Р Е Ш Е Н И Е № 203 гр. София, 02 юни 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 268 по описа за 2015 г Производството е образувано по искане на осъдения Д. Р. Б., депозирано на 27.01.15 г, за възобновяване на ВНОХД № 427/14 по описа на Русенски окръжен съд, по което е постановено решение № 124 от 12.08.14 г, с което е изменена присъда на Русенски районен съд № 95 от 14.04.14 г, по НОХД № 2830/13, като наложените наказания, за извършените престъпления по чл. 143 а и чл. 144 НК, са намалени, съответно на: четири години „лишаване от свобода” и две години „лишаване от свобода”, намален е и размерът на определеното по съвкупност най-тежко общо наказание на четири години „лишаване от свобода”, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият Д. Р. Б. е признат за виновен в извършване на съвкупност от престъпления, както следва: 1/ в това, че на 20.07.2013 г в [населено място], е задържал като заложник Н. Д. Б., чието освобождаване е поставил в зависимост от изпълнение на определено условие / заплащане на откуп от 5 000 лв /, с оглед на което и на основание чл. 143 а, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, 2/ в това, че в периода от 20.07.13 г до 22.07.2013 г, в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, се е заканил с убийство на Н. Д. Б. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, с оглед на което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”. На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание: пет години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” режим, настаняване в затворническо заведение от закрит тип. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: че доказателственият анализ е проведен в отклонение от процесуалните изисквания, че неправилно са отхвърлени обясненията на осъдения, че от събраните доказателства не може да бъде направен извод за доказване на обвинението съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, че не е изследван въпросът за свидетелската годност на пострадалата, че невярно са интерпретирани нейните показания и тези на св. Д., че неправилно е отказано събирането на нови гласни доказателства, поискани от защитата, че наложеното наказание е явно несправедливо. Правят се алтернативни искания: да бъдат отменени осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и осъденият да бъде оправдан или да бъде смекчено наказателноправното му положение. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Липсва релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният съд е анализирал доказателствените източници при спазване изискванията на чл. 14 НПК. Верен е изводът, че обвинението почива на надеждна доказателствена основа, с което е изпълнено изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. В подкрепа на обвинителната теза са показанията на св. Н. Б. / чиято свидетелска годност е проверена чрез изслушване на СППЕ /, св. Д., св. Д. Б., св. С., св. В., св. М., св. Хр. Х., св. Д., заключенията на приетите експертизи, писмените доказателствени средства, веществените доказателства. Правилен е изводът, че показанията на пострадалата се отличават с последователност и логичност, поради което същите могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. Нейните твърдения, че е отведена принудително, че й е нанесен побой и е заплашена с убийство, се допълват от показанията на цитираните свидетели, респективно, кореспондират на обективните находки по тялото й. За наличие на следи от побой е дал показания и св. Д., видял синини по лицето на момичето. Вярно са интерпретирани показанията на св. Д. в контекста на останалите гласни доказателствени източници. Безпричинното отсъствие на пострадалата е възприето и от св. М., а последната и св. Хр. Х. са подали сигнала в полицията. Правилно е оценена версията на подсъдимия като защитна такава. Нелогично е твърдението му, че е искал да „спаси” св. Н. Б., тъй като поведението му спрямо нея опровергава подобно намерение, а именно: нанесъл й множество удари, заплашил я с убийство, принудително я отвел в дома си, поискал откуп за „освобождаването” й. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на св. С. и св. В., установили, че още при извеждането й от жилището на подсъдимия пострадалата твърдяла, че е била отвлечена. По делото няма доказателства за това подсъдимият и пострадалата да са посещавали социален дом, поради което липсва основание доводът в тази насока да бъде коментиран. Не е допуснато и релевираното нарушение във връзка с отказа да бъдат събрани нови гласни доказателства. Първата инстанция е уважила доказателствени искания на защитата, като е допуснала до разпит св. Д. и е изслушала СППЕ за свидетелската годност на пострадалата. Правилно е становището, че останалите доказателствени искания са неоснователни, тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се е налагало събирането на нови доказателства. Липсата на релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове, по реда на Гл. 33 НПК, и оправдаване на осъдения, тъй като не е налице хипотезата на осъждане за несъставомерно деяние. Липсва релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е смекчил наказателноправното положение на молителя, приемайки, че отмереното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо. Намаляването на размерите на наказанията „лишаване от свобода” за извършените престъпления е мотивирано с наличието на две смекчаващи обстоятелства, които не са отчетени от първата инстанция, а именно: частичните признания на дееца и проявената критичност към извършеното. Отдадено е и дължимото значение на отегчаващите обстоятелства, каквито са завишената степен на обществена опасност на деянията и обремененото съдебно минало на извършителя. Така индивидуализирано, наказанието отговаря на комплекса от обстоятелства по чл. 54 НК и на целите по чл. 36 НК, тоест, е справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. При това положение, не са налице основания за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на осъдения, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 и чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Р. Б. за възобновяване на ВНОХД № 427/14 по описа на Русенски окръжен съд, по което е постановено решение № 124 от 12.08.14 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: