3 Р Е Ш Е Н И Е №236 [населено място], 22.11.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5180 по описа за 2013 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Сдружение „Съюз на транспортните синдикати в България” със седалище в [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 14.03.2011г. по гр.д. № 1805/2008г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав, на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Като основание за отмяна молителят сочи новооткрито писмено доказателство, с което не е могъл да се снабди по време на процеса. Това е писмо на Комисията за разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност изх. № 17569/09.10.2012г., адресирано до С., в което се сочи, че Заповед № 45а от 06.04.1950г. на министъра на вътрешните работи не е открита в наличния архив. Тъй като изводите на съда в постановеното решение се основават на цитираната заповед, то според молителя удостовереното обстоятелство, че тя липсва, е от съществено значение за изхода на спора. Насрещната страна Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, изразява становище за неоснователност на молбата. С определение № 260 от 10.10.2013г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, е осъдено Сдружение „Съюз на транспортните синдикати в България” да предаде на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, владението върху следния недвижим имот: дворно място с площ 349,80 кв.м. в [населено място], на [улица], съставляващо парцел ІХ, кв. 462, местн. „Ц.”, заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с партер и тавански етаж, застроена на 237,86кв.м. За да постанови този резултата съдът е приел, че имотът е станал държавна собственост на основание Закона за имуществото на Б. и др. организации. От данните по делото е установено, че имотът е придобит през 1942 г. от фонд „Взаимопомощ” към Организацията на българските железничари и моряци. Това е организация, попадаща под режима на Закона за професионалните организации и Наредбата за професионалните сдружения на държавните служители. С Наредба-закон от 1945г. /обн. в ДВ бр. 81 от 9.02.1945г/. тези нормативни актове са отменени, а имуществото на професионалните организации както и на фондовете на техните взаимоспомагателни и взаимоосигурителни каси е предадено на съответните профсъюзи, което е изрично регламентирано и с чл.10 от Указа за взаимоосигурителните и застрахователните каси и фондове - ДВ бр.197/ 21.08.1950 г. В случая предаването е станало със заповед №54а/06.04.1945 г. на министъра на вътрешните работи и имуществото е било предадено на Общия работнически професионален съюз /по-късно Б./. Съгласно Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, О. фронт, Д. комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи /Б./ имуществото на тези партии и организации е станало държавна собственост, с което се обосновава и легитимацията на държавата като ищец по настоящото дело за собствеността на имота. При разрешаване на спора съдът е приел за неоснователно възражението на ответника /сега молител/, че е собственик на имота и го владее на правно основание като правоприемник на фонд „Взаимопомощ” към Организацията на българските железничари и моряците, закупил имота през 1942 г. В мотивите си, на стр. 3, съдът е посочил, че е представена Заповед № 54а от 06.04.1945г., с която имуществата на преустановилите своята дейност съюзи, взаимоспомагателни и взаимоосигурителни каси се предават на Общия работнически професионален съюз, но на стр. четвърта при обсъждане на заповедта погрешно е посочил, че годината на издаването й е 1950г. Видно от приложената на л. 25 от въззивното дело заповед, че вярната година на издаването й е 1945г. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Новото писмено доказателство в случая е писмо на Комисията за разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност изх. № 17569/09.10.2012г., съдържащо информация, че Заповед № 45а от 06.04.1950г. на министъра на вътрешните работи не е открита в наличния архив. Не е ясна връзката на тази заповед със спора, разрешен от Софийски градски съд. Заповед с посочените номер и дата на издаване не е приложена по делото, не е обсъждана от съда и не е послужила за обосноваване на решаващите му изводи. Както бе изяснено по-горе заповедта, въз основа на която съдът е приел, че имуществото на Организацията на българските железничари и моряци е преминало към О./Общия работнически професионален съюз/ е Заповед № 54а от 06.04.1945г. Поради това представеното с молбата ново писмено доказателство, касаещо друга заповед, е неотносимо към спора и не би могло да обуслови отмяната на влязлото в сила решение. Ето защо молбата следва да се остави без уважение. В полза на ответника по молбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 898лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Сдружение „Съюз на транспортните синдикати в България” със седалище в [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила решение от 14.03.2011г. по гр.д. № