Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 60302/2021

София 31.01.2022 година


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ


при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1071/2021 година.


Производството е по чл. 303,ал.1,т.4 ГПК .
Образувано е по молба, подадена от адв.В.Д. – пълномощник на В. П. М.,Д. П. М. и Р. И. М. за отмяна на влязло в сила решение от 06.11.2017 г. по гр.д.№ 5174/2015 г. по описа на Русенски районен съд,с което молителите,като законни наследници на П. П. М. са осъдени да заплатят на “Финанс Инфо Асистанс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Врабча" № 8, сумите от 8 171,89 лева – главница; 200 лева – лихва за просрочие по чл.10 от договора за кредит, за периода 12.09.2012г. до 11.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2015г. до окончателното й изплащане, съразмерно с наследствения си дял – по 1/3 за всеки от тях, както и сумите от 585,88 лева - разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Молителите обосновават молбата си за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК с твърдение,че е налице влязло в сила решение на Софийски районен съд постановено по гр.д.№ 32567/2015 год.,ГО- 35 състав,с което е обявен за нищожен договора за встъпване в дълг от 7.08.2013 год. и са присъдени суми,различни по размер от дължимите по гр.д. № 5174/2015 г.на РС-Русе.Поддържат, че разглежданият фактически състав е налице, тъй като са разрешени по различен начин правните въпроси/относно дължимите суми/,включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.Претендират разноски.
Ответната страна по молбата за отмяна – „Финанс инфо асистанс“ЕООД, чрез юрк.И.У., оспорва подадената молба за отмяна,тъй като не е налице обективен идентитет между двете дела и моли тя да се остави без уважение.Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното:
Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл.305,т.4 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С решението, чиято отмяна се иска, е уважен предявения от ответника по молбата за отмяна против молителите, на основание наследствено правоприемство, осъдителен иск за заплащане съразмерно с наследствения си дял – по 1/3,частта припадаща им се от дължими суми по договор за потребителски кредит от 28.08.2008 г. Въпросът за приложимостта на сключения от молителката Р. М. договор за встъпване в дълг е бил обсъждан,защото другите двама молители В. и Д. М. са го въвели в предмета на делото.
С решението по гражданско дело № 32567/2015 г. по описа на СРС, е прогласен за нищожен на основание чл.26,ал.1,предл.4 ЗЗД договорът за встъпване в дълг от 7.08.2013 г.,сключен между Р. М. и „Финанс инфо асистанс“ЕООД ,поради накърняване на добрите нрави, като договор върху неоткрито наследство и е признато за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК,че Р. М. не дължи по договор за потребителски кредит от 28.08.2008 год. 1/3 част от погасените по давност части от главницата и лихвите.
Отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.4 ГПК е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения с едно и също действие. За да има противоречие е необходимо да има пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения.В този случай се отменя това от двете противоречиви решения,което е неправилно, а не посоченото от страната решение – арг. чл. 307, ал. 4 ГПК.
С т.5 на ТД № 7/2014г на ОСГТК на ВКС е прието,че идентичност в предмета на влезлите в сила решения,като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото,но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси,включени в предмета на делото,по който се формира сила на пресъдено нещо. В случая се касае за хипотезата, разгледана в т.5 на ТД № 7/2014 год.на ОСГТК на ВКС, т. е. за съотношение между обусловен и обуславящ иск, при което разрешаването на спора по обусловения иск да е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи.
От изложеното следва, че е налице обективен идентитет по спорния предмет относно припадащата се част на Р. М. от дължимите суми по договор за потребителски кредит от 28.08.2008 г.,т.е.размерът на дълга. След като диспозитивите на решенията са формирали сила на пресъдено нещо по еднакъв предмет, в чийто предметен обхват се съдържа и противоречиво произнасяне по едни и същи факти, то се обосновава извод за наличие на основанието по чл.303,ал.1,т.4 ГПК,т.е. налице е обективен идентитет на споровете по сочените като противоречиви актове, а и се установява,че с тях са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно е решението от 06.11.2017 г. по гр.д.№ 5174/2015 г. по описа на Русенски районен съд,тъй като с него молителите,като законни наследници на П. П. М. са осъдени да заплатят на “Финанс Инфо Асистанс” ЕООД неизплатените суми / главница и лихви/ по договора за кредит, съразмерно с наследствения си дял – по 1/3 за всеки от тях.
Неправилно е решението по гражданско дело № 32567/2015 г. по описа на СРС,в частта, в която е признато за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК,че Р. М. не дължи по договор за потребителски кредит от 28.08.2008 год. 1/3 част от погасените по давност части от главницата и лихвите,прилагайки института на погасителната давност и нейното прекъсване, чиято сила на пресъдено нещо по исковете с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съдът по впоследствие предявените от молителката Р. М. искове е бил длъжен служебно да зачете.
Разноски на молителите не се следват,тъй като липсват доказателства за действително направените разноски за настоящето производство.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК влязлото в сила решение № І – 31 – 464227/ 06.08.2018г. по гр.д.№ 32567/2015г.на Софийски районен съд, в частта, в която е признато за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК,че Р. М. не дължи по договор за потребителски кредит от 28.08.2008 год. 1/3 част от погасените по давност части от главницата и лихвите.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: