Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
София 05.01.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 564 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на Община - Н., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №42 от 24.03.2005 г., постановено по гр.дело №391/2004 г. на Бургаския окръжен съд, оставено в сила с решение на Бургаския апелативен съд по гр.дело №80/2005г. Молителят се позовава на установено с влязло в сила решение № 134 от 8.10.2009г. по т.дело №38/2009г. на ВКС, ТК ІІ т.о. ново обстоятелство.
Ответникът по молбата ЕТ С. С. в писмен отговор от 31.05.2010г. счита, че решение №134 от 8.10.2009г. по т.дело № 38/2009г. на ВКС, ТК не е ново обстоятелство по смисъла на чл.303, т.1, ал.1 ГПК. Поддържа, че съдържащите се в мотивите на решението констатации относно юридически и доказателствени факти, както и по преюдициални правоотношения не формират сила на пресъдено нещо, тъй като не са елемент от спорния предмет. Искането му е да се остави без уважение молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното :
Доколкото молителят се позовава на установено с влязлото в сила решение № 134 от 8.10.2009г. по т.дело № 38/2009г. обстоятелство следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С решението си Бургаският окръжен съд е уважил иск на ЕТ С. К. С. от гр. Н., с фирма “С. С.” срещу молителя Община Н. за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за времето от 15.05.2004г. до 15.09.2004г., поради недобросъвестно поведение на Община в процедура по приватизация на обособено общинско предприятие ресторант “Ч. море”, като част от “Ч. море” ЕООД, ведно с обезщетение за забава и разноски 8418 лв. За да уважи предявения иск окръжният съд е приел, че след подаване на молбата от ЕТ по реда на чл.35, ал.1 т.2 от ЗППДОП / отм/ и след отмяна на мълчаливия отказ на Община Н. за приватизация на обособен обект от общинско имущество с влязло в сила решение №252 от 15.01.2004г. по а.д.№ 9134/2003г., Общината е проявила бездействие въпреки дадените указания в цитираното решение на В. с което е причинила на търговеца вреди, представляващи пропуснати ползи. Решението на окръжният съд е оставено в сила с решение №69 от 13.07.2005г. по гр.дело №80/2005г. на Бургаския апелативен съд. С последното е прието, че с подаване на молбата за приватизация на обособен обект – ресторант “Ч. море” и при наличие на предпоставките на чл.35 от ЗППДОП отм. ЕТ и Община Н. са влезнали в преддоговорни отношения, които не са били финализирани по вина на собственика на общинското предприятие. В нарушение на чл. 35, ал.2 ЗППДОП отм. Общината не е изпълнила решението на В. и дадените в него задължителни указания, поради което е допуснала незаконосъобразно бездействие, проявена е недобросъвестност при водене на преддоговорните отношения, поради което на основание чл.12 ЗЗД дължи обезщетение в претендирания от търговеца размер. Доколкото има постановено решение от въззивен съд/ изрично цитирано в молбата за отмяна/, чиято дейност е решаваща, единствено неговото решение ще подлежи на отмяна, а не това на първоинстнационния съд.
Молителят се позовава на установено с влязло в сила решение №134 от 8.10.2009г. по т.дело № 38/2009г. на ВКС, ТК ново обстоятелство, а именно, че към релевантния за спора момент - подаване на предложението от ответника по молбата ЕТ С. С. за закупуване на обособената част “Ч. море” ЕООД лицето отговарящо на изискването по чл.35, ал.2 от ЗППДОП/отм./ е СД “Д. С., Д. и сие”, а ЕТ С. е само трето на договора за наем лице, поради което същият не притежава качеството на правоимащ по цитирания текст на закона. С касационното решение е обезсилено като недопустимо решение № 48 от 23.07.2008г. по гр.дело № 190/2007г. на Бургаския апелативен съд и оставеното с него в сила решение по гр.дело №463/2007г. на Бургаския окръжен съд, с което по предявен от ЕТ С. С. срещу А. М., Д. С. и Община Н. иск по чл.26, ал.2 ЗЗД е прогласена нищожността на договор за покупко – продажба на ресторант “Ч. море”, като обособена част от “Ч. море” ЕООД от 1.11.2001г., със страни ответниците по делото. С решението си ВКС, ТК е прекратил производството по делото поради отсъствие на правен интерес за ищеца С. от водения иск. Решаващият мотив на съда за този резултат е обоснован с приетия за установен факт, че ЕТ няма качеството на наемател по смисъла на чл.35 , ал.2 от ЗППДОБП/отм/, то се явява трето на наемния договор от 10.03.1992г. лице с наемател С., Д. и сие” и доколкото евентуалното му уважаване не би могло да доведе до финализиране на продажбата на хотела в негово лице като купувач, то искът по чл.26 ЗЗД се явява недопустим.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства и новите обстоятелства трябва да не са били известни на страната, срещу която решението е постановено, към датата на решаване на делото, т.е. касае се до непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Обстоятелства по смисъла на посоченото основание за отмяна са факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК фактите трябва да са нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. В случая съдържащите се в решението на Върховния касационен съд по т.д.№38/2009г., констатации за факти – дали ЕТ С. е имал качеството на наемател и е могъл да участвува в приватизацията на обособен обект от “Ч. море” ЕООД по реда на чл.35 от ЗППДОП отм., не са нови. Както в производството по иска по чл.26 ЗЗД, така и в производството по гр. дело №391/2004г. на Б. и по гр.дело №80/2005г. на Б. този факт е включен в делата. Различните изводи относно един и същи факт – дали ЕТ е имал качеството на наемател на обособен обект към момента на подаване на предложението за приватизация и на това основание дали може да участвува в приватизацията на основание чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП отм., не се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината, а до различна оценка на съда на доказателствата за един и същи факт за конкретния правен спор. Следователно, след като не се касае до новооткрито за Община Н. обстоятелство, искането за отмяна на влязлото сила решение по реда на извънредния способ за контрол на неправилните решения, е неоснователно. На второ място производството по т.д.38/2009г. на ВКС, ТК е приключило с прекратяване на делото и на това основание няма формирана сила на пресъдено нещо не само по спорния предмет – действителността на договора за продажба от 1.11.2001г., но и по отношение на факта с правно значение дали С. се явява правоимащо лице по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП отм. Съгласно приетото в т.18 на ТР №1/2001г. по т.дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС, мотивите на решението не се ползват със сила на присъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, но тя не се разпростира по отношение на съдържащите се в мотивите констатации на съда за юридически и доказателствени факти, както и по отношение на преюдициални правоотношения, когато не са елемент от спорния предмет. Искане за разноски по чл.80 ГПК не е направено, поради което такива не се присъждат.
С оглед на изложеното, молбата за отмяна е неоснователна, поради което, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Община - Н., с която се иска отмяна на решение №69 от 13.07.2005г. по гр.дело №80/2005г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №42 от 24.03.2005 г., по гр.дело №391/2004 г. на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|