О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 548 София 17.07.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 474 по описа за 2012 година и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от [фирма] [населено място] срещу определение № 413 от 18.04.12г.по ч.гр.дело № 240/12г.на Окръжен съд – Плевен.С него е отменено определение № 587 от 20.02.12 г.,постановено по гр.дело № 8054/11г.на Районен съд- Плевен,с което делото е изпратено по подсъдност на Районен съд –Враца.Делото е върнато на Плевенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Въззивният съд е приел,че към момента на предявяване на иска липсвали доказателства,че мястото,където обичайно ищцата И. Г. е полагала труд,е [населено място].Към релевантния момент седалището на дружеството е преместено от [населено място] в [населено място].Според съда възражението на ответника за неподсъдност на делото на Плевенския районен съд,е направено своевременно с отговора на исковата молба съгласно чл.131 ГПК,но е неоснователно. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси: с какви доказателства следва да се установява мястото на обичайно полагане на труд съобразно разпоредбата на чл.114 КТ и към кой момент се преценява това място с оглед определяне на подсъдността – момента на сключване на трудовия договор,на полагане на труда или на предявяване на иска.Поддържа,че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,тъй като по тях липсва съдебна практика. В писмен отговор ответницата по частната касационна жалба И. В. Г. чрез адв.Д. Н. моли да не се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касационно обжалване следва да бъде допуснато,тъй като поставените процесуалноправни въпроси обуславят изхода на делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като по поставените въпроси има съдебна практика. На въпроса с какви доказателства следва да се установява мястото на обичайно полагане на труд съобразно разпоредбата на чл.114 КТ е отговорено с определение № 685/10.12.09г.по ч.гр.д.№ 682/09г. на ВКС,състав на ІІІ г.о.,в което е прието,че задължителен елемент от договорното съдържание на трудовия договор е определяне на мястото на работа, където работникът или служителя ще предоставя работната си сила и където ще полага труда си.Доколкото с договора не е уговорено друго по предоставяне на работната сила, работникът/служител не може едностранно да променя мястото на престиране на труда.В този смисъл при определено с трудовия договор място на работа работникът не може да поддържа, че мястото, където той обичайно полага своя труд е различно от посоченото с трудовия договор, за да избере подсъдност по чл. 114 ГПК. По въпроса към кой момент се преценява това място с оглед определяне на подсъдността в съдебната практика не е имало колебание,както е прието и от въззивния съд,че меродавният момент за определяне на местната подсъдност е датата на подаване на исковата молба. В противоречие с посочената практика на ВКС въззивният съд е приел,че към датата на предявяване на иска липсвали доказателства за обичайното място,където И. Г. е полагала труд.Видно от представения трудов договор № 5 от 1.02.08г.ищцата е работила като счетоводител -изчислител в [фирма] [населено място].Със заповед № 13/16.09.10г.й е разрешено ползване на платен отпуск по чл.164 ал.1 КТ за отглеждане на детето й,родено през м.09.2009г.до навършване на 2-годишна възраст.Поради изтичане на отпускът й на 18.09.11г.и във връзка с преместване на работното й място в друг град е поканена от работодателя да се яви на работа в новия офис на фирмата в [населено място],което същата не е сторила.Със заповед № 3/19.11.11г.на управителя на [фирма] [населено място] е прекратено трудовото правоотношение с И. Г. на основание чл.328 ал.1 т.7 КТ –при отказ на служителя да последва предприятието,когато то се премества на друго населено място. При тези данни по делото се налага извод,че към датата на подаване на исковата молба –15.12.11г. седалището на ответника е било в [населено място],а мястото на обичайното полагане на труд от ищцата е било в [населено място] ,т.е.извън територията на сезирания с иска Плевенски районен съд,поради което делото не е подсъдно на този съд с оглед своевременно направения отвод на ответника.Специалната местна подсъдност по чл.114 КТ дава възможност на работника, освен по правилата на общата местна подсъдност,да предяви иск срещу работодателя и по мястото,където обичайно полага своя труд,когато то не съвпада със седалището му.Искът обаче не може да бъде предявен в друг съд по усмотрение на ищеца. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение,което следва да бъде отменено,а делото – върнато по подсъдност на Районен съд –Враца. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 413 от 18.04.12г.,постановено по в.ч.гр.дело № 240/12г.на Окръжен съд – Плевен. ВРЪЩА делото по подсъдност на Районен съд Враца. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.