Р Е Ш Е Н И Е № 2 гр. София, 18.04.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1113/2016 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения М. Х. Х. за възобновяване на НОХД № 4619/2013 г. по описа на Варненския районен съд (ВРС). В молбата на осъденото лице са изложени доводи, че бил осъден задочно, без да бъде уведомен за проведения процес. Не бил призован и изслушан и основният свидетел по делото А. А. А., който бил негов втори баща. Обвинението се дължало на недоразумение между тях, което било отстранено. Осъденият декларира желанието си делото да бъде възобновено, за да можели и двамата да се явят пред съда и да се разкрие истината. В съдебно заседание на ВКС осъденият Х. и неговият защитник адв. Д. поддържат искането за възобновяване и молят да бъде уважено. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 3 от 13.01.2014 г. по НОХД № 4619/2013 г. ВРС е признал подсъдимия М. Х. Х. за виновен в това, че през м. август 2012 г. в [населено място], област В., противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек автомобил м. „М.” с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 2 037.50 лева, собственост на А. А. А., поради което и на основание чл. 206, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на М. Х. по НОХД № 6031/2010 г. по описа на ВРС, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Присъдата на ВРС е влязла в сила на 29.01.2014 г. Съгласно писмо рег. № Р-43 от 26.08.2016 г. на РП–гр. Варна и писмо рег. № 436р20464 от 30.08.2016 г. на ІІ РУ при ОДМВР–Варна, на 11.08.2016 г. осъденият Х. е бил предаден от компетентните германски власти въз основа на ЕЗА и е бил настанен в Затвора–гр. Варна за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода с начало от 12.08.2016 г. Поради липса на изрични твърдения в искането, както и на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения на обстоятелствата за влезлия в сила съдебен акт на ВРС по НОХД № 4619/2013 г., за начало на визирания от чл. 423, ал. 1 от НПК период следва да се приеме моментът на привеждане в изпълнение на наложеното му наказание – 12.08.2016 г. Молбата на осъдения за ревизия на наказателното дело по реда на възобновяването е изпратена по пощата с клеймо на пощенския плик 05.10.2016 г., т. е. в шестмесечния срок от узнаването за постановената присъда. При тези данни ВКС намери, че искането на молителя е допустимо на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, по реда на която процедура е образувано настоящото производство. Разгледано по същество, искането на осъдения Х. за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Досъдебното производство срещу него е било проведено по ДП № 2037/2012 г. по описа на ІІ РУП–Варна, образувано с постановление на прокурор от РП–гр. Варна на 02.10.2012 г. В периода до 15.07.2013 г. досъдебното производство е било двукратно спирано на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК поради отсъствието на пострадалия А. А. А., собственик на противозаконно присвоения автомобил, който пребивавал в чужбина с неизвестно местонахождение. След последното възобновяване на делото с постановление на разследващ полицай от 02.08.2013 г. искателят М. Х. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка”. На същата дата му било предявено постановлението за привличане и той е бил разпитан в качеството му на обвиняем, за което е бил съставен протокол за разпит на обвиняем. Посочените процесуални действия са били извършени с участието на защитник адв. Р. С. от АК – В.. В протокола за разпит на обвиняемия от 02.08.2013 г., както и в протокола за предявяване на разследването от 02.08.2013 г. разследващият орган е отразил известния по делото адрес на обвиняемия – [населено място], област В., [улица], откъдето той е бил редовно призоваван на 30.07.2013 г. (л. 119 от ДП), а впоследствие, поради неявяването му, е бил и принудително доведен (л. 28 от ДП). В постановлението за привличане като обвиняем (л. 25-26 от ДП), надлежно подписано от искателя, изрично са били отразени поетите от него задължения във връзка с мярката му за неотклонение – „да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване”, като разследващият орган е посочил и последиците от неизпълнението им. По внесен на 02.09.2013 г. (стриктно в срока по чл. 242, ал. 4 от НПК) от РП–гр. Варна обвинителен акт по обвинението на искателя М. Х. е било образувано НОХД № 4619/2013 г. по описа на ВРС. Преписи от изготвения обвинителен акт и от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото от 03.09.2013 г. обаче не му били връчени, тъй като въпреки поетите процесуални задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице, осъденият самоволно напуснал територията на РБ. (Изготвената призовка за явяването му в съдебно заседание на 28.10.2013 г. с приложение преписи от посочените книжа е била върната по делото в цялост с отбелязване от връчителя, че по данни на съседите лицето живеело и работело в чужбина). Съдът безрезултатно осъществил множество действия по установяване местонахождението на искателя – изискал справки за постоянен и настоящ адрес, за задгранични пътувания, за евентуалното му пребиваване в местата за лишаване от свобода, постановил принудителното му довеждане. С определение от съдебно заседание на 28.10.2013 г. мярката за неотклонение на подсъдимия Х. била изменена в задържане под стража и било постановено обявяването му за общодържавно издирване. Приложените по делото документи относно проведените мероприятия по издирване на искателя – призовки в цялост, справки от НБД „Население”, докладни записки от мл. ПИ при ІІ РУП-ОД–Варна, съобщения от ОД МВР–Варна относно регистрирани преминавания на лицето през ГКПП на страната, справка от МП ГД”ИН” – удостоверяват обстоятелствата, че подсъдимият Х. не бил установен на обитавания от него адрес в [населено място], като на 06.09.2013 г. напуснал територията на страната през ГКПП Русе–Дунав мост. При тези данни в съдебни заседания на 09.12.2013 г. и 13.01.2014 г. първоинстанционният съд разгледал и решил делото в отсъствие на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а” от НПК. При описаната хронология на процесуалното развитие на делото основателността на искането на осъдения Х. подлежи на преценка на плоскостта на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (изм., ДВ, бр. 93 от 2011 г.). Съгласно тази разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая липсват основания за възобновяване на наказателното производство, тъй като неприсъственото осъждане на искателя се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като „укриване” – напускането на заявения от него адрес в [населено място] за неопределено време, без да уведоми съответния орган, заминаването му извън територията на страната и установяването му в чужбина на неустановен адрес, след като е знаел за предявеното срещу него обвинение на досъдебната фаза и е бил уведомен за задълженията си, произтичащи от взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка”. Значителната продължителност на престоя му извън границите на РБ – почти три години (считано от напускането му на страната на 06.09.2013 г. до задържането му на 30.05.2016 г. в Германия по повод изпълнение на ЕЗА, издадена от РП – гр. Варна) със сигурност изключва вероятността отсъствието на осъдения да се дължи на кратковременно пътуване. Трайното му установяване извън България разкрива целенасочено намерение да се отклони от наказателно преследване. Неговите действия по същество манифестират отказ от лично участие в наказателния процес, от което процесуално незаконосъобразно поведение той не може да черпи права в процедурата по възобновяване. Въпросът за даване ход и разглеждане на делото в отсъствие на молителя е бил правилно разрешен от съда, който е положил всички процесуални усилия по установяване на действителното местонахождение на привлечения към наказателна отговорност и осигуряване на участието му в съдебната фаза и е обезпечил и правото му на защита чрез назначаване на служебен защитник. По изложените съображения ВКС прие, че искането на осъдения Х. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно. Второто оплакване на осъдения – че делото е било решено без изслушване на основния свидетел на обвинението – пострадалия А. А. А., по същество касае процесуална проблематика във връзка със законосъобразността на приобщаването по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК на дадените от този свидетел на досъдебното производство показания. Това възражение може да бъде подведено под основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, в който случай съгласно чл. 424, ал. 1 от НПК компетентността за преценка е възложена на Варненския апелативен съд. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Х. Х. за възобновяване на НОХД № 4619/2013 г. по описа на Варненския районен съд на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Искането на осъдения М. Х. Х. ведно с делото ДА СЕ ИЗПРАТИ по компетентност на Варненския апелативен съд с оглед основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.