Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр. София, 07.04. 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1020/2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия М. Б. М. срещу решение № 174/15.12.2010 г. по внохд № 413/2010 г. на Апелативния съд в[населено място]. В жалбата се сочи, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи за неправилно установена фактическа обстановка и се формулират искания за оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на действията на жалбоподателя и за отхвърляне на предявения граждански иск. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Гражданският ищец - кооперация „М.” чрез председателя си оспорва основателността на претенцията на подсъдимия за отмяна на постановения съдебен акт. Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в[населено място] с присъда №70 от 05.10.2010 г. признал подсъдимия М. Б. М. за виновен в това, че на 30.05.2005 г. в[населено място] в качеството на длъжностно лице – председател на кооперация „М.” присвоил вещи на кооперацията /слама и люцерна/ на стойност 13 815,86 лева, големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал.2, т.1 във връзка с чл. 201 от НК, чл.37, ал. 1, т.6 и т.7 и чл.54 от НК му наложил наказания три години лишаване от свобода и три години лишаване от право да заема материално отговорна длъжност и да упражнява ръководна работа в кооперация или друго юридическо лице. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец – кооперация „М.” сумата 13 815,85 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. М. М. бил оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл.255, ал.1, т.3 и т.6 от НК. Апелативният съд в[населено място] с решение № 174 от 15.12.2010г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна по следните съображения: Апелативният съд в[населено място] е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3,т.1 и т.2,пр.1 от НПК, даващи основание за касационна ревизия на решението му на основание чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Въззивната проверка е извършена в отклонение от принципните начала в наказателния процес за разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, ограничаващо правото на защита на подсъдимия. Оценката на доказателствения материал се е отклонила от изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което на свой ред е опорочило изводите на съда относно правнорелевантните факти , квалифицирани като съставомерни признаци на престъпление по чл. 202, ал.2, т.1 във връзка с чл. 201 от НК . Базово за тезата на обвинението е твърдението, че подсъдимият сключил договор за продажба на кооперативни краткотрайни материални активи по балансова стойност вместо по цените, определени от управителния съвет на кооперацията, присвоявайки по този начин люцерна на стойност 11 830,56 лева. Въззивният съд се позовал на решение на управителния съвет от 17.02.2005 г., но пропуснал да изследва дейността на управителните органи на кооперацията след тази дата. На 26.03.2005 г. било проведено общо събрание на кооператорите , което упълномощило комисия в състав управителният съвет, контролният съвет и един юрист „да вземат най-изгодната оферта и сключат договор с арендатора”. В приложения на стр.86-95 от досието на нохд № 98/2010 г.протокол от общото събрание не се съдържат данни за условията за продажба на активи и за предаването им по опис, както се твърди на стр.3 от мотивите на въззивното решение, а тази констатация насочва към изводи за превратно ценене на доказателствените средства. Извън задължителната въззивна проверка е останал и представеният от подсъдимия и приет от първата инстанция протокол за заседание на управителния съвет от 18.04.2005 г., на което бил разгледан проект за договора с арендатора – купувач на активите [фирма]. Въззивната инстанция не се е задълбочила в обсъждането на съдържанието на тези писмени доказателствени източници, поради което, в нарушение за изискванията за обективност, пълнота и всестранност на съдебното дирене, оставила без убедителен отговор възражението на подсъдимия, че решението от 17.02.2005 г. относно продажната цена на люцерната и сламата не е относимо към договора с [фирма], сключен на 28.04.2005 г. поради разделящия ги времеви период. Интерпретацията в наказателноправен акпект на разпоредителните действия на подсъдимия с активите на кооперацията изисква несъмненост в обстоятелствата, очертаващи рамките на упълномощаването му от управителните органи на кооперацията. Въззивното решение не отразява цялата информация, съдържаща се в доказателствените средства, което прави вътрешното убеждение на съда уязвимо поради отклонение от стандарта на чл. 14, ал.1 от НПК. Същият упрек може да се отправи и към разсъжденията на въззивната инстанция относно присвояването на 18 000 кг слама за 1985 лева. На стр.4 съдът приел, че подсъдимият умишлено създал условия за липса на контрол по надлежно осчетоводяване на продукцията и така в баланса на кооперацията не било заприходено цялото количество добит фураж - люцерна и слама, продадени по късно на [фирма]. Едно изречение след това става ясно , че несъответствие в количествата има само относно сламата т.