Р Е Ш Е Н И Е № 202 София, 26 април 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Руско Карагогов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №467 по описа за 2013 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Т. С. срещу въззивна присъда по внохд.№13/2013 г. на Окръжен съд гр. Разград,с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание подсъдимия и защитата му, редовно призовани не са взели участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата основателна,като твърди че изцяло споделя съображенията в особеното мнение на председателя на въззивния състав. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази изложеното в жалбата и становището на обвинението и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 11.02.2013 г. постановена по внохд.№13/2013 г. на Окръжен съд гр. Разград е отменена присъдата по нохд.№33/2012 г. на Районен съд гр. Кубрат и подсъдимия С. Т. С. е признат за виновен в това ,че в периода 10.09.2007 г. – 30.09.2008 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление,като длъжностно лице –председател на П. „Д.”с.Т., съзнателно се ползвал от неистински официални документи ,като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност,поради което и на основание чл.316 НК вр. с чл.310 ал.1 НК вр. с чл.308 ал.1 НК вр. с чл.26 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца ,изтърпяването на което наказание е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години.Подсъдимия е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.310 ал.1 НК. ПО ЖАЛБАТА на под.С. : С жалбата са ангажирани всички касационни основания.Съществените процесуални нарушения според защитата са : -не е установено по делото ,че подсъдимия е знаел кой и кога е положил инкриминираните подписи /неизвестни лица / върху протоколите на заседанията на управителния съвет на кооперацията,които протоколи са били оставяни в канцеларията на кооперацията и след това вписвани в протоколната книга и предавани на подсъдимия -неправилно било прието,че протоколите са официални документи по смисъла на чл.93 т.5 НК,както и че членовете на УС на кооперацията са длъжностни лица по чл.93 т.1 НК -неправилен извода,че не е маловажен случай -не изяснено кой и кога е представил пред банката инкриминираните протоколи -подсъдимия е осъден по непредявено обвинение,с което е нарушен чл.336 ал.1т.2 НПК Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно ,особено въззивния съд , са ги обсъдили и са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа.Релевантните факти по делото са категорично и безпротиворечиво установени. Може и да е вярно,че подсъдимия „не е знаел кой и кога е положил инкриминираните подписи” на протоколите,но категорично е знаел,че на посочените дати-10.09.2007,10.03.2008 и 4.08.2008 г. не е имало заседания на УС на П. и не са вземани решения за сключване на договори за кредит с банка [фирма] клон [населено място] – на два пъти по 100 000 лв. и един за 150 000 лв.,а още по малко че тези протоколи са подписани от членовете на УС.Другото което подсъдимия категорично е знаел,че без такива решения на УС на П. кредитите не биха били отпуснати от банката. Без съмнение, от кредитните досиета на банката , е установено и обстоятелството ,кой е представил /ползвал /пред банката инкриминираните протоколи и това е подсъдимия. Законосъобразен е извода ,че инкриминираните протоколи са официални документи по смисъла на чл.93 т.5 НК –съставени са от длъжностно лице,в кръга на службата му и са неистински /не са подписани от членовете на управителния съвет /.Протоколите от друга страна обективират решения на УС на П.,които имат правно значение и последици. Неоснователно е и оплакването за това ,че „подсъдимия е осъден по непредявено обвинение” с което бил нарушен чл.336 ал.1т.2 НПК.На това възражение изключително подробно е отговорено от въззивния съд във връзка с приложимия закон,като правилно е прието,че в случая в обвинителния акт е посочено фактическо обвинение за извършеното от подсъдимия еднакво наказуемо престъпление /съответно по смисъла на чл.336 ал.1т.2 НПК /. Няма как да бъдат споделени и доводите за малозначителност на случая по смисъла на чл.9 ал.2 НК.В тази връзка изключително неубедителни са съображенията отразени в особеното мнение към присъдата.Върховният касационен съд изцяло споделя мотивите към присъдата на въззивния съд по този въпрос,поради което и не ги преповтаря. Неоснователно е твърдението,че „ съставите на престъпленията по чл.310 ал.1 НК и този на чл.316 ал.1 НК са различни както от обективна така и от субективна страна „.От обективна страна има различие и то е в „които състави неистински официален документ „ по чл.310 НК вр. с чл.308 НК и „които съзнателно ползва от неистински официален документ „ по чл.316 НК.От субективна страна обаче разлика няма,тъй като и двете престъпления изискват пряк умисъл дори в това по чл.316 НК израза е „съзнателно „. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия въззивния съд е съобразил всички обстоятелства от значение,приел е че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства,приел е че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 НК и е определил достатъчно и справедливо наказание,което не е в нарушение на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда при спазване на процесуалните правила и закона,а касационната жалба на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА възивна присъда по внохд.№13/2013 г. на Окръжен съд гр. Разград , с която е отменена присъда по нохд.№33/2012 г. на Районен съд гр. Кубрат. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :