Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 05.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т. Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 927/12г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. Д. У. от [населено място] и на Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я. от [населено място] срещу въззивно решение № 1335 от 03.07.12г., постановено по в.гр.д.№ 682/08г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по жалбите Р. Б. Т. счита първата жалба за неоснователна, а ответникът Ю. Н. Н. изразява същото становище по отношение на втората жалба. Ответникът Б. Д. Я. не взема становище по жалбите. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с навeдените от касаторите основания, намира следното: С посоченото решение на въззивния съд, постановено по реда на чл.196 и сл.ГПК/отм./, е оставено в сила решение № 1306 от 04.05.07г. по гр.д.№ 1042/06г. на Варненския районен съд, Х. с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот пл.№ 1578 по ПНИ на с.о. “Прибой” в землището на [населено място] с площ от 1 400 кв.м. Със същото решение въззивият съд е отменил решението на районния съд в частта относно съделителите и квотите, при които е допусната делбата на посочения имот и вместо него е допуснал делбата на същия между Ю. Н. Н. с квота 114/210 ид.части, А. Д. У. с квота 48/210 ид.части, Р. Б. Т. с квота 24/210 ид.части, Б. Д. Я. с квота 12/210 ид.части и Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я. с квоти по 4/210 ид.части. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на сключен с нот акт № 46/15.02.1968г. договор за покупко-продажба, процесният имот е бил собственост на общата наследодателка на страните А. Ф. Л., която с нот.акт № 48/03.06.1975г. е дарила 600 кв.м. ид.части от него на сина си Я. Н. Я.. След смъртта си на 24.11.1975г. същата е оставила за свои наследници по закон съпруга си Е. А. Л., починал през 1982г., с когото същата е имала сключен църковен брак от 01.02.1941г., както и четири деца, които също са починали и са оставили за свои наследници по закон страните по делото. Със саморъчно завещание от 1977г. Е. Л. е завещал на своята внучка А. У. цялото си движимо и недвижимо имущество. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че А. Л. и Е. Л. са имали валидно сключен брак от 1941г., но че имотът е бил лична собственост на съпругата, тъй като е придобит от нея преди влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г. /отм./. С оглед на това е прието, че сключеният с нот.акт № 48/75г. договор за дарение не е нищожен и е произвел действие. За валидно е прието и саморъчното завещание, тъй като направеното от ответниците оспорване на авторството му не е било своевременно и че по силата на същото А. У. е придобила притежаваната от Е. Л. 1/5 ид.част от имота (завещанието е било представено на последното проведено пред районния съд съдебно заседание, на което починалият в хода на процеса пряк наследодател на жалбоподателите Н. Я., Г. Я. и М. Я. не е присъствал и същите са оспорили завещанието с въззивната жалба). Наред с това е прието, че събраното в тази насока единствено доказателство не е достатъчно да опровергае авторството на завещанието. Решението е допуснато до касационен контрол с определение № 658 от 27.12.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса лична собственост или съпружеска имуществена общност са имуществата, придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака преди влизане в сила на СК от 1968г./отм./, когато бракът е заварен от този кодекс, както и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречиво решаване на въпросите може ли съдът да основе своите изводи без да обсъди наведените доводи и възражения на страните и без да изложи съображения защо ги отхвърля и може ли един документ да бъде оспорен пред втората инстанция, когато при действието на отменения ГПК първоинстанционният съд не е дал възможност на страната да го оспори. Първият поставен въпрос е решен в противоречие с представената от касаторите задължителна практика на ВКС (Р № 252 от 19.03.10г. по гр.д.№ 399/09г., І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК), според която имуществата, които са придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака преди влизане в сила на СК от 1968г./отм./, когато бракът е заварен от този кодекс, са съпружеска имуществена общност, а не лична собственост на придобилия ги съпруг, която практика настоящият състав на ВКС споделя напълно. Това становище съответства на разпоредбата на чл.103 СК от 1968г./отм./, според която правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове, както и на чл.13, ал.1 СК от 1968г./отм./, съгласно който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Във връзка с отговора на останалите два въпроса настоящият състав на ВКС намира за правилна представената от касаторите практиката на ВС, изразена в Р № 78 от 10.02.86г. по гр.д. № 868/85г. на ІІ г.о., съгласно което при разглеждане на делото решаващият съд е длъжен да обсъди твърденията и възраженията на страните, отнасящи се до релевантните за спора факти, и да прецени доводите им и Р № 407 от 09.10.1989г., І г.о., според което, когато първоинстанционният съд не е дал възможност на една от страните да оспори представен от другата страна документ, оспорването може да стане пред втората инстанция. Предвид изложеното относно поставените въпроси подадените жалби се явяват основателни. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След като въззивният съд е приел, че А. Л. и Е. Л. са били в брак от 1941г. до 1975г., направеният от него извод, че закупеният от съпругата на 15.02.1968г. недвижими имот е бил нейна лична собственост, е направен в нарушение на материалния закон – цитираните по-горе разпоредби на чл.103 и чл.13, ал.1 СК от 1968г./отм./, от които следва, че имотът е бил тяхна съпружеска имуществена общност и при прекратяването на брака със смъртта на съпругата дяловете им са били равни – чл. 14, ал.3 СК от 1968г. /отм./, като съгласно ал.7, изр. 2 на същия член преживелият съпруг не е получил по наследство дял от частта на починалата съпруга от общото имущество, тъй като я е наследил заедно с нейните деца. Освен това направеният от въззивният съд извод, че оспорването на авторството на оставеното от Е. Л. в полза на А. У. саморъчно завещание е направено несвоевременно, е направен в нарушение на чл.154, ал.1 ГПК /отм./, според който, ако страната не е присъствала на заседанието, в което един документ е бил представен, тя може да го оспори най-късно в следващото заседание. В разглеждания случай саморъчното завещание е представено от пълномощника на А. У. в последното съдебно заседание пред районния съд, на което ответникът Н. Я. не е присъствал и не е бил представляван, и на което съдът е дал ход на устните състезания (същият е починал след това на 01.05.2007г.), поради което конституираните като страни по делото негови наследници по закон Н. Я., Г. Я. и М. Я. са оспорили в подадената от тях въззивна жалба срещу решението авторството на завещанието, както и способността на завещателя да се разпорежда с имуществото си, като са изложили твърдения, че завещанието не е написано и подписано от него, като и че към момента на изготвянето му завещателят не е разбирал свойството и значението на действията си и не е могъл да ги ръководи. Ето защо и при наличие на заявено от пълномощника на А. У. становище, че тя ще се ползва от завещанието, въззивният съд е следвало да открие производство по неговото оспорване и да разпредели доказателствената тежест в съответствие с чл.154, ал.3 и чл.127, ал.1 ГПК/отм./, като укаже на страната, в чиято полза е направено завещанието, че тежестта на доказване на неговото авторство е нейна, а на оспорващата завещанието страна - че тя следва да докаже твърденията си, че към момента на неговото изготвяне завещателят не е разбирал свойството и значението на действията си и не е могъл да ги ръководи. Това в случая не е сторено и въззивният съд неправилно е приел, че оспорването на завещанието е направено несвоевременно и че събраното в тази насока единствено доказателство (същото не е посочено) не е достатъчно да опровергае автентичността на подписа на завещателя и на неговото изявление. Не са обсъдени и доводите на касаторите Н. Я., Г. Я. и М. Я. във връзка с представеното пред въззивния съд свидетелство № 5 от 02.02.1941г. за сключен църковен брак между А. Я. (Л.) и Е. Л., че бракът не е произвел правно действие, тъй като Е. Л. е имал сключен друг брак и църковният брак не е бил обявен съгласно изискването на действалата тогава редакция на чл.152 от Закона за лицата /отм./, което представлява нарушение на чл.188, ал.1 ГПК /отм./. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал.1 и 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При този изход на делото и на основание чл.294, ал.2 ГПК разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О т м е н я въззивно решение № 1335 от 03.07.12г., постановено по в.гр.д.№ 682/08г. на Варненския окръжен съд. В р ъ щ а делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: