2 Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр. София, 10.04. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 717 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. срещу решение от 29.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 6362/2011 г. на Софийския градски съд. С него е отменено решение от 25.03.2011 г. по гр. дело № 33552/2010 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Министерството на отбраната (МО) искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна като незаконно на уволнението на касатора-ищец, извършено със заповед № РД-27-95/25.05.2010 г. на министъра на отбраната, за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в Изпълнителна агенция (ИА) „Социални дейности на МО”, Главна дирекция (ГД) „Управление на социалните дейности”, Териториална дирекция (ТД) – София, Отдел „Социално обслужване”, Сектор „Центрове за индивидуално социално обслужване”, Военен клуб (ВК) – Б. и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер 5 456.90 лв. за периода 08.06.2010 г. – 08.01.2011 г., като в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото. Във въззивното решение е посочено, че същото е постановено при участието на ИА ....... като трето лице – помагач на ответника. В касационната жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение. Доводи в тази насока се развиват и в съдебното заседание. Ответното МО в отговора си поддържа становище и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Третото лице – помагач ИА .. (ИА „ВКВПД”) в отговора си също излага доводи за неоснователност на касационната жалба. С определение № 11/04.01.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, с оглед проверка неговата процесуална допустимост, по процесуалноправния въпрос за допустимостта на съдебното решение (първоинстанционно и въззивно), постановено по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени с нередовна искова молба, в която е налице противоречие относно това кой е работодател на ищеца, респ. – и ответник по исковете за защита срещу незаконно уволнение. По така поставения процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира за правилно следното разрешение: От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, чл. 127, ал. 1 от ГПК, чл. 357, ал. 1 от КТ и § 1, т. 1 от ДР на КТ следва, че при предявяване на искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение ищецът – работник или служител следва с исковата си молба ясно да посочи ответника по трудовия спор, като изложи ясни и непротиворечиви твърдения и съображения защо счита посочения ответник за свой работодател. Когато в исковата молба се съдържа противоречие относно това кой е работодател на ищеца, респ. – и ответник по предявените искове (например – посочен е един ответник, а са изложени твърдения и съображения, че работодателят на ищеца е друг, различен от посочения ответник), исковата молба е нередовна (чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК). Поради това, и тъй като процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, в тези случаи съдът следва да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца в едноседмичния срок по чл. 129, ал. 2 от ГПК да отстрани противоречията в исковата молба и да посочи надлежен ответник по трудовия спор. В някои случаи (например: при сключване на трудов договор с по-горестоящия спрямо работодателя орган – чл. 61, ал. 2 от КТ, при правоприемство на страната на работодателя – чл. 123 и чл. 123а от КТ и при други хипотези на усложнения при възникването, развитието и прекратяването на трудовото правоотношение) ищецът – работник или служител е възможно да бъде затруднен при посочването на ответника и при излагането на твърдения, и най-вече – на правни съображения, защо го счита за свой работодател. В тези случаи той може да посочи и повече от един ответник по предявените искове по чл. 344, ал. 1 от КТ. И в тези случаи обаче, в исковата молба ответниците следва да са ясно посочени, както и кой от тях е главният (предпочитаният) ответник и кой е евентуалният ответник, също при изложени ясни твърдения и съображения защо ищецът счита, че всеки един от тях е възможно да е негов работодател. И в тези случаи при неясноти и противоречия в исковата молба, съдът следва да даде указания за отстраняването им в срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК. Това поначало следва да се направи от първоинстанционния съд, но ако е налице пропуск от негова страна, указанията следва да се дадат от въззивния съд (аргумент от чл. 269, изр. 1, пр. 2 от ГПК). Ако такива указания не бъдат дадени на ищеца и първоинстанционният, респ. въззивният съд постановят решение, без тези нередовности на исковата молба да са отстранени, това съдебно решение е процесуално недопустимо. В смисъла на гореизложеното е и практиката на ВКС – решение № 269/04.06.2012 г. по гр. дело № 187/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 276/04.06.2012 г. по гр. дело № 1380/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). С оглед така даденото разрешение на изведения по делото процесуалноправен въпрос, при проверката относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС намира следното: В исковата си молба касаторът-ищец от една страна е посочил МО, като ответник по предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, а от друга страна е изложил подробни твърдения и съображения, че съгласно разпоредбите на чл. 123 от КТ, във вр. с ПМС № 54/01.04.2010 г., негов работодател е ИА „ВКВПД”, а не МО. Тези твърдения и съображения са поддържани в течение на производството по делото (включително в касационната жалба и в хода на устните състезания пред ВКС), като в първото по делото съдебно заседание, касаторът-ищец е направил и искане за конституиране на ИА „ВКВПД” като ответник по делото, но първоинстанционният съд, без да даде указания за уточняване и ясно посочване на ответника, респ. на ответниците по делото, е конституирал ИА „ВКВПД” като трето лице – помагач на ищеца, а въззивният съд – по същия начин – без да даде указания, е приел, че същата е трето лице – помагач на ответника по делото. С оглед даденото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, следва изводът, че като са постановили решения по нередовната искова молба на касатора-ищец, в която е налице противоречие относно това кой е негов работодател и ответник по предявените искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, първоинстанционният и въззивният съд са постановили процесуално недопустими решения. Поради това, обжалваното въззивно решение (което единствено е предмет на касационната проверка) следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне за отстраняване на нередовностите на исковата молба, но не на въззивния съд, а на първоинстанционния, доколкото порокът се състои в ненадлежно конституиране на страните по делото. При действието на новия ГПК от 2007 г. въззивът е ограничен, за разлика от пълния въззив по отменения ГПК; пред първата инстанция настъпва преклузия по отношение на възможностите да се твърдят факти и да се сочат доказателства, и то още към момента на изтичане на срока за отговор на исковата молба. Поради това, ако порокът в исковата молба касае конституирането на страните, нередовността й не може да бъде отстранена от въззивния съд и той не може да повтори валидно процесуалните действия по делото. Ето защо в тази хипотеза, при действащия ГПК е изгубило значението си задължителното тълкуване, направено от ОСГК на ВКС с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/11.07.2001 г. и с т. 7 от Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. След обезсилване на недопустимото въззивно решение делото следва да бъде върнато не на въззивния съд, а на първата инстанция, която да изиска отстраняване на нередовностите на исковата молба и да извърши всички надлежни процесуални действия, които дължи след връчване препис от исковата молба на надлежната страна ( в този смисъл – също решение № 269/04.06.2012 г. по гр. дело № 187/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 276/04.06.2012 г. по гр. дело № 1380/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В случая на ищеца следва да се дадат указания, с уточнителна молба със съответния брой преписи от нея, ясно да посочи срещу кого, като ответник по делото и негов работодател, са насочени предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – срещу МО, срещу ИА „ВКВПД” или срещу двете юридически лица. В последния случай ищецът следва да уточни и кое от тези две юридически лица е главен (предпочитан) ответник и кое – евентуален ответник по трудовия спор, като се изложат и уточнят съответните твърдения и съображения в тази насока, съгласно изложеното по-горе при даденото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос. Отговорността за разноските, направени в производството по делото, включително пред настоящата инстанция, следва да бъде разпределена от съда след новото разглеждане на делото, съобразно изхода от спора (аргумент от чл. 294, ал. 2 от ГПК). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решението от 29.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 6362/2011 г. на Софийския градски съд; ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.