Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр. София, 21.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1576/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия Й. Р. К. чрез защитника му адв. В. В. срещу решение № 115 на Варненския апелативен съд от 25.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 139/2014 г. по описа на същия съд. С касационната жалба на подсъдимия са наведени доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд неправилно постановил ефективно изтърпяване на намаленото по размер наказание лишаване от свобода при възможността да го отложи с определяне на изпитателен срок. Не съществувала законова пречка за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като жалбоподателят не бил осъждан към момента на извършване на инкриминираното престъпление. В нарушение на процесуалния закон въззивното решение било изготвено, без съдът да изрази становище по въпроса относно приложението на чл. 66 от НК. Към ВКС е отправено искане да измени решението на въззивния съд в частта за наказанието, което било много тежко за подсъдимия. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият К. и защитникът му адв. С. не се явяват, редовно призовани, и не излагат допълнително становище по касационната си жалба. Необжалвалият подсъдим С. Т. не се явява, редовно призован. Неговият защитник адв. Д. предоставя на съда да прецени въпроса във връзка с наказанието на подсъдимия К.. Представителят на гражданския ищец не се явява, редовно призован, и не взема становище по касационната жалба на подсъдимия К.. Представителят на ВКП дава заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Счита, че при определяне на наказанието е отчетен дългия ход на наказателното производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 04.04.2014 г., постановена по НОХД № 1378/2013 г., Варненският окръжен съд (ВОС) е признал подсъдимия Й. Р. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 4, т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го е осъдил на три години при първоначален общ режим в затвор. Със същата присъда ВОС е осъдил и подсъдимия С. Т. Т. за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят на държавата, представлявана от министъра на финансите, причинените от престъпленията имуществени вреди в размер, съответно, на 5 075 110.47 лева и на 148 800 лева, ведно със законните лихви от датата на увреждането, съответните държавни такси и разноски. По протест на ОП – Варна и жалби на подсъдимите К. и Т. срещу първоинстанционната присъда в частта за наложените им наказания е било образувано ВНОХД № 139/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд (ВАС). С решение № 115 от 25.07.2014 г. на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 от НПК въззивният съд е изменил присъдата на окръжния съд, като е намалил размера на наложеното спрямо подсъдимия К. наказание лишаване от свобода от три години на две години и десет месеца и е коригирал вида на затворническото заведение, в което следва да бъде изтърпяно наказанието – в затворническо общежитие от открит тип, а наложеното спрямо подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода е намалил от три години на две години и шест месеца, като е намалил и размера на определения по отношение на този подсъдим изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК от пет години на три години. Решението на САС е съобщено на защитника на подсъдимия К. адв. В. по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на 28.07.2014 г. Изготвената от него касационна жалба е подадена на 12.08.2014 г. (видно от пощенското клеймо на приложения плик), поради което ВКС намира, че е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия Й. К. е неоснователна. Изложените в нея съображения се субсумират под касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на процесуалния закон при изготвяне на въззивното решение в частта за наказанието на подсъдимия К. и явната му несправедливост. ВКС възприема за неоснователни претенциите за наличие на пороци на въззивното решение по ВНОХД № 139/2014 г. по описа на ВАС в частта за постановения начин на изтърпяване на наложеното по отношение на касатора наказание две години и десет месеца лишаване от свобода. Атакуваният съдебен акт е съобразен в достатъчна степен с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като в съдържанието му (л. 52 от въззивното дело) са намерили място решаващите доводи, въз основа на които съдът е отхвърлил залегналите във въззивната жалба на подсъдимия възражения за явна несправедливост на постановеното ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, напълно идентични с наведените и пред настоящата инстанция. В мотивите на въззивното решение е изрично възприето твърдението на подсъдимия за отсъствие на формални законови пречки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК с оглед на отмерения размер на наказанието лишаване от свобода (две години и десет месеца) и на съдебния статус на подсъдимия на неосъждано лице към периода на извършване на инкриминираното престъпление – м. юли – м. декември 2007 г. Отчетено е, че към посочения момент касаторът е бил реабилитиран по право и се счита за неосъждан. От последващите четири броя осъждания, фигуриращи в справката му за съдимост, едно е било за престъпление, извършено преди настоящите деяния – на 26.03.2007 г., присъдата за което е влязла в сила след тях – на 01.08.2008 г., като му е било наложено наказание глоба в размер на 200 лева, а останалите три осъждания са били за деяния, извършени след инкриминирания по настоящото наказателно производство времеви период. В съдебния акт надлежно фигурират и доводи по отношение на обстоятелствата, обосноваващи преценката на ВАС, че за постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимия К. е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното му наказание. Макар формулираните от съда съображения досежно наказанието на касатора да са отнесени едновременно както към конкретния му размер, така и към начина му на изтърпяване, възприетият подход не съставлява процесуално нарушение. Логическият контекст на цялостното изложение ясно разкрива разбирането на съдебния състав, че ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца е наложително поради данните за личността на подсъдимия, разкриващи завишена обществена опасност, и изключително високия размер на данъчните задължения, чието плащане е било избегнато, в рамките на квалифициращия признак „особено големи размери” на данъчните задължения. Обективното отсъствие на съществени непълноти в мотивировката на въззивния съдебен акт обезпечава възможността на касационната инстанция безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение. Изготвеният акт гарантира и правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които по отношение на подсъдимия К. е отказано приложението на института на условното осъждане, и им осигурява възможност пълноценно да аргументират възраженията си срещу въззивното решение в касационното производството. В аспекта на касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК ВКС преценява като правилен отказа на съдебните инстанции да приложат спрямо подсъдимия К. института на условното осъждане. Въззивният съд с основание се е позовал на обстоятелствата, съществено отегчаващи отговорността на касатора и аргументиращи извода за необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Високата лична обществена опасност на касатора, изводима от четирите негови последващи осъждания, правилно е приета като изключваща приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Както бе отбелязано, с оглед конкретната специфика на случая тези осъждания не се отразяват върху визираното от чл. 66, ал. 1 от НК изискване за приложението на условното осъждане – лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Те имат обаче пряко отношение към характеристичните данни на дееца, като очертават личността му в сериозно негативен план. А тази констатация обуславя извод, че за постигане на действително поправяне на подсъдимия е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното му наказание. То е наложително също така с оглед извънредно високия размер на неплатените данъчни задължения – 5 075 110.47 лева, многократно надхвърлящ посочения в чл. 93, т. 14 от НК праг на данъците в особено големи размери от 12 000 лева. Все в същия смисъл са и данните за реализирана от касатора изключително интензивна престъпна дейност – само в рамките на шест месеца той е потвърдил неистина в шест справки-декларации по ЗДДС по отношение на 129 броя неосъществени доставки, с което е бил приспаднат неследващият се данъчен кредит. При така установената специфика на личността на дееца и на извършеното от него престъпление приложението на условното осъждане, без реално обуславящи го обстоятелства, би се явило необосновано снизходително, не би постигнало адекватна реализация на нито една от целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, и би създало усещане за безнаказаност у подсъдимия и в обществото. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания съдебен акт на ВАС по ВНОХД № 139/2014 г., с който е изменена присъда от 04.04.2014 г., постановена по НОХД № 1378/2013 г. по описа на ВОС. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 115 от 25.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 139/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.