Р Е Ш Е Н И Е № 462 София,19.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 844 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. Г., Я. Ц. М.,Г. Ц. Г. и Г. П. М. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 20.10.2008г. по гр.д.№609/2008г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено в отношенията между ищците В. П. А., М. П. Я.,З. С. А. и К. С. И. и ответниците Л. К. Г.,Я. Ц. М.,Г. Ц. Г. и Г. П. М., че ответниците не са собственици на реална част с площ от 594кв.м. от недвижим имот,находящ се в землището на[населено място], кв.”Вл.В.”, м.”М.”,съставляващ ПИ №535,кад. район 501 по ПНИ”М.”, целият с площ от 600кв.м. С определение №928/14.10.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса за възможността за разрешаване на спора за принадлежност на правото на собственост по общия исков ред,вкл. и чрез отричане правата на ответниците в хипотеза на признато право на възстановяване в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и твърдения за проведено производство по §4а,респ. §4б ПЗР ЗСПЗЗ при наличието на специалните способи по §4к,ал.6 и §4и,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е недопустимо, тъй като при наличието на възможност за защита правата на лицата,заявили право на възстановяване върху земеделски имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ е по реда на §4и,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ и §4к,ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ и същите не разполагат с възможност да предявят отрицателен установителен иск срещу придобилите права по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ.Поддържат също така,че неправилно е прието,че липсва идентичност на имота, след като в административно производство правото им да изкупят имота е признато,т.е. идентичността е установена. Излагат и съображения за неправилност на въззивното решение,основани на твърдения,че предявилите иска лица не се легитимират като собственици на процесния имот. Молят обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. П. А.,М. П. Я., З. С. А. и К. С. И. изразяват становище,че жалбата е неоснователна.Поддържат,че предявеният иск е допустим,тъй като за тях не съществува друг път за защита на правото им на възстановяване на собствеността. Поддържат също така,че предявеният иск е основателен,тъй като предвидените в §4а ПЗР ЗСПЗЗ предпоставки за придобиване правото на собственост върху имота не са налице. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ В. П. А.,М. П. Я.,З. С. А. и К. С. И. са предявили срещу Л. К. Г.,Я. Ц. М.,Г. Ц. Г. и Г. П. М. иск за признаване за установено,че ответниците не са собственици на реална част с площ от 594кв.м. от недвижим имот,находящ се в землището на[населено място],кв.”Вл.В.”,м.”М.”,съставляващ ПИ №535,кад. район 501 по ПНИ”М.”. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че лица,в полза на които с решение на ОСЗ е признато право на възстановяване във възстановими стари реални граници на имот,находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ имат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск срещу лицата,които се позовават на придобиване право на собственост върху имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,тъй като от евентуалното му уважаване би се разрешил материалноправният спор между страните с оглед двуфазността на реституционното производство, лишаваща ищците от възможността да се бранят срещу владелеца с ревандикационен иск до завършване на фактическия състав на придобивното основание. Прието е,че предявеният отрицателен установителен иск е основателен, тъй като не е установено производството по §4а ПЗР ЗСПЗЗ да е проведено именно за имота,предоставен на ответниците по иска за ползуване по реда на ПМС №76,както и че не е установено в имота да е съществувала сграда по смисъла на §1в,ал.3,т.3 ДР ЗСПЗЗ. По въпроса за възможността за разрешаване на спора за принадлежност на правото на собственост по общия исков ред,вкл. и чрез отричане правата на ответниците в хипотеза на признато право на възстановяване в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и твърдения за проведено производство по §4а,респ. §4б ПЗР ЗСПЗЗ при наличието на специалните способи по §4к,ал.6 и §4и,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата. В решение от 24.10.2007г. на С. окръжен съд по гр.д.№509/2006г. е прието,че наличието на специален ред за защита,дори и когато е пропуснат преклузивният срок за обжалване плана на новообразуваните имоти,изключва претендирането на спорното право по исков ред. Наличието или не на предпоставките да закупуване на предоставените за ползуване земеделски земи по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ е прието,че следва да се преценява в производството по обжалване на одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти за съответната местност,а в случай на твърдение за нарушения,касаещи процедурата по самото предоставяне за ползуване на земеделски земи по §4 ПЗР ЗСПЗЗ заинтересованите лица следва да използуват иска по §4и ПЗР ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение на С. окръжен съд и в решението,постановено от В. окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.290,т.1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение №1063/20.10.2008г. на В. окръжен съд,ГО по гр.д.№609/2008г. като съображенията за това са следните: Разрешаването на спор за собственост по общия исков ред между лица, на които това право е признато с решение на ОСЗ и лица,които се позовават на придобиване право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ или §4б ПЗР ЗСПЗЗ,вкл. чрез отричане правата на последните е допустимо въпреки наличието на специалните способи за защита по §4к,ал.6 и §4и,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ,тъй като в производството по §4к,ал.6 и §4и,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ оспорване правата на лицата,в полза на които производството по §4а ,респ. §4б ПЗР ЗСПЗЗ е приключило,не може да бъде проведено,а оттам и правата на заявилите имота за възстановяване по реда на чл.11 ЗСПЗЗ не могат да бъдат защитени. По реда на §4и,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ се разрешава спор между лица, претендиращи право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и лица,имащи качеството ползуватели по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ преди да е било проведено производство по възстановяване на собствеността, респ. производство по §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Този спор касае законосъобразността на акта,с който е предоставено правото на ползуване, но не и наличието на всички предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ,респ. предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. В хипотеза,при която в полза на заявилите имота за възстановяване по реда на чл.11 ЗСПЗЗ лица е постановено решение на ОСЗ,с което правото на възстановяване е вече признато,тези лица нямат правен интерес от предявяването на иск по §4и ПЗР ЗСПЗЗ. При наличие на решение на ОСЗ за признаване право на възстановяване в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и проведено производство по §4а, респ. §4б ПЗР ЗСПЗЗ спорът за това на името на кое от двете претендиращи лица следва да бъде нанесен имотът в ПНИ не може да бъде разрешен в административното производство по §4к,ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ. В това производство съдът не разрешава спорове за собственост,а въз основа на представените доказателства за призната вече собственост проверява дали записването в регистъра на собствеността към ПНИ,одобрен с обжалваната по административен ред заповед е извършено в съответствие с представения титул за собственост,т.е. дали записването е извършено при спазване на административната процедура като признаването на права върху същия имот и на друго лице не сочи на основание за отмяна на заповедта при наличие на формално правно основание за извършеното записване. Проверка дали са налице предпоставките за придобиване право на собственост по реда на §4а,респ. §4б ПЗР ЗСПЗЗ в административното производство не се извършва,тъй като предмет на съдебен контрол е само заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ с оглед правилата на §4к,ал.1-5 ПЗР ЗСПЗЗ.Ако по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ е признато такова право,но е извършено вписване в регистъра на собствеността към ПНИ на лицето, позоваващо се на проведено производство по §4а,респ. §4б ПЗР ЗСПЗЗ,т.е. извършеното вписване не е без правно основание от гледна точка на административното производство и са спазени административните правила по изработване и одобряване на ПНИ,спорът за собственост следва да бъде разрешен по общия исков ред,след което може да се иска промяна на ПНИ по реда на §4к,ал.8,т.1 ПЗР ЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Предявеният отрицателен установителен иск е допустим,тъй като, както вече беше отбелязано,спорът налице ли са предпоставките за придобиване правото на собственост върху предоставен за ползуване земеделски имот по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ не може да бъде разрешен в административното производство. Този спор с оглед особеностите на производството по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и възможността лицата,на които имотът е бил предоставен за ползуване да придобият собствеността само при наличието на определени предпоставки в производство,което се провежда без участието на заявилите имота за възстановяване,следва да бъде разрешен по общия исков ред. За да достигне до извода,че предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ не са налице, въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и правилно е преценил значението и правните последици на установените по делото факти и обстоятелства. Действително правото на Л. К. Г.,Я. Ц. М. и Г. Ц. Г. да изкупят имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ е признато с влязло в сила решение на В. окръжен съд,административно отделение,постановено по адм.д.№197/1996г., с което е отменен отказът на кмета на [община] за признаване правото на наследниците на Ц. Г. Г. да закупят ползуваната от тях земеделска земя. Това решение обаче е непротивопоставимо на лицата,на които е признато право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,които не са участвували в производството по обжалване на административния акт. Същите разполагат с възможността да оспорят наличието на предпоставките за изкупуване на имота в общия исков процес,с оглед на което съдът разполага с правомощието да извърши проверка за наличието на тези предпоставки.В производството по предявен отрицателен установителен иск срещу лицата,позоваващи се на придобиване на права по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,същите следва да установят наличието на всички предпоставки, предвидени в тази разпоредба.В случая съдът е преценявал налице ли е идентичност между имота,предоставен за ползуване на наследодателя Ц. Г. и имота,за която се твърди,че е проведено производство по §4а ПЗР ЗСПЗЗ с оглед надлежно въведено в спорния предмет оспорване на тази идентичност,т.е. контролът за наличието на предпоставките за придобиване правото на собственост е извършен според установените в процесуалния закон правила. Неоснователни са и доводите на касаторите,че така предявеният иск не може да бъде уважен с оглед на обстоятелството,че наследодателят на предявилите иска лица е притежавал преди възстановяване на собствеността в резултат на извършена делба само част от имота. На първо място следва да се отбележи,че в производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да установи само наличие на правен интерес от предявяването на иска,но не и да проведе пълно и главно доказване на своите собствени права. Освен това при разглеждането на установителен иск за принадлежността на правото на собственост съдът може да преценява неговата основателност само с оглед надлежно въведените твърдения,възражения и оспорвания. В случая подобно оспорване на правата на предявилите иска лица не е било въведено своевременно от ответниците по предявения иск до приключване на производството във въззивната инстанция,с оглед на което същото не може да бъде съобразено и при извършването на преценка за основателността на предявения иск. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 20.10.2008г. по гр.д.№ 609/2008г. Председател: Членове: