителна лихва за исковия период от 15.04.2016г. до 12.03.2017г. в претендирания размер от 8 265.55 евро и и 4 839.82 евро наказателна лихва за същия период съгласно чл.6.1. вр. с чл.5.1. от договора за кредит. Решаващият съдебен състав излага мотиви, че за заплащането на горните суми е солидарно отговорна и ответницата И.- съпруга на кредитополучателя към 19.06.2008г., тъй като договорът за кредит е сключен при действието на СК от 1985г. /отм./, съгласно който съпрузите отговарят солидарно за задължения, които единият или двамата са поели за задоволяване нуждите на семейството /чл.25, ал.2/. Възраженията на ответницата И., основани на разпоредбите на чл.14 от договора за кредит, не са обсъждани, тъй като е прието, че са преклудирани С определение №322/14.05.2020г. по настоящото дело въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска на „ОББ“ АД срещу И. В. И. и С. В. И. с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 ТЗ за присъждане на разликата над 19 040.68 евро до 164 571.36 евро- предсрочно изискуема главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.06.2008г., е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС по въпроса- произвежда ли материалноправен ефект волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано в исковата му молба по чл.430, ал.1 ТЗ, връчена на особен представител на ответника по чл.47, ал.6 ГПК. За да даде отговор на поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /в този смисъл т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост /решение №139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.; решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. и др./. С решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на ВКС, І т.о. е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Съдът излага мотиви, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Съобразена е и трайната и непротиворечива практиката на ВКС, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника , вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Тази практика се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС. По основателността на касационната жалба: Въведените в касационната жалба основания по чл.281, т.3, пр.1 ГПК за отмяна на въззивното решение са налице. При постановяване на решението въззивният съд в противоречие с разрешението на поставения правен въпрос е възприел тезата, че исковата молба може да има характер на изявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и в такъв случай с получаване на препис от нея, длъжникът се счита уведомен за предсрочната изискуемост, като процесната искова молба съдържа изявление в съответния смисъл, но доколкото е връчена само на особените представители на ответниците по чл.47, ал.6 ГПК, извършеното на тях връчване няма материалноправен ефект и не е настъпила предсрочна изискуемост и след подаване на исковата молба. Решаващият съдебен състав не е съобразил, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, какъвто е настоящият, когато в самата искова молба е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, връчването на особения представител на ответниците, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, представлява надлежно уведомяване на длъжниците. При приетите за безспорно установени факти, че между страните е сключен процесният договор за банков кредит, по силата на който „ОББ“ АД е предоставила на ответника И. И. сумата 198 600 евро, а кредитополучателят е поел задължение да върне заетата сума до 15.06.2023г. на равни месечни вноски съгласно погасителен план; че договорената сума е усвоена изцяло; че последното плащане по договора е на 16.03.2016г. и са останали неплатени вноски с падежи след 15.04.2016г., съдът е следвало да прецени дали изявлението на банката от 15.12.2016г. за предсрочна изискуемост съгласно чл.18 от договора /поради неизпълнението на задълженията за периода 15.04.2016г.-15.12.2016г./ е достигнало до длъжниците. Установява се, че отправеното уведомление до кредитополучателя И. за предсрочна изискуемост и покана за плащане на задължения в общ размер 173 026.22 евро не е надлежно връчено на адресата, но преписите от настоящата искова молба са връчени на ответниците чрез назначените им по реда на чл.47, ал.6 ГПК особени представители. Въззивният съд не е съобразил, че с получаването на преписите от исковата молба изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит е достигнало до длъжниците, от който момент е настъпила и предсрочната изискуемост. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е постановено при нарушение на закона, поради което са налице основанията за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. След отмяната по реда на чл.293, ал.2 ГПК не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. От доказателства по делото се установява, че цялата договорена сума от 198 600 евро е усвоена от кредитополучателя на 30.06.2008г., като след извършените погашения в общ размер от 129 917.73 евро /последното на 16.03.2016г./ към 15.03.2017г. размерът на дължимите суми по процесния договор за банков кредит е 177 676.73 евро, от които 164 571.36 евро е незаплатената главница. С връчването на преписите от исковата молба по делото на ответниците волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за банков кредит е породило своето действие, поради което цялата дължима главница е станала изискуема. С оглед изложеното иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 ТЗ за присъждане на сумата 164 571.36 евро- дължима главница по договора за кредит, е изцяло основателен. Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 19 040.68 евро до 164 571.36 евро- предсрочно изискуема главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.06.2008г., е неправилно и следва да бъде отменено, а искът да бъде уважен. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца сумата 6 142.67 лева разноски за касационното производство; сумата 28 743.30 лева разноски за първата и втората инстанция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №998 от 30.04.2019г. по в.гр.д. №5985/2018г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решението на СГС, І-17 състав от 12.09.2018г. по гр.д. №3189/2017г. в частта, с която е отхвърлен искът на „ОББ“ АД срещу И. В. И., ЕГН [ЕГН] и С. В. И., ЕГН [ЕГН] с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 ТЗ за присъждане на разликата над 19 040.68 евро до 164 571.36 евро- предсрочно изискуема главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.06.2008г. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН [ЕГН] и С. В. И., ЕГН [ЕГН] да платят солидарно на „ОББ“ АД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 ТЗ сумата 145 530.68 евро- разликата между присъдените 19 040.68 евро и претендираните 164 571.36 евро- предсрочно изискуема главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.06.2008г., ведно със законната лихва от 15.03.2017г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН [ЕГН] и С. В. И., ЕГН [ЕГН] да платят на „ОББ“ АД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 6 142.67 лева разноски за касационното производство, както и сумата 28 743.30 лева разноски за първата и втората инстанция. ОСЪЖДА „ОББ“ АД на основание чл.47, ал.6 ГПК да плати по сметка на ВКС сумата 2 016.12 лева възнаграждение за особен представител на ответника И. В. И.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.