Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 11.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 957/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ответника Прокуратура на Република България чрез Р. Г.-прокурор от Апелативна прокуратура-В. против въззивно решение на Апелативен съд-В. № 69/20.04.2012 г., постановено по гр. д. № 82/2012 г. С обжалваното решение е отменено решение на Окръжен съд-Добрич № 602/23.12.2011 г., постановено по гр. д. № 552/2011 г. в осъдителната му част за разликата над 20 000 лв. до размер на присъдената от първоинстанционния съд сума в размер на 40 000 лв. за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ и вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска на С. Г. С. ЕГН [ЕГН] против Прокуратура на Република България за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по досъдебно производство № 343р/1995 г. по описа на О.-Д. за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. С определение № 1308/22.11.2012 г. на Върховен касационен съд в настоящия състав е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на ответника Прокуратура на РБ чрез апелативен прокурор Р. Г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос, касаещ обективните критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. ІІ ППлВС № 4/23.12.1968 г. и с ТР № 3/22.04.2004 г., ВКС, ОСГК по т. д. № 3/2004 г.-т. 3, както и с чл. 5 ЗОДОВ, други решения на ВКС и практика на ЕСПЧ-Р. от 12.10.2006 г., П. отделение. Насрещна касационна жалба е подадена от ищеца С. Г. С. срещу въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в осъдителната му част и е отхвърлен иска за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение до пълния предявен размер на иска за сумата 100 000 лв. С определение № 182/12.02.2012 г. Върховен касационен съд в настоящия състав не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по насрещната касационна жалба на ищеца С. Г. С.. Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността на жалбите, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че е основателна касационната жалба на ответника Прокуратура на Република България. Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон при прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно определянето на размера на дължимото в конкретния случай обезщетение за неимуществени вреди в производството по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Съгласно т. ІІ от ППлВС № 4/23.12.1968 г. при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да обсъди и прецени всички обстоятелства на конкретния случай, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетението. В конкретния случай на ищеца е определен от въззивната инстанция неоправдано завишен размер на обезщетението за сумата 20 000 лв. По делото не е спорно, че по ДП № 343р/1995 г. по описа на О.-Д. ищецът е бил привлечен като обвиняем и срещу него е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 НК, както и че му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода от 8.12.1995 г. до 26.09.1996 г., впоследствие заменена с „парична гаранция”, както и че с постановление от 30.11.2010 г. на Окръжна прокуратура-Д. наказателното производство е прекратено. По делото, обаче има данни, че паралелно с наказателното производство на О.-Д. срещу ищеца е водено и друго наказателно производство по следствено дело за кражба на селскостопанска продукция и висящо дело в РП-Р., приключило с осъдителна присъда, постановена на 28.06.1996 г. от РС-Русе по н.о.х.д. № 315/1995 г., влязла в сила на 12.07.1996 г. Жалбата на С. срещу мярката за неотклонение „задържане под стража”, наложена по ДП № 343р/1995 г. е била оставена без уважение с определение на РС-Добрич от 31.01.1996 г., като съдът е взел предвид, че срещу С. има образувано и друго следствено дело за кражба на селскостопанска продукция, както и висящо дело в РП-Р. за отвличане, поради което е налице реална опасност лицето да се укрие, да окаже давление върху свидетели-потърпевши, с което да попречи за разкриване на обективната истина. При тези данни може да се направи извода, че основанията за задържането му под стража за процесния период от време са се дължали най-вече на негово виновно поведение. Друго относимо към размера на обезщетението обстоятелство е, че свидетелят на ищеца П. П. е косвено заинтересован от изхода на воденото срещу С. наказателно производство. Свидетелят П. П. също е ищец по дело срещу Прокуратура на РБ с претенция на основание чл. 2 ЗОДОВ с претенция за обезщетение на претърпени вреди във връзка със същото наказателно производство № 343р/1995 г. на О.-Д., като С. е свидетелствал в негова полза. При тези данни гласните доказателства на свидетеля П. П. е следвало да бъдат преценявани при условията на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелят е заинтересовано лице в полза на ищеца. От значение за размера на обезщетението е и обстоятелството, че в рамките на целия период на наказателното производство, по повод на което се претендира обезщетение по настоящото дело, производството по делото е било спирано за период от 6 години, поради факта, че пострадалите от деянието са се намирали извън пределите на страната. Относимо към размера на обезщетението за неимуществени вреди е и обстоятелството, че липсват по делото категорични доказателства за твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние при липса на съдебно-медицинска експертиза и представена медицинска документация, за субективните изживявания по повод повдигането на обвинение и задържането под стража, наличието на причинна връзка между тях и незаконното обвинение и задържане. Макар и с неимуществен характер претендираните вреди следва да бъдат доказани дали чрез възприятия на други лица на определено конкретно психическо преживяване, дали чрез установено по съответния ред влошаване на здравословното състояние, отражение в личностен план и пр. Посочените обстоятелства не са обсъдени и преценени във въззивното решение. Определено е обезщетение в размер на сумата 20 000 лв., като определеният размер е обоснован единствено с периода на задържане под стража по мярката за неотклонение и продължителността на наказателното производство. Не е съобразено и икономическото състояние на страната и данните за ръста на доходите към момента на постановяване на съдебното решение. По изложените съображения В. касациионен съд в настоящия състав прие, че въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част за разликата над сумата 2 000 лв. до присъдения размер от 20 000 лв. и следва да се постанови друго решение, с което за тази разлика искът да се отхвърли, тъй като е неоснователен. Насрещната касационна жалба на ищеца, подадена срещу въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв. е неоснователна предвид горното. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Апелативен съд-В. № 69/20.04.2012 г., постановено по гр. д. № 82/2012 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Окръжен съд-Добрич № 602/23.12.2011 г., постановено по гр. д. № 552/2011 г., с което по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ Прокуратура на Република България е осъдена на заплати на С. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 20 000 лв. за разликата над сумата 2 000 лв. до 20 000 лв., вместо което ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. С. ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. „Г”, ет. 7, ап. 21 против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение по досъдебно производство № 343р/1995 г. на О.-Д. за разликата над 2 000 лв. до 20 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: