РЕШЕНИЕ
№ 60009
София, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ИНА АНДОНОВА и с
участието на прокурора , като изслуша
докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2242 по описа за 2019 п, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 505/23.IХ.2020 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение на атакуваното от Р. и В. П. решение на САС по гр. дело № 5669/2018 г. за отхвърляне на преките им искове по чл. 226, ап. 1 КЗ /отм./ е било допуснато директно до касационен контрол - на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, предвид констатираната негова очевидна неправилност, изразяваща се в прилагане соntга 1еgет на императивната разпоредба на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че при избиране на скоростта на движението си водачите на пътни превозни средства са длъжни да се съобразяват освен с множество неизчерпателно изброени фактори, така че да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, но и когато възникне опасност за движението, имат задължението „да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат".
В откритото съдебно заседание пред ВКС от страна на процесуалния представител на двамата касатори /преживяла съпруга и син на загинал в резултат от процесното ПТП водач на товарен автомобил/ е било изразено становище, че се поддържа съвместната им касационна жалба, като се претендира отменяване на атакуваното с нея въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който преките им субективно съединени искове срещу ответното застрахователно дружество с правно основание по чл. 226, ал.п 1 КЗ /отм./ да бъдели уважени в размер, отчитащ равноценния принос за настъпване на вредоносния резултат на двамата участника в процесното ПТП от 19.VIII.2013 г., а именно 50% или на всеки един от ищците да се присъдят по 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) главница на застрахователните обезщетения за неимуществени вреди, както и законната лихва върху тях, считано от датата на настъпване на вредоносното събитие..
В това открито съдебно заседание ответната по касация застрахователна компания „Лев Инс" АД-София /ЕИК[ЕИК]/ е поддържала принципната си теза за липса на деликт, извършен от застрахования при нея участник в процесното ПТП по риска „ГО" на автомобилистите, а оттам и на каквото и да било основание за ангажиране на отговорността й по реда а чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, препращайки към своевременно депозирания по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК свой писмен отговор (с вх. № 17109/20.IХ.2019 г. по описа на САС) на касационната жалба на П., изготвен от надлежно упълномощен юрисконсулт на дружеството. Изразеното в този отговор становище е, че се оспорва подадената касационна жалба на - като неоснователна, понеже било установено „и е факт по делото", че независимо от липсата на пречки за възприемане на изпълняваната от водача на лекия автомобил маневра изпреварване, шофьорът на товарния автомобил е предприел пресичане на разделителната линия между двете платна за двупосочно движение „в момент, в който лекият автомобил се е намирал на разстояние от 46.6 метра преди мига на удара и към който момент ударът е непредотвратим". От страна на водача на лекия автомобил не било нарушено правилото на чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП да се движи с безопасна скорост, тъй като скоростта му, с която се е извършвало изпреварването, „не е нарушавала устойчивостта на превозното средство като фактор със значение за безопасността на движението". Затова без отношение към правилността на изводите на въззивния съд било обстоятелството дали в случай на движение на лекия автомобил със скорост 90 км/ч, при последвалият удар „има вероятност /отново хипотеза/, товарният автомобил на остане на четирите си колелета". Въобще за да бъдело прието наличието на деликт, необходимо условие е „по причина от конкретно закононарушение да се е осъществило събитие, от което да са възникнали неблагоприятни последици", докато процесният случай не бил такъв, щом като навлизането на товарния автомобил в насрещната лента за движение, където шофьорът на леката кола е изпълнявал маневрата изпреварване, е било извършено в момент, в който „лекият автомобил е бил в непосредствена близост и произшествието е било непредотвратимо".
Съответно в писмената си защита п делото ответното по касация /и по преките искове/ застрахователно д-во поддържа, че в процесния случай причина за пътно-транспортния инцидент не била скоростта на лекия автомобил, а извършеното нарушение на правилото за движение по чл. 42, ал. 3 ЗДвП от водача на изпреварвания товарен автомобил, който е извършил маневра „завиване наляво" в нарушение на правилата по чл. 25, алинеи 1 и 2 ЗДвП. Възприето било в съдебната практика (Решение № 353/22.VII.2013 г. на Ш-то н.о. по н.дело № 1252/2013 г.; Р. № 645/26.Х1.2007 г. на II-ро н.о. по к. дело № 365/07 г., както и в двете, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение № 185/15.VII.2013 г. на IV-то г.о. по гр. дело № 889/2012 г. и Р.№ 17/13.II.2017 г. на IV-то г.о. по гр. дело № 50230/2016 г.), че с това свое действие водачът на товарния автомобил е прекъснал причинно-следствената връзка „между деянието но водача на лекия автомобил и настъпилите вреди, поради което за последния не възниква отговорност за вреди по чл. 45 ЗЗД". С позоваване на мотивите към решение №614 от 11.01.2012 г. по н.д. № 2713/2011 г. на ВКС, НК и като признава, че застрахованият при него водач на лекия автомобил „Тойота", модел „Корола В." го е управлявал със скорост, надвишаваща законоустановената за движение извън населени места от 90 км/ч, застрахователят ответник по преките искова изразява дълбокото си убеждение, че: „само по себе си това нарушение на чл. 21 ЗДвП не е в причинна връзка с настъпилото произшествие и с вредоносните последици, поради което не може да ангажира деликтната отговорност на Д. П.". В заключение, вярно било, че деликтната отговорност може да се ангажира и при непредвидими вреди, „но това не означава, че делинквентът отговаря за непредвидимо виновно и противоправно поведение на увреденото лице, в случая водача на товарния автомобил".
Редовно призован, конституираният в процеса като трето ли.е-помагач на застрахователното д-во Д. П. П. от София, не се е явил и и не е бил представляван в откритото съдебно заседание пред ВКС.
Като взе предвид оплакванията и доводите на двамата касатори в съвместната им жалба, становището на ответната по касация застрахователна компания „Лев Инс" АД /ЕИК[ЕИК]/, изразено както в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, а впоследствие и в депозираната в о. с. з. по делото писмена защита, изразената от конституирания в процеса като трето лице-помагач на застрахователя Д. П. П. от София в неговия отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, а също и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на решението на САС в пределите по чл. 290, ал 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
Касационната жалба, съдържаща оплакванията за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени процесуални нарушения, е основателна.
В хипотезата на предявени от надлежно легитимирани лица /преживяла съпруга и син на загинал в резултат от процесното ПТП водач на товарен автомобил/ преки искове за неимуществени вреди срещу застрахователната компания „Лев Инс" АД, съдилищата /едноличният състав на СГС и тричленният на САС/ са направили противоположни решаващи правни изводи по отношение наличието или отсъствието на деликт, но при установена от тях една и съща фактическа обстановка на настъпване на вредоносното събитие от 19.VIII.2013 г. Описаният в приетото по делото заключение на вещото лице автоексперт доц. д-р инж. Д. А. Хлебарски механизъм на този тежък транспортен инцидент е следният:
На горепосочената дата, около 13.50 часа, т.е. в светлата част на денонощието, в сухо и топло време и неограничена видимост, на първокласен път-3 /ПП-3/ в посоката от София за П. се е движел със скорост 61 km/h товарен автомобил марка „И.", модел „65 Ц 15" с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от правоспособния и неупотребил алкохол водач И. В. П., на 44-годишна възраст.
Платното за движение е с широчина 8.60 м. и е било разделено на две пътни ленти за двупосочно движение чрез „Единична прекъсната линия"-МЗ, която тогава е била добре видима. Същото е праволинейно, с надлъжен наклон на спускане в посоката към [населено място] от 2%, с настилка от едрозърнест асфалт, без неравности, а от двете му страни със затревен банкет, чиято широчина е 1 метър.
При наближаване към местността „Разсадника" в землището на [населено място], [община] бряг, обл. П., на километър 127+068, водачът на този товарен автомобил е започнал да намалява скоростта с намерението да завие наляво и да навлезе в намираща се там крайпътна отбивка. Това става, когато камионът е на разстояние от 89.42 метра преди мястото на удара и 7.41 секунди преди мига на настъпването му.
При продължаващо праволинейно движение, след натискането на спирачния педал се включва стоп-сигналът, като в най-късния момент на задействане на стоп-светлините този товарен автомобил е бил вече на 60.705 метра до мястото на удара и на 5.71 секунди преди неговото настъпване, а движението му продължава да е праволинейно, със скорост 58.84 km/h.
Когато товарният автомобил е на разстояние 25.01 м. и на 3.11 сек. преди мига на удара, водачът му предприема маневрата „влизане в завой" наляво, следвайки скорост от 40.15 km/h.
Когато т.а. е на отстояние 10.82 м. и на 1.645 сек. преди мига на удара, предният му ляв край пресича разделителната линия М-3, което става при скорост от 29.6 km/h.
Съответно управляваният от другия участник в процесното ПТП Д. П. П. лек автомобил „Тойота", модел „Корола В.", с рег. [рег.номер на МПС] , се е движел попътно зад камиона „И.", със скорост по-висока от тази на последния и понеже нямало каквито и да било други участници в движението, 49-годишният (правоспособен и неупотребил алкохол) шофьор на леката кола решил да изпревари т.а., „като ускорява лекия автомобил до скорост 103.42 km/h."
В мига, когато водачът на камиона предприема намаляване на скоростта на движението си от разстояние 89.42 м. преди мястото на удара и 7.41 сек. преди мига на удара, лекият автомобил се е намирал на разстояние 212.11 м. преди мястото на удара, докато в най-късния момент на включване на стоп-светлините на камиона, л.а. „Тойота" се е намирал преди мястото на удара на разстояние 163.28 м.
В следващия миг, когато от страна на водача на камиона „И." е предприето извършване на маневрата „влизане в завой" наляво, лекият автомобил е на разстояние 88.69 м. преди мястото на удара и, „както е измерено от скицата Приложение 1, на 58.99 м. зад товарния автомобил", докато в мига, „когато започва видимата част на маневрата „влизане в завой" наляво, л.а. е на разстояние 80.25 м. от мястото на удара и, както е измерено от скицата Приложение 1, на 53.74 м. зад товарния автомобил".
В мига, когато предният ляв край на т.а. пресича разделителната линия М-3, лекият автомобил е на отстояние 46.6 м. от мястото на удара и, „както е измерено от скицата Приложение 1, на 31.11 метра зад товарния автомобил. Водачът на л.а. в този миг предприема рязко завиване наляво чрез кормилната уредба и спиране с максимална интензивност. Въпреки това настъпва удар".
Мястото на удара е ситуирано в лявата пътна лента в посоката София-П., като той е настъпил между предната дясна и странична част на л.а. и предната лява странична част на камиона - „в областта на предното ляво колело и частите, непосредствено зад него. Ударът и за двата автомобила е кос и страничен".
Скоростта на товарния автомобил в мига на удара е била 17.75 km/h, докато скоростта на л. а. „Тойота" в същия момент е била 92.93 km/h.
След разделянето на автомобилите предното ляво колело на т.а. се отделя и той се опира в пътното платно отпред и отляво с елементите на предния мост, като вследствие на удара десния му край се насочва надясно, както при движение в завой надясно, а върху него започва да действа центробежна сила, насочена наляво. Тъй като опората отпред отляво е твърда, тя служи за моментен център на завъртането на т.а. около надлъжната му ос наляво и той се преобръща наляво. При това преобръщане и понеже вследствие на удара се е отворила ключалката на лявата врата на кабината, водачът изпада през отворената врата и е притиснат от нея и елементите на т.а. към пътното платно. След преобръщането си т.а. се завърта, плъзгайки се по пътното покритие докато спре в положението, в което е намерен, а при последвалото сблъсъка разделяне на автомобилите, лекият се насочва напред и наляво и, оставяйки две следи, номерирани при огледа като № 1 и № 2, излиза от платното за движение в началото на отбивката, навлиза в крайпътния банкет и там се преобръща върху лявата (в действителност върху дясната - бел. на ВКС) си страна, след което спира в положението, в което е бил намерен.