е. люцерната се оказва осчетоводена по правилата. Свързването на тези два факта показва „избирателност” на занижения контрол и насочването му към определени балансови пера със сравнително ниска стойност. Това обстоятелство изисквало коментар най-малко при обсъждане на субективната страна на инкриминираната престъпна дейност , тъй като чрез него е обективирано отношението на длъжностното лице към вменените нарушения и резултата от тях.Този подход би дал повече информация за разграничаване на присвоителните действия от тези на умишлена безстопанственост. Прочее, от въззивното решение не става ясен прочита, който втората инстанция е направила на проверяваното първоинстанционно решение в частта му за присвояването на сламата. На стр.6 апелативният състав приема за правилен извода на окръжния съд ”за умишлено създаден хаос в счетоводството на кооперацията с цел прикриване на престъпните му / на подсъдимия- б.м./ деяния” . Няколко абзаца след това, на стр.7, може да се прочете, че първата инстанция е изяснила „ способите, които подсъдимия използвал, за да улесни извършеното присвояване”, и отново е посочено неизрядното счетоводство. Разликата между действията , улесняващи престъпната дейност и тези, които я прикриват , е особено съществена предвид повдигнатото обвинение. Въззивният състав бил длъжен за избегне тяхното смесване, тъй като то е довело, в противоречие с изискванията на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК, до липса на разбираеми мотиви относно механизма на изпълнителното деяние. Объркване и логична непоследователност бележат и частта от въззивния акт, в която апелативният съд се солидаризира с предходната инстанция , приемайки, че подсъдимият извършил длъжностно присвояване на вещи на кооперация „М.”- слама и люцерна на обща стойност 13 815,85 лв. На стр.4 въззивният съдебен състав отбелязал, че подсъдимият дал възможност на себе си и близките си да се обогатят със сумата 11 830 лева, представляваща разликата между продажната / балансова / цена на 100 259 кг люцерна и дължимата цена на същото количество според решението на Управителния съвет на кооперацията. По този начин той „имуществено увредил” със същата сума юридическото лице, което ръководел . На стр.8 обаче вече се твърди, че подсъдимият в качеството на длъжностно лице присвоил 100 259 кг люцерна чрез продажбата й на по-ниска цена т.е. съдът не се ангажира с конкретен отговор какво е присвоил подсъдимия – посоченото количество люцерна или разликата в стойността му според двете обсъждани цени. Противоречиви са и разсъжденията на съда относно разпоредителните действия със сламата – на едно място те са дефинирани като „нефактуриране” т.е. изключване от кръга на краткотрайни активи, продадени на [фирма] , на друго място обаче са окачествени като действия на юридическо разпореждане, а на трето са описани като фактическо предаване. Без недвусмислена конкретика относно елементите на разпоредителните действия на подсъдимия е невъзможна наказателно правната квалификация на инкриминираната дейност. Ето защо съдът е следвало да артикулира недвусмислено елементите на извършеното от подсъдимия разпореждане с имущество на кооперацията преди да пристъпи към изводи за неговата незаконосъобразност и съставомерност. Описаните противоречия правят непознаваема и невъзможна за инстанционен контрол волята на решаващия състав. Те представляват съществено процесуално нарушение, тъй като са пряко свързани с обективните признаци на престъплението, за което е осъден касатора. Налице са касационните основания по чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, предпоставящи отмяна на обжалваното решение и ново разглеждане на делото от друг състав на апелативния съд, който да реализира въззивна процедура при спазване на процесуалните правила, посочени по-горе. Предвид широките правомощия на въззивната инстанция новият второинстанционен процес открива възможност и за попълване на доказателствената съвкупност с доказателствени средства, отклонени от предишния съдебен състав. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3,т.2 от НПК във връзка с чл. 348 ,ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 174/15.12.2010 г. по внохд № 413/2010 г. на Апелативния съд в[населено място] и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.