Р Е Ш Е Н И Е № 161 София , 05.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Галина Тонева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 403/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от подсъдимия С. Д. Д. чрез неговия защитник адвокат П. К. М. против присъда № 53 от 07.03.2017 г. по внохд № 256/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Ямбол по нохд № 54/2016 г. В жалбата се сочи, че присъдата е „ неправилна и незаконосъобразна”. Излагат се аргументи за съществени процесуални нарушения при формиране на фактическите и правни изводи на въззивния съдебен състав. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия адвокат С. прибавя и доводи за неправилно приложение на закона поради липса на умисъл за престъпление по чл. 309 от НК и тежка колизия между оправдателния и потвърдителния диспозитив на обжалвания акт. В заключение се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или, алтернативно – ново разглеждане на делото от първата инстанция. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила, тъй като е доказателствено обезпечена и законосъобразна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. Ямбол с присъда № 90 от 20.10.2016 г. по нохд № 54/2016 г. признал подсъдимия С. Д. Д. за виновен в това, че · на 22.08.2014 г. в [населено място], [община], в качеството на длъжностно лице – кметски наместник, с цел да набави за себе си облага в размер на 2 400 лева и причини вреда в същия размер на К. Й. Б., превишил правата си по чл. 83 във вр. с чл. 81 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като извършил нотариално удостоверяване на подписа на продавача Б. в договор за покупко-продажба на моторно превозно средство и от това са могли да настъпят немаловажни имуществени вредни последици за Б. и немаловажни неимуществени вредни последици, изразяващи се в увреждане нормалното функциониране на дейността на органите на местно самоуправление и накърняване на техния авторитет и разколебаване на доверието на гражданите в тях, поради което и на основание чл. 282, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода · на 21.08.2014 г. в [населено място], [община], съставил неистински частен документ - договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 21.08.2014 г., сключен в [населено място], на който е придаден вид, че е подписан от К. Й. Б. като продавач и го употребил на 01.10.2014 г. в [населено място], като го представил в РУ „Полиция” с цел да докаже договорни правоотношения с Б., поради което и на основание чл. 309, ал. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание три месеца лишаване от свобода. Съгласно чл. 23, ал.1 от НК съдът санкционирал С. Д. с най-тежкото наказание – шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години по силата на чл. 66, ал.1 от НК. В негова тежест били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр. Бургас с присъда № 53 от 07.03.2017 г. по внохд № 256/2016 г. отменил частично първоинстанционната присъда, признал подсъдимия С. Д. Д. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 282, ал. 1 от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу потвърдителната част на въззивния съдебен акт е неоснователна. Основният довод на адвокат С. за нарушение на закона поради несъвместимост между оправдаването на подсъдимия за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК и осъждане по чл. 309, ал. 1 от НК е несъстоятелен от фактическа, логическа и правна гледна точка. С обвинителния акт е инкриминирано съставянето на неистински частен документ – договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 21.08.2014 г., сключен в [населено място], на който е придаден вид, че е подписан от свидетеля К. Б. като продавач и подписът му е нотариално заверен. Както е добре известно, безспорно и задължително за съдебната практика ППВС № 3/82 г. , т.4 , при нотариална заверка на частен документ длъжностно лице / в казуса подсъдимият/, удостоверява достоверността на дата, съдържание или подпис на субектите, съставили документа. Нотариалната заверка не засяга изявлението на частното лице и не превръща документа в официален, а възниква комплекс от документи - частен документ- договор и официален документ- нотариалната заверка, съставена от съответния компетентен орган. Ето защо нотариалната заверка може да бъде самостоятелен предмет на лъжливо документиране по чл. 311 от НК и въззивният съд подробно е анализирал позицията на прокуратурата в тази връзка. Важно е да се подчертае, че отделните части на нотариално заверен документ независимо една от друга биха могли да са засегнати от документна подправка, при което са възможни хипотези на реална съвкупност между подправка на частен и официален документ. Изложеното припомняне е наложително, тъй като обяснява защо позицията на защитата е напълно неприемлива. Въззивният съд е оправдал подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 282, ал.1, изразило се в превишаване правата по служба във връзка с нотариалната заверка на инкриминирания договор. В мотивите на присъдата е разяснено, че макар да се съзират признаците на престъпния състав по чл. 311, ал.1 от НК , поради липса на обвинение за това по-тежко престъпление ППВС №2/80 г. т.5 подсъдимият следва да бъде оправдан. Този финал за част от обвинението не препятства по никакъв начин разглеждането и произнасянето на съда по останалите обстоятелства относно частния документ в контекста на чл.309, ал.1 от НК. Процедирайки по този начин въззивният съд не е допуснал логически парадокс, за който пледира защитата на подсъдимия, тъй като се касае до отделно и различно престъпление. В тази връзка неоснователни са оплакванията за съществени процесуални нарушения при събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Касационната жалба съдържа най-общи твърдения за недоказаност на обвинението, които напълно се опровергават от прегледа на разсъжденията на въззивната инстанция относно доказателствената база, разкриваща авторството на деянието. Съдът внимателно се е спрял на експертната интерпретация на подписите и текста в инкриминирания документ и е отговорил защо дава вяра на вещите лица от двете тройни съдебно-почеркови експертизи. Техните заключения, показващи, че съставеният от подсъдимия договор не носи подписа на вписания за продавач К. Б., са обсъдени във връзка с данните от гласните доказателствени средства – показания на свидетели и обяснения на подсъдимия. Присъдата не търпи упрек за едностранчивост при коментара на доказателствения материал, приведен от защитата, тъй като съдържа убедителни съображения за недостоверност на част от информацията, съобщена от жалбоподателя и от свидетеля Г.. Безспорни са и данните, които установяват, че подсъдимият е използвал неистинския частен документ, като го е представил в полицията във връзка с жалба за неправомерно поведение на свидетеля Б.. При тази доказателствена база касационната проверка не намира основание да се съгласи и с възражението на защитата ,че съдът не е обосновал наличие на пряк умисъл за престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК. Тук е мястото да се припомни , че формата на вината, макар изводима от обективирани промени на реалната действителност, е подлежащ на установяване факт, а не правна конструкция. В частност умисълът, макар да е съвкупност от психически моменти, които отразяват субективното отношение на дееца към извършваното деяние и неговите общественоопасни последици, е част от субективната реалност, проявена в психическата сфера на дееца. Ето защо той подлежи на установяване чрез доказване както всички други фактически констатации по делото Вж., И. Н. , Наказателно право на РБ , 1972 г. стр.319 и сл.. Въззивният съд е установи, че подсъдимият лично е попълнил ръкописната част от договора, под който не стои подпис на продавача Б., а след това е извършил и нотариална заверка на същия. От този частен документ той се е възползвал, за да получи съдействие от полицията във връзка с имуществени претенции към Б.. Показателен е и фактът, че между това лице и подсъдимия е сключен предшестващ договор за същото моторно превозно средство, но при друга цена и условия. Съобразявайки тези данни въззивният съд законосъобразно е направил извод, че са налице всички интелектуални и волеви белези на пряк умисъл за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. За пълнота на изложението настоящият съд отбелязва, че оплакването за нередовен обвинителен акт не кореспондира със съдържанието на обстоятелствената и диспозитивна част на обвинението. Единственият подкрепящ твърдението довод, че прокурорът е посочил „ обстоятелства и факти, които нямат отношение към предмета на доказване” е лишен от каквато и да било фактическа основателност. Обобщено, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения и е формирал вътрешното си убеждение при спазване на процесуалния стандарт на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Инкриминираната дейност на подсъдимия законосъобразно е субсумирана под текста на чл. 309, ал. 1 от НК, поради което претенцията на касатора за оправдаване поради субективна несъставомерност не може да бъде удовлетворена. Не следва да се уважи и искането за ново разглеждане на делото , тъй като не се установиха нарушения на следваната наказателна процедура. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 53 от 07.03.2017 г. по внохд № 256/2016 г. по описа на Апелативен съд - гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.