Ключови фрази
Иск за обезщетение за други вреди причинени от работодателя на работника или служителя * прекратяване на трудовото правоотношение * вписване в трудова книжка * забава * обезщетение поради незаконно задържане на трудова книжка

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 444

гр.София 15.06.2010г.

 

в   името      на     народа

 

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на  дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

 ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

                                                 

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 827/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по жалба на И. Г. Д. ч. адв. И против решение № 65/19.01.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1874/2008 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1242/08.09.2009 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Варненски районен съд, е отхвърлил иска на И. Г. Д. по чл. 226, ал. 2 КТ против „Ф” О. , гр. В..

За да постанови този резултат, съдът е установил, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено. Трудовата книжка на Д. е получена в дружеството на 12.07.2007 г. и му е върната по пощата на 25.10.2007 г., след като той е отправил подобно искане. Преди това, майката на Д. неколкократно е ходила до офиса на търговското дружество с искане да получи трудовата книжка на сина си, което й било отказвано.

Въззивният съд е приел е, че липсва незаконно задържане на трудовата книжка от работодателя, даващо основание за присъждане на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ. Позовал се е на чл. 6 ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и е направил извод, че е липсвало писмено съгласие от работника, трудовата книжка да бъде получена от майка му, а само за това, тя да му бъде изпратена по пощата. Това е сторил и работодателя, след като получил изричното искане от Д.

Касационното обжалване е допуснато по следните материалноправни въпроси, имащи значение за крайния резултат по спора: дали работодателят трябва да бъде поканен да върне трудовата книжка, за да изпадне в забава и дали писменото съгласие на работника да получи трудовата книжка по пощата ч. обратна разписка е условие да се изпълни задължението за връщане или е само основание за връщане по посочения начин.

По същество въззивната инстанция, е приела, че работодателят не е имал задължение да върне трудовата книжка преди писменото искане за изпращането й по пощата, след като работникът не се е явил лично да я получи, нито писмено се е съгласил да бъде получена от трето лице.

Това разрешение противоречи на приложеното от касатора решение от 07.01.2008 г. по гр.д. № 1526/2007 г. на Софийски апелативен съд. В него е посочено, че работодателят дължи незабавно връщане по силата на чл. 350, ал. 1 КТ на трудовата книжка, което значи, че не е нужно да бъде канен. Допълнителен аргумент е извлечен и от разпоредбата на чл. 6, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която работодателят се освобождава от задължението за незабавно връщане, ако при неявяване на работника да я получи, го покани лично с писмо с обратна разписка.

Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно това становище, което следва от точното тълкуване на законовите разпоредби.

Общото правило на чл. 84 ЗЗД в случая се дерогира от специалните правила – чл. 350, ал. 1 КТ изисква работодателят незабавно да върне трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение. В хипотезата, когато документът не е у работодателя, той се предоставя от работника или служителя за отразяване на необходимите данни, след което незабавно се връща – чл. 6, ал. 2, изр. първо от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Следователно, моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на трудовата книжка за оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е задължение на работника и не е нужно да е поискана или потърсена от работника или служителя. На този извод сочи и текста на чл. 226, ал. 3 КТ – обезщетение се дължи от деня на прекратяване на правоотношението, което значи, че задържането на трудовата книжка се явява незаконно от датата, на която работодателят е дължал незабвното й връщане.

В случаите, когато това не може да бъде сторено, защото работникът или служителят не се е явил лично при прекратяване на трудовото правоотношение или при предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, работодателят е длъжен да го покани по реда на чл. 6, ал. 3 от Наредбата именно, защото задължението е носимо, а не търсимо. Само тогава, при неявяване на работника или служителя лично или ч. писмено посочено от него друго лице, задържането на трудовата книжка у работодателя не е незаконно. Той, също така е длъжен да изпрати документа по пощата, ако е налице изрично писмено съгласие от работника или служителя. Последното, обаче е само условие за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ, съответно по чл. 6, ал. 2, изр. 2 от Наредбата ч. връщане на документа по пощата, но не променя момента, от който работодателят следва да изпълни, нито условията, които трябва да спази, за да не се счита за забава от негова страна задържането на трудовата книжка.

В заключение, на поставените въпроси, следва да се отговори, че работодателят не трябва да бъде поканен да върне трудовата книжка, за да изпадне в забава и писменото съгласие на работника да получи трудовата книжка по пощата ч. обратна разписка е само основание за връщане по посочения начин, а не условие за връщането й.

По касационните оплаквания:

Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Вярно е, че работодателят не е имал право да предаде трудовата книжка на И. Д. на неговата майка, защото изпълнението би било неточно. Той, обаче е бил длъжен да върне документа още на 12.07.2007 г., евентуално на следващия работен ден, ако е било необходимо технологично време за оформянето й. При положение, че към посочения момент на изпълнение Д. не се е явил лично или трето лице с писменото му съгласие, нито е съществувало негово писмено изявление за изпращане на трудовата му книжка по пощата, работодателят е бил длъжен да го покани писмено да се яви според разпореденото в чл. 6, ал. 3 от Наредбата. От датата на поканата работодателят няма да е в забава и тогава, задържането на книжката няма да е незаконосъобразно.

В случая, книжката не е върната на 12.07.2007 г., нито работодателят е отправял покана до Д. , поради което за исковия период от време 13.07.2007 – 23.10.2007 г. дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ /връщането на документа е сторено в хода на процеса/.

Обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ се изчислява на базата на брутното трудово възнаграждение, което за съответния период би получавал за длъжността си Д.

Според неоспореното заключение на съдебноикономическата експертиза, приета от първоинстанционния съд, за 13.07.2007 – 23.10.2007 г. ищецът би получил брутно трудово възнаграждение от ответника за заеманата длъжност до прекратяване на трудовото правоотношение по 310 лв. на месец. Съдебният експерт е посочил общия размер на дължимата сума – 1343,33 лв., но тя е изчисляване за 4 и 1/3 месеца, докато исковия период е 3 месеца и 7 работни дни от месец октомври 2007 г. Този, по същество правен извод за времето, за което се дължи обезщетение, е извън компетентността на вещото лице, като в случая не са нужни и специални знания, за да се определи размера на дължимото обезщетение, което е 1024,35 лв. Искът следва да се уважи в посочения размер и отхвърли за разликата до 1343,33 лв.

По изложените съображения, обжалваното решение се явява незаконосъобразно в частта, с която иска е отхвърлен до размера на 1024,35 лв. и трябва да се касира поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция, като иска бъде уважен в посочения размер.

Касаторът е поискал да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Представени са доказателства за внесено адвокатско възнаграждение от 300 лв. за представителство в първа инстанция и тъй като с исковата молба са предявени множество искове, то според цената им, съдът приема, че заплатеното възнаграждение за защита по иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ е 218,90 лв.

Представени са още и доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 350 лв. за въззивната инстанция.

Липсват доказателства за съдебно-деловодни разноски в касационното производство.

В заключение, съобразно уважената част от иска, ответникът следва да заплати на ищеца – касатор сумата от 433,81 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК

Работодателят следва да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт дължимите държавни такси, които са 40,97 лв. по иска и по 20,49 лв. за въззивно и касационното производство или общо 81,94 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 65/19.01.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1874/2008 г. в частта, с която иска по чл. 226, ал. 2 КТ е отхвърлен до 1024,35 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „Ф” О. , гр. В., бул. „Ян Хунияди” № 6 да заплати на И. Г. Д. от гр. В., кв. „Владиславово” бл. 214 вх. 7, ет. 9, ап. 221 обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ за незаконно задържане на трудовата му книжка от 13.07.2007 г. до 23.07.2007 г. в размер на 1024,35 лв., както и 433,81 лв. съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.

ОСЪЖДА „Ф” О. , гр. В., бул. „Ян Хунияди” № 6 да заплати дължимата държавна такса по делото в размер общо на 81,94 лв. по сметка на бюджета на съдебната власт.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: