Р Е Ш Е Н И Е № 91 София, 24 юни 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Стоянова дело № 337 по описа за 2020 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия К. Г. Г. против нова присъда от 12.12.2019 г., постановена по внохд № 4333/19 г. на Софийския градски съд, с която се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и се правят алтернативни искания за - оправдаване; връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията. Депозирано е и допълнение към касационната жалба. Пред ВКС жалбата и допълнението се поддържат от защитника на подсъдимия – адв.Г. М.. Подс.Х., редовно призован, не взема лично участие в касационното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда на СГС. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: Процесуалното развитие на делото е усложнено. С присъда по нохд № 4708/16 г. на РС-София подсъдимият е бил осъден за деяние, извършено на 03.01.2016 г. на основание чл.343б, ал.1 от НК на 1 година лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години и на глоба в размер на 200 лева. На основание чл.343г от НК същият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година. С решение по внохд № 2527/18 г., образувано по жалба на подсъдимия, СГС отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. С присъда по нохд № 15589/18 г. СРС оправдал подс.Г. по предявеното му обвинение. По внохд № 4333/19 г. СГС отменил присъдата и вместо нея постановил обжалваната сега нова присъда, с която осъдил подсъдимия на основание чл.343б, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК на 8 месеца лишаване от свобода условно за срок от три години, а на основание чл.343г НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Доколкото е оспорена нова присъда, постановена от въззивния съд, ВКС най-напред трябва да даде отговор спазен ли е регламента на чл.339, ал.3, във връзка с чл.305 от НПК. Мотивите на съдебния акт не дават основание да се приеме, че СГС се е отклонил от заложеното на същото място и в тази насока няма причини за критично отношение към дейността му. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК жалбоподателят и защитата му поддържат, че новата присъда е постановена от незаконен състав, тъй като е нарушен принципа, заложен в чл.258 от НПК; оспорват процесуалната годност на лист на стр.28 от ДП (разпечатка от паметта на техническото средство с фабричен № 0055), възразяват срещу оценката на показанията на св.Д.; заявяват недоволство от отказа на съда да назначи съдебно медицинска експертиза и несъгласие с оценката на съда на разликата в номерата на пробите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е се установява незаконен състав по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК. Прогласената в чл.258 от НПК неизменност на съдебния състав е гаранция за реализиране на принципа за непосредственост (чл.18 от НПК). Правната доктрина и съдебната практика еднопосочно и последователно приемат, че съществено процесуално нарушение е налице единствено в случаите, когато доказателствата са събрани от един съдебен състав, а присъдата е постановена от друг. Тъй като в конкретния случай един и същи в персонално отношение съдебен състав на СГС е провел допълнително въззивно съдебно следствие и е постановил атакувания съдебен акт, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на страните, още по-малко това по чл.348, ал.3, т.3 от НПК. Възражението срещу оценката на показанията на св.Д. е неоснователно. Показанията на свидетеля са анализирани не само относно вътрешната им непротиворечивост и последователност, но и във връзка с останалите, събрани по делото доказателства, като изложените в тази насока съображения от въззивния съд изцяло се възприемат от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им тук. Обстоятелството, че в хода на съдебното следствие същият свидетел е разяснил факти и обстоятелства, които не се обективират в протокола за разпита му от досъдебното производство, не налага непременно извод за противоречие. Допуснатата при разпита на свидетеля на досъдебното производство непълнота, по въпроси от значение за изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК, е предопределила и повторния му разпит пред въззивната инстанция. Що се отнася до справката на л.28 от досъдебното производство, към казаното от СГС може да се добави следното: с писмо Рег.№ 4332р-12 от 04.01.2016 г. на СДВР-отдел пътна полиция (л.18 от ДП) до Началника на 03 РУ-СДВР е изпратена административно наказателно производство, образувано със съставянето на АУАН серия „Г“, бл.№ 385008 от 03.01.2016 г. срещу К. Г. Г. за образуване на досъдебно производство, в кориците на което са приложени редица писмени доказателства, в това число и разпечатката от паметта на инкриминираното техническо средство, на която е поставен акцент от жалбоподателя и защитата му. Известно е, че автоматичните разпечатки от едно или друго техническо средство са в пряка зависимост от ползвания софтуер, но по-важно е друго, че разпечатката позволява идентификация на техническото средство, датата и часа на извършената с него проверка, номера на последната и констатираната величина. Трябва да се допълни, че законодателят е предвидил възможност за проверка достоверността на показанията на техническите средства за установяване съдържанието на алкохол в кръвта и по делото безспорно е установено, че подсъдимият е отказал да се ползва от нея. Доколкото по делото е установено количеството на алкохол в кръвта на дееца, по надлежен начин, не е било необходимо назначаването на експертиза. Съображенията на СГС по анализа на доказателствената съвкупност относно номера на взетата от подс.Г. проба с инкриминираното техническо средство, изцяло се игнорират от жалбодателя, въпреки, че те са ясни, безпротиворечиви, детайлни и конкретни, поради което ВКС не намери основания за невъзприемането им. Възраженията, свързани със съответността на обвинителния акт на изискванията на чл.246 от НПК са неоснователни. Не всяко противоречие или непълнота на обвинителния акт очертава наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. То определено не е налице когато става дума за обстоятелства, които не се обхващат от кръга по чл.102 от НПК – дали подсъдимият е спрян от органите не пътната полиция или тя е повикана след настъпилото ПТП, е именно такова обстоятелство. За съставомерността на извършеното е необходимо установяването, че на инкриминираното място и дата подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта, в изискуемата от закона норма – над 1,2 промила, установено по надлежен ред и тъкмо това е установено по несъмнен и категоричен начин. При липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. Фактическите положения намерили израз в мотивите на присъдата разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав и СГС е имал основание да ангажира отговорността на подсъдимия. Наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. Приложението на института на смекчената наказателна отговорност е защитено убедително от решаващия съд и предвид инициативата за образуване на настоящото производство по нататъшен коментар не е необходим. По вид и размер наложеното наказание за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК способства постигането на целите в личен и генерален план. По идентичен начин стоят нещата и с допълнителното наказание лишаване от право да се управлява МПС. Водим от изложеното, като не намери основания за изменение или отмяна на обжалваната нова присъда, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда от 12.12.2019 г., постановена по внохд № 4333/19 г. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: