4 Р Е Ш Е Н И Е № 10 София, 30.01.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 971 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [община] срещу решение № 1379 от 10.11.16г.по в.гр.дело № 1335/16г.на Окръжен съд – Варна в частта,с която е отменено решение № 2134 от 31.05.16г.по гр.дело № 927/16г.на Районен съд – Варна и уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, предявени от К. С. В.. С определение № 928 от 4.10.17г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Следва ли да е мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ. В отговор на въпроса настоящият съдебен състав приема следното: Чл.325 ал.1 т.4 КТ предвижда специфично основание за прекратяване на срочния трудов договор за определена работа.Основният въпрос,който може да е спорен,е определената работа,със завършването на която трудовият договор се прекратява.Това изисква още при сключване на договора тя да бъде достатъчно ясно и точно определена по обем и качество.При неяснота относно определената работа трудовият договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ подлежи на тълкуване съгласно чл.20 ЗЗД.По конкретния въпрос касационният съд приема,че в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.325 ал.1 т.4 КТ е достатъчно да бъде посочено,че основанието е завършването на определената работа.Това основание е известно на страните още при сключване на срочния трудов договор и затова не си дължат предизвестие,нито обезщетение. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 00088 от 22.12.15г.на Кмета на Община –гр.В.,с която е прекратено трудовото правоотношение на К. С. В. от длъжността „експерт „Строителство и контрол на доставките” по проект „И.г.с. на [населено място]”,на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ,е незаконосъобразна.Направен е извод,че процесната заповед не е мотивирана,тъй като по длъжностна характеристика ищецът имал множество задължения по целия проект и липсва яснота по кой от компонентите той е изпълнил задълженията си и кое е наложило прекратяване на трудовото правоотношение на приложеното основание. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Поддържа се,че е налице приложеното основание за уволнение по чл.325 ал.1 т.4 КТ,тъй като работата,за която е бил назначен ищецът К. В.,е била завършена.Към 22.12.15г.всички основни задължения,свързани с изпълнението на длъжността експерт”С.к.д.”по длъжностна характеристика – от т.5.1 до 5.12 вкл. са били изпълнени,за което свидетелства докладна записка № Р. 836ВН/2212.15г.от ръководителя на проекта.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Ответникът по жалбата К. В. моли да бъде потвърдено въззивното решение.Заявява становище,че определената работа,за извършването на която е сключен трудовия договор, обхваща целия проект „И.г.т. на В.” с всичките му 10 компонента,които не са завършени дори към момента на разглеждане на делото. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени събраните по делото доказателства,доводите и възраженията на страните и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ГПК,намира следното: Жалбата е неоснователна. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,по делото следва да се изясни дали работата,за която е сключен срочният трудов договор включва само 8 от компонентите от проекта,по които е възложител [община],а работата по останалите два компонента,която не е завършена,не се обхваща от задълженията на ищеца К. В.. Видно от приложения по делото трудов договор № 00037 от 4.04.13г.същият е сключен на основание чл.70 ал.1 вр.с чл.68 ал.1 т.2 КТ,за целите на изпълнение на проект „Иг.т. на В.”по оперативна програма „Регионално развитие 2007- 2013г.” Служителят е приел за изпълнява длъжността експерт”Строителство и контрол на доставките” в звено за изпълнение на проект „И.г.т. на В.”по оперативна програма „Регионално развитие 2007- 2013г.”,за срок – до завършване на определената работа.Характерът на работата е конкретно описание на длъжностните задължения,които се съдържат в длъжностната характеристика.В договора и в длъжностната характеристика не е посочено,че задълженията на ищеца се изчерпват с изпълнението на компонентите,на които е възложил [община],т.е.,че отпадат компоненти 6 и 9 ,на които възложител е „Градски транспорт” .Не може да наложи друг извод приложената по делото докладна от Б. Я.- ръководител на проекта,в която е посочено,че към 22.12.15г.всички основни задължения,описани в длъжностната характеристика от т.5.1 до т.51.2 вкл.,свързани с изпълнението на заеманата от ищеца длъжност са изпълнени,тъй като меродавна е волята на страните при сключване на трудовия договор. От назначената от въззивния съд допълнителна –техническа експертиза е установено,че всички средства за финансиране на компонент 9 от проекта „И.г.т. на В.”за 2016г.са от бюджета на [община].За изпълнение през 2016 г.от проекта е останал само компонент 9.Възложител на компонент 6 и компонент 9 е [фирма] В. - партньор на [община] по отношение на проекта.Към момента на изготвяне на заключението изпълнението на компонент 9 не е приключило. При тези данни по делото обоснован е изводът на въззивния съд,че опрeделената работа,за извършването на която е сключен трудовия договор обхваща целия проект „И.г.т. на В.” с всичките му 10 компонента и предвид на обстоятелството,че компонент 9 не е бил завършен към момента на прекратяване на трудовия договор,не е и налице основанието по чл.325 ал.1 т.4 КТ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че следва да остави в сила въззивното решение. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноските за тази инстанция в размер на 1630 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК и адвокатско пълномощно. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1379 от 10.11.16г.,постановено по в. гр.дело № 1335/16г.на Окръжен съд- Варна. ОСЪЖДА ОБЩИНА В.- [населено място], [улица] да заплати на К. С. В.- [населено място], [улица] сумата 1630 лв/хиляда разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.