I. При тази фактическа обстановка първостепенният съд
/С./, сезиран с преките субективно съединени искове на
наследниците на водача на т.а. П. срещу
застрахователя по „ГО" на водача на лекия автомобил, е могъл
да констатира, че последният (шофьорът на тойотата) реално е
възприел задействането на стоп-светлините на камиона
„И.", както и изнасянето му към осевата линия, т.е.
създаващата рискова ситуация на пътя маневра. Въз основа на
този допълнителен факт по делото, съставът на СГС е изградил
решаващия си правен извод, че при това положение водачът на
л.а. „Тойота" е следвало да намали скоростта и да изчака с
изпреварването. С оглед това решаващият правен извод на
първостепенния съд е, че - макар и в по-малка степен - вина за
процесното ПТП от 19.VIII.2013 г. носи и водачът на л.а.,
доколкото същият се е движил със скорост над разрешената
/нарушение на чл. 21 ЗДвП/, като „този факт има отношение не
толкова към настъпване на катастрофата /тя би настъпила и ако
се бе движил със скорост от 90 км/ч/, колкото за тежестта на
последиците от нея".
II. При горната фактическа обстановка, според
въззивната инстанция, не била налице опасност, която водачът
на лекия автомобил да е бил длъжен да предвиди, понеже
инцидентът бил настъпил „по време на изпреварване, при ясна
видимост", а и в този момент дори той да е установил
натискане на стоп-светлини и намаляване на скоростта на
камиона, не е бил длъжен да предположи, че ще бъде
предприето отбиване в насрещното платно за движение, а не по
посока на движението по пътя. На база допълнителното
заключение на вещото лице автоексперт за възможността
леката кола да спре на 1 м. /един метър/ преди мястото на удара с максимална интензивност, стига в мига, когато предният ляв край на камиона е пресякъл разделителната линия, скоростта й „да е била 64.53 км/ч или по-ниска", съставът на САС е заключил, че такава скорост на движение водачът П. не само „не е длъжен да спазва", а и при маневрата „изпреварване" следвало да има: „Максимално бързо навлизане в съседна пътна лента, преминаване покрай движещо се в същата посока двуколесно (курсивът е на ВКС) пътно превозно средство и връщане в напуснатата лента".
Според легалната дефиниция в § 6, т. 12 от ДР на ЗДвП, всеки автомобил, независимо от предназначението си /лек, товарен, автобус или тролейбус/, представлява „недвуколесно МПС". Отделно от това и съгласно чл.чл. 79 и 80, ал. 2 ППЗДвП, подаденият от водача сигнал за маневра „не му предоставя предимство" и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение, а като допълнителен сигнал при маневра водачът може да използва превключването на светлините, както и звуков сигнал, но само извън населените места.
В процесния случай предприетото от водача на леката кола „Тойота" изпреварване на товарния автомобил „И." е останало недовършено, понеже той въобще не е достигал до стадия на преминаване покрай първоначално движещия се в същата посока камион. Следователно в тежест на водача на лекия автомобил „Тойота" въобще не е възниквало задължението по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП „да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС". Напротив, в дадената ситуация ясната и неограничена видимост на августовския ден му е позволявала „да се убеди", че всъщност не разполага със „свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване" /арг. чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП/. Реалната опасност за движението се е проявила в недвусмисленото пътно поведение на водача на камиона „И.", прекосяващ разделителната /"осевата"/ линия от вида М-3 при включени стоп-светлини с намерението да завие наляво в крайпътна отбивка, т.е. когато л.а. се е намирал на разстояние 31.11 м. зад него. (скица-приложение № 1 към заключението на автоексперта от ТУ доц. д-р инж. Д. Хлебарски) При това положение шофьорът на леката кола е отговорил на опасността с навиване на волана наляво, както и със спиране при максимална интензивност, довело до ограничаване на скоростта му на движение от 103 км/ч до 92.73 км/ч, която отново се явява над максимално разрешената за съответния пътен участък от ПП-3 извън населено място за ППС от категорията В. Така, при игнориране на императивното изискване по чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП за „движение с безопасна скорост" в хода на маневрата изпреварване от страна на водача на лекия автомобил „Тойота", създадената от водача на камиона „И." опасност е ескалирала за броени секунди в аварийна ситуация, а оттам и в процесното пътнотранспортно произшествие.
Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички други органи, които издават административни актове. С такава задължителна сила продължава да се ползва и понастоящем ТР № 28 от 28.XI. 1984 г. на Общото събрание на ВС на НРБ, издадено по н. д. № 10/1984 г., с предмет: „По някои въпроси на режима на скоростите по ЗДвП - чл. 20, ал. 2".Това положение следва от констатацията за пълно припокриване между съдържанието на текста на чл. 20, ал. 2 на отменения Закон за движението по пътищата от 1973 г. в съпоставка с текста на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от сега действащия ЗДвП, в сила от 1 .IX. 1999 г.
Според тези задължителни за съдилищата в Републиката разяснения, при преценяване отговорността на водача при настъпване на транспортно произшествие от неспазване предписанието на това правило /на чл. 20, ал. 2 от сега действащия ЗДвП/ ясно следва да се разграничават двете хипотези, които то съдържа:
1./ Водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените в тези два текста фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори.
2.1 Намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността: колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, а спирането на ППС се налага и при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие. Моментът на възникване опасност за движението се определя по фактически, а не от формални критерии, а според постановката по т. 2 на същото ТР: „Въпреки различието в терминологията на ЗДвП и ППЗДвП относно скоростта -„намалена", „бавна", „безопасна" и пр., налице е само една „съобразена скорост" с посочените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори.
Със същото тълкувателно решение от 1984 г. се разяснява и кой е меродавният начален момент на възникване на опасността за движението. Отречено е това да е моментът, когато водачът възприеме препятствието за движението на пътното платно, като се препраща към един по-ранен момент, който следва да се определя „по фактически, а не по формални критерии".
На плоскостта на всички тези задължителни разяснения в процесния случай може да се констатира, че в приетото от първостепенния съд по делото допълнително заключение (с вх. № 60674 от 2.V.2018 г. по описа на СГС) вещото лице автоексперт доц. д-р инж. Д. А. Хлебарски е отговорило, че „ако приемем", че включването на левите пътепоказатели на камиона „И." е достатъчна информация за водача на л.а. „Тойота", че движещият се пред него т.а. ще извърши маневрата „влизане в завой" наляво, то водачът на леката кола „би могъл да спре 1 метър преди мястото на удара с максимална интензивност, ако в този миг се е движил със скорост равна на 97.64 km/h или по-ниска от нея". Съответно в хипотезата на липсващ своевременно подаден от водача на камиона „И." светлинен сигнал, същото вещо лице е заключило, че „Водачът на лекия автомобил би могъл да спре 1 метър преди мястото на удара с максимална интензивност, ако в началото на видимата част на маневрата на товарния автомобил „влизане в завой" наляво се е движел със скорост 91.73 km/h или по-ниска от нея". На въпроса в коя пътна лента се е намирал лекият автомобил „Тойота" в момента, в който за пръв път са се включили стоп-светлините на т.а. „И.", както и дали, ако в същия този момент вече е започнала маневрата по изпреварването на камиона, водачът на леката кола е имал техническата възможност да преустанови изпреварването, завръщайки се в дясната пътна лента, вещото лице доц. д-р инж. Хлебарски е дало следния отговор: „Ако, веднага след завръщане в изходно положение по широчина на дясната пътна лента, водачът на лекия автомобил би предприел спиране с максимална интензивност, удар не би се получил, защото - макар, че лекият автомобил не би спрял напълно -товарният автомобил би бил в другата пътна лента".
Отговорите на горните два въпроса, свеждащи се до предотвратимостта на удара /на един линеен метър от точката, където реално е настъпил между двете МПС/, са били игнорирани и от първостепенния и от състава на въззивния съд.
Тези оставени без обсъждане от низовите съдилища отговори на автоексперта се предшестват от депозираните от него в първоначалното заключение на т.нар. „Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза", изготвена съвместно с д-р Ал. Т. М. от МБАЛСМ „Пирогов", където Хлебарски на 8 места акцентира върху това, че при започнатото от товарния автомобил „И." отклонение наляво, придружено от спиране с включване на стоп-светлините, лекият автомобил „Тойота" бил достигнал скорост от 103.42 km/h, която обаче ..не била скоростта, с която лекият автомобил се е движел преди изпреварването, а скоростта, която той е достигнал чрез ускоряване, за да извърши изпреварването". Повтореното осем пъти твърдение на автоексперта, внушаващо, че преди да започне маневрата изпреварване водачът на лекия автомобил „Тойота" се движел в пределите на разрешената за пътния участък на километър 127+068 от ПТП-3 максимална скорост, се е оказва неподкрепено с каквито и да е обективни данни по делото и проблемът е, че то рязко контрастира с извода в заключението на тройната автотехническа експертиза /т. 2.1/ на вещите лица инженери от [населено място] - В. И., В. П. и С. Ш., което те са поддържали в досъдебното производство /ДП № 180/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура — П./: че скоростта на л.а. „Тойота Корола", рег. [рег.номер на МПС] при реагиране за спиране от страна на водача към момента на задействане на стоп-светлините и първоначално отклонение към насрещната пътна лента от товарния автомобил е била 118.55 km/h. Такава скорост е близка до максимално разрешената за ППС от категорията В, но за движение по скоростен път /арг. чл. 21 ЗДвП/, каквато характеристика ПП-3 няма. Според същите три вещи лица скоростта при реагиране за спиране от страна на водача на л.а. „Тойота Корола" към момента на пресичане на осевата линия от водача на товарния автомобил е била 104.36 km/h, докато тази на същия л. а. към първоначалния момент при удара („входяща скорост") е била 91.48 km/h. По този начин релевантният за разрешаване на спора по-ранен момент на движение на лекия автомобил преди предприемане на злополучното изпреварване, остава неизяснен: включително и заради противоречието между заключенията на двете автотехнически експертизи досежно обстоятелството дали това негово движение, непосредствено преди предприемане на маневрата изпреварване, е било ускорително или закъснително.
Следователно, при наличието на такива данни по делото, сочещи на приблизително двойно съотношение между скоростите на движение на изпреварван и изпреварващ автомобил към момента на предприемане на маневрата „изпреварване", налагат последователното изясняване на следните въпроси във връзка с осигуряване на точното прилагане на императивната материалноправна разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП:
1./ При доказана от показанията на тахометъра скорост на товарния автомобил „И." скорост на движение от 61 km/h преди застигането му от лекия автомобил, достатъчно ли е било -с оглед изискването на чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП - последният да се движи със скорост 90-92 km/h, т.е. с около 30 km/h по-висока, за да „може да извърши изпреварването за кратко време"?
2./ Необходимо ли е било увеличаване скоростта на движение на изпреварващия лек автомобил над максимално разрешената за съответния участък от ПП-3 при положение, че за същото време изпреварваният товарен автомобил е снижавал трикратно своята скорост на движение, а и съответният пътен участък е с наклон от 2%, съвпадащ с направлението на маневрата изпреварване?
3./ Предприемането на маневра „изпреварване" с лекия автомобил „Тойота" спрямо попътно движещо се МПС, което конструктивно, освен двете си странични огледала, няма огледало за обратно виждане /товарен автомобил с монтиран върху неговото шаси хладилен фургон/, със скорост на движение от порядъка на 118.55 лв. и при снижаването й до 104.36 км/ч, представлява ли навлизане в невидимата (т. нар. „сляпа зона") за водача на камиона „И."?;
Последният въпрос конкретизира съдържанието на въпрос № 18, поставен от ответната ЗК „Лев Инс" АД /лист 217 от първоинстанционното дело/.
Според правилата на чл. 182, ал. 2, т.т. 1 и 2 ЗДвП (в редакцията на този текст към датата на настъпване на процесното ПТП), водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва - за превишаване с 10 km/h - с един размер на парична глоба, докато за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба, чийто размер е 2.5 по-висок от предходния. Конкретното закононарушение на запрета по чл. 21 ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил марка „Тойота" ще следва да се квалифицира по втората точка на чл. 182, ал. 2 ЗДвП и това обстоятелство да се отчете на плоскостта на евентуалния му каузален принос за настъпване на процесното ПТП от 19.VIII.2013 г. На плоскостта на същия негов принос ще следва да се отчете и неизползването от страна на този водач /на л. а. „Тойота"/ на звуков сигнал за предотвратяване на процесното ПТП, чието настъпване и без друго е извън населено място /чл. 30 ЗДвП/, а също и отказът му за преустанови маневрата изпреварване и да се върне в свободната дясна пътна лента от платното за движение в посоката за [населено място], след като до момента на удара се е намирал изцяло зад товарния автомобил.
Съгласно т.т. 1 и 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9XII.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Такава е и настоящата хипотеза, в която спорът по делото, въведен с преките искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, не може да се реши според защитната теза на конституираният в исковия процес като трето лице-помагач на страната на ответника застрахователно дружество водач на лекия автомобил, участвал в процесното ПТП от 19.VIII.2013 г. Невярно, като факт, е, че този водач при реализиране на предприетата от него маневра „изпреварване", последователно се е изравнявал със задната лява гума на камиона „И.", а после и с кабината на това МПС. Напротив, при състоялото се препречване на пътната лента за движение на изпреварващата лека кола от завиващия наляво в крайпътна отбивка камион, върху неговото предно ляво колело е въздействано със значителен ударен импулс, вследствие на което се е стигнало до откъсването му от окачването, а оттам - и до преобръщане на същото МПС на лявата му страна с междувременно изпадане на водача П. от шофьорската седалка и последвалото от това затискане на тялото му с кабината на камиона.
Горните констатации, в съпоставка с цитираните задължителни тълкувателни разяснения, налагат извод, че атакуваното въззивно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при необсъждане на допълнителното заключение (вх. № 60674 от 2.V.2018 г. по описа на СГС) на вещото лице доц. д-р инж. Д. Хлебарски, имащо за резултат неправилното прилагане на императивната материалноправна разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Осигуряването на точното прилагане на последната налага отменяване на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този въззивен съд. Последният - на разноски от своя бюджет - ще следва служебно да назначи допълнителна тройна автотехническа експертиза, по възможност с участието на в.л. доц. д-р инж. Д. Хлебарски, на поне едно от трите вещи лица от [населено място], участвали в изготвянето на заключението на тройната автотехническа експертиза, депозирано за нуждите на досъдебното производство, водено от Окръжна прокуратура
П., както и на трето вещо лице автоексперт, определено от Списъка за вещите лица от района на този въззивен съд. Тази разширена експертиза следва да отговори на поставените по-горе три въпроса, като се произнесе с категоричност дали движението на лекия автомобил „Тойота" при извършване на маневрата изпреварване е било по характера си ускорително или закъснително /от 118.55 km/h, през 104.36 km/h и до 91.48 km/h/, а също и предотвратим ли е бил удара между двете МПС, ако вместо движение наляво с кормилната уредба във възникналата аварийна ситуация, водачът на лекия автомобил „Тойота" бе предприел движение с волана в обратна посока /надясно/, с цел завръщане в свободната дясна лента от платното за движение, т.е. при отказ от маневрата изпреварване.
Съобразно съдопроизводственото правило на чл. 294, ал. 2 ГПК, при повторното разглеждане на делото новият състав на САС ще следва да се произнесе и по разноските за воденето му във ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОТМЕНЯВА решение № 1444 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 17.VI.2019 г., постановено по гр. дело № 5669/2018 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд с горните задължителни указания.
Решението не подлежи на обжалване.