2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 105 София, 11.02.2013 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.дело № 975/2012 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 2345 от 07.11.2012 г. по ч.гр.д. № 3877/2012 г. на Софийски апелативен съд. С последното въззивният съд отменил определение от 26.09.2012 г. по т.д.№ 70/22012 г. на Софийски градски съд, 6-13 състав, с което по реда на чл.248 и на основание чл.78, ал.4 ГПК [фирма] е осъден да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 1 800 лв., като вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил като преждевременно искането на настоящия жалбоподател за присъждане на разноски по прекратеното на основание чл.19, ал.1 ГПК производство по делото. В частната касационна жалба са въведени доводи за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяна на въззивното определение. Ответникът по касация [фирма] не е заявил становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт. В съобразителната част на обжалваното определение е прието, че първоинстанционният съд, като е прекратил производството по делото поради неподведомственост на правния спор предвид наличието на арбитражна клауза, съдържаща се в сключения между спорещите страни договор, неправилно е приложил разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, като е присъдил в полза на ответника направените по делото разноски. Застъпено е становището, че цитираната норма има предвид прекратяване на производството поради недопустимост на иска, оттегляне или отказ от него, докато прекратяването поради „неподсъдност” на спора предполага изпращане на делото на съда, на който същото е подсъдно. Въз основа на това е заключено, че прекратителното определение не слага край на спора, поради което разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК в тази хипотеза е неприложима. В изложението по чл.280, ал.3, т.4 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по въпросите „При прекратяване на делото поради приет отвод по чл.8, ал.1 ЗМТА във вр. с чл.19 ГПК длъжен ли е държавният съд, пред който е предявен иска да препрати делото на компетентния арбитражен съд и дължат ли се в тази хипотеза разноски в полза на ответника по делото”. Така поставените въпроси са съобразени с изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обусловили обжалвания правен резултат, като същевременно разрешението по тях, дадено от въззивния съд е в противоречие с цитираните в изложението съдебни актове. По същество частната жалба е основателна. В цитираното от частния касатор Определение № 213 от 15.03.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 157/2010 г., ТК, ІІ т.о. е прието, че при направено в срок възражение по чл. 8, ал. 1 ЗМТА във вр. с чл. 19 ГПК, когато намери за основателен отвода на ответника за подведомственост на спора на арбитражен съд, сезираният съд прекратява производството по делото, но той не само няма задължение, но и правомощие да изпрати делото за разглеждане на договорения от страните решаващ орган. Изводът на въззивния съд, че с прекратителното определение не се слага край на спора и счетената в тази връзка преждевременност на искането на ответника за присъждане на разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК е направен в противоречие с така застъпеното от касационния съд становище, към което настоящият състав изцяло се присъединява. При наличието на арбитражно споразумение и възражение на ответника, съдът се десезира по време на висящността на допустим съдебен процес. Инициирането му от ищеца при несъобразяване с договорената арбитражна клауза съставлява основание за възлагане в негова тежест на направените от ответника разноски до прекратяването на производството по делото поради наличие на относителна отрицателна процесуална предпоставка за продължаване на неговото развитие. С оглед на изложеното въззивното определение като неправилно следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника и настоящ касатор се присъдят направените до прекратяване на делото разноски в размер на 1 800 лв. - договорено и заплатено от него адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2345 от 07.11.2012 г. по ч.гр.д. № 3877/2012 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 2345 от 07.11.2012 г. по ч.гр.д. № 3877/2012 г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 1 800 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: