1 1 Р Е Ш Е Н И Е № 417 София, 30 септември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ружена Керанова при секретар:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 375/2010 година Производството пред Върховния касационен съд е по жалба на подсъдимия В. А. И., подадена срещу въззивно решение № 117/17.05.2010 г., постановено по ВНОХД № 112/2010 г. от Апелативен съд – гр. В. Т., с което е изменена частично осъдителната присъда на Окръжен съд – П.. В саморъчно изготвената жалба се твърди, че решението е неправилно в частта му при определянето на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” и типа на затворническо общежитие. Направено е искане да се измени решението, като се определи “общ” първоначален режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия И., както и от защитник, назначен по реда на чл. 94, ал.3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Оспореното приложение на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС се подкрепя с доводи : “..че в случая се касае за наказание до 5 години лишаване от свобода – за първи път..”, поддържа се още, че приложението на посочения режим препятства възможността на подсъдимия да работи и да се грижи за семейството си. ІІ. Възраженията са неоснователни. С присъда № 51 от 12.05.2009 г., постановена по НОХД № 304/09 г. от Окръжен съд – гр. П. е била ангажирана отговорността на подсъдимия В. А. И. за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4 от НК. Наложеното наказание е две години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален “общ” режим. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо най-тежко наказание измежду наложените по същата присъда и тези по НОХД №№ 1762/08 г. и по 144/08 г., а именно две години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при “общ” режим. Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест, с който е оспорено освен друго и приложението на чл. 25 от НК. С въззивно решение, постановено по ВНОХД № 151/09 г. от Апелативен съд – гр. В. Т., присъдата е изменена, като е отменена в частта й относно приложението на чл. 25 от НК и вместо това на основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено привеждане в изпълнение на определеното общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с определение по НЧД № 27/2009 г. на Районен съд – гр. П.. На основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС е определен “общ” първоначален режим за изтърпяване на това наказание в затворническо общежитие от открит тип. Със същото решение чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС е определен и “общ” режим за изтърпяване на наложеното с проверяваната присъда наказание две години и шест месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. След влизане на присъдата в сила по искане на главния прокурор с решение № 171 от 26.03.2010 г., постановено по к.д. № 78/2010 г. ВКС, ІІ н.о. е отменено въззивното решението, постановено по ВНОХД № 151/09 г. на апелативния съд в частта му относно определяне на типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по НОХД № 304/09 г. и по общото наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, определено по ЧНД № 27/09 г. и приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал.1 от НК, като в отменените части делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото е постановено атакуваното решение, с което е изменена първоинстанционната присъда, като е отменена в посочените вече части и вместо нея е постановено : - на приведеното в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 от НК, определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с определение по НЧД № 27/09 г. на П.ския районен съд спрямо подсъдимия В. А. И. на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя “строг” първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип; - на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя “строг” първоначален режим на изтърпяване на наложеното с проверяваната присъда наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип;. В отменителното решение на касационната инстанция са дадени задължителни указания относно приложението на закона, свързани с определяне на типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода. С атакуваното сега решение тези указания на касационната инстанция са изпълнени. Правилно въззивният съд е приел, че приложимата правна норма е 61, т. 2 от ЗИНЗС, защото именно тя съответства на статута на съдимост на подсъдимия И.. Същият не попада в категорията на лицата “осъден за първи път на лишаване от свобода” по смисъла на чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като И. е осъждан на лишаване от свобода, макар и да не е търпял ефективно предходните наказания. Именно последното го определя като лице от кръга, очертан в чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС, което води до съответните последици – тип на затворническото заведени “закрит” и “строг” първоначален режим на изтърпяване на наказанието. Възраженията, свързани с необходимостта подсъдимия да се грижи за семейството си и фактът, че попада сред “рецидивисти”, определено не са обстоятелства, които могат да доведат до определяне на друг вид първоначален режим и тип затворническо общежитие. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 117/17.05.2010 г., постановено по ВНОХД № 112/2010 г. от Апелативен съд – гр. В. Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.