Решение по т.д.№ 94/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 61 С., 10.07.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 94 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 495/01.11.2011 год. по т.д.№ 833/2011 год. на Пловдивския апелативен съд. С него въззивният съд е отменил изцяло Решение № 63 от 18.05.2011 год. по т.д.№ 111/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд и е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 121728 лв. В жалбата на [фирма] се сочат всички касационни основания по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК, служебно да се произнася по нищожността на договора, от който произтича спорното правоотношение. Задължителна практика на ВКС по този въпрос е материализирана с Решение № 57/02.03.2011 по г.д.№ 1416/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС и т.10 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е депозирал писмен отговор. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. [фирма] е предявил срещу [фирма] иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ, произтичащ от неплатена цена по неформален договор за доставка на оризова арпа от реколта 2009 год. за което са съставени ф-ра № 100/28.12.2009 год. и ф-ра № 109/19.02.2010 год. Ответникът [фирма] е противопоставил възражението, че действително доставеното количество оризова арпа е по-малко, както и, че е било налице несъответствие с показателите за качеството за част от доставената арпа. Първоинстанционният съд се е произнесъл по възраженията на ответника и въз основа на събраните доказателства е приел, че те са неоснователни. Сезиран с жалбата на [фирма], въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд е присъдил вземане по нищожен договор. Аргументирал се е с това, че с чл.28 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ) е въведена задължителна писмена форма на договора, която в случая не е спазена. Позовал се е на т.10 на ТР № 1/17.07.2001 год., задължаваща въззивния съд да следи служебно за това обстоятелство, поради което е отменил първоинстанционният акт и е отхвърлил иска на [фирма]. По поставения правен въпрос: ТР № 1 от 17.07.20010 год. е постановено при действието на ГПК (отм.). С т.10 общото събрание на Г. колегия на ВКС е дало отговор на въпроса „Какви са пределите на касационна проверка, извън заявените с жалбата основания?”, разграничавайки основанията за неправилност на въззивния акт, които следва да са заявени изрично, от служебната проверка по неговата недопустимост или нищожност. Освен, че обсегът на въззивен, а и на касационен контрол е различно уреден в сега действащия ГПК, дори да се приеме, че т.10 на цитираното ТР е запазила действието си, то и в този случай решението на П. е постановено в противоречие с нея. Това е така, поради обстоятелството, че крайните изводи на въззивния съд не са свързани с преквалификация на спорното правоотношение, проверка относно евентуалната недопустимост или нищожност на въззивния акт, а от служебна констатация относно действителността на облигационната връзка от която произтича спорното вземане. Без да има направен довод, съдът служебно се е произнесъл по нищожността на договора и това е обусловила становището му по основателността на иска. Преценката на състава на П., че в правомощията му е служебното произнасяне по нищожността на договора е в противоречие с посоченото по-горе Решение № 57/02.03.2011 по г.д.№ 1416/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС. Ще следва да се отбележи, че с това решение е бил разгледан въпроса правото или ограничението на въззивния съд да вземе предвид и се произнесе по доводи и възражения, които е могло да бъдат релевирани в първоинстанционното производство – чл.266 ГПК или служебната проверка по действителността на акта – чл.269 ГПК. В настоящия случай, такова възражение дори не се съдържа във въззивната жалба, а е направено едва в с.з. на 12.10.2011 год. (л.34). По същество. С определението си по чл.267 ал.1 предл.2 вр.предл.1 ГПК, постановено в същото с.з. на 12.10.2011 год., съставът на П. е оставил без уважение направеното в жалбата искане за събиране на гласни доказателства; оставил е без уважение искането за разглеждане на възражението за нищожност, поради преклузията на чл.131 ГПК; постановил е, че по оспорването по чл.183 ал.2 ГПК ще се произнесе с решението; няма произнасяне по п.4 на доказателствените искания – откриване на производство по чл.193 ГПК по отношение на фактурите. Последващата погрешната преценка на П. относно процесуалната възможност да вземе предвид възражението за нищожност на договора е обусловило и липсата на произнасяне и каквато и да е преценка по основателността на доводите по жалбата, свързани с оспорването на фактурите, материализиращи доставката на оризовата арпа, оспорването на кантарните бележки и анализните свидетелства. От изложеното следва изводът, че решението на П. следва да бъде отменено като постановено в нарушение на процесуалния закон и на основание чл.293 ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия по чл.267 ГПК досежно писмените доказателства. При новото разглеждане и на основание чл.294 ал.2 ГПК съдът ще следва да се произнесе и по отношение на разноските за касационното производство. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 495/01.11.2011 год. по т.д.№ 833/2011 год. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.