Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                № 182                                       гр.София, 06 юли 2010  година                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА                 ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                           СЕВДАЛИН МАВРОВ                                 със секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА   при участието на прокурора  СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното председателя   (съдията )      САША РАДАНОВА наказателно дело под №      97/2010  година.       Производството пред ВКС е образувано по искане на В. Е. М.- подсъдим по нохд № 1210/2007 год. на Петричкия районен съд и внохд № 450/2009 год. на Благоевградския окръжен съд – за възобновяване на наказателното производство, предмет на посочените дела, отмяна на постановените по тях присъда № 658 от 8.07.2009 год. и решение № 483 от 3.12.2009 год., и прекратяване на наказателното прозиводство на основание чл.24, ал. 1, т.2 във вр. с чл.1 ЗА, обн., ДВ, бр.26 от 7.04.2009 год. Сочените в искането за възобновяване касационни основания са по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК. В съдебно заседание М. и защитникът му поддържат искането, считано от прокурора за неоснователно със заключение за оставянето му без уважение. ВКС установи: С първоинстанционната присъда В. Ем. М. е признат за виновен в това, че на 25.11.2005 год. по пътя Петрич- К. е управлявал лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег. № Е 0470 АН, собственост на К. Н. У. от Петрич, в нарушение правилата на чл.5, ал.1, т.1, чл. 20, ал. 2 и чл.42, ал. 2, т.2 ЗДП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ж. Я. Т., изразяваща се в трайно затрудняване движението на десния й горен крайник, значителни материални щети на управлявания от Т. лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с рег. № Е* възлизащи на 1810 лв., както и значителни щети на автомобила на К. Н.зунов, възлизащи на 1450 лв., съставляващо престъпление по чл.343,ал.1,б.”б” във вр. с б.”а” НК. На основание чл.305, ал.5 във вр. с чл.289, ал. 2 НПК и чл.1,ал.1 ЗА/2009 год. М. е освободен от наказателна отговорност. В полза на Ж. Ян. Т. са присъдени 4 000 лв. за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди и в полза на Т. Ил. Т. 1013 лв. за обезщетяване на вредите, причинени на собствения му автомобил, който Ж. Т. е управлявала. С въззивното решение е потвърдена първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. В съдебното заседание, проведено на 22.04.2009 год., след влизането в сила на ЗА, обн., ДВ, бр.26 от 7.04.2009 год., в сила от 21.04. с.г. (§ 2 от Заключителните разпоредби към този закон), М. изрично е заявил становището си, изразено от защитника му след проведена помежду им консултация, че „не желае да се възползва” от прекратяването на наказателното производство на основание чл.24,ал.1,т.2 НПК, при което и с оглед на чл.24,ал.2 НПК районният съд е продължил разглеждането на делото и е постановил присъдата си. В съдебното заседание на втората инстанция, проведено на 20.11.2009 год., адвокатът на М. отново е изразил становището на подзащитния си, но този път, че той „желае да се позове на Закона за амнистията” , което становище е потвърдил лично и самият М. Окръжният съд не се е произнесъл веднага по направеното искане със съображението, че неговото уважаване би довело до отмяна на присъдата, „което може да стане единствено с въззивното решение”, а със самото рещение е потвърдил обжалваната присъда. Отказът на въззивният съд да прекрати наказателното производство по силата на ЗА – и в съдебно заседание, и с окончателния си акт- е правилен. С действието си във въззивната инстанция подсъдимият на практика е о т т е г л и л първоначалното си искане и в това именно е проблемът по делото- за възможната оттегляемост на процесуланите действия на страните. НПК не урежда изрично конкретната хипотеза, както постъпва напр. по отношение на оттеглянето на жалбата. При този подход на законодателя може да се заключи, че и в наказателния процес оттегляемостта на процесуалните действия на страните важи по общо правило, стига да не са засегнати права, придобити от другите страни и изобщо да не са настъпили предвидените в закона правни последици от тези процесуални действия (в последния му вид, по- специално, правилото е приложено от ВКС в т.р. 1- 2009 год.,ОСНК, т.8 относно възможността да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371, т.2 НПК ). В случая е станало и едното, и другото: като правна последица делото е продължило до решаването му в двете инстанции, с което пък се е реализирало правото на пострадалите да искат произнасяне по гражданските им искове. Изложеното налага извода за процесуалната законосъобразност на въззивното решение и тъй като правилността му не се оспорва на друго основание, ВКС в състав от трето н.о.       Р Е Ш И : Не уважава искането на В. Е. М. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 1210/2007 год. на Петричкия районен съд и внохд № 450/2009 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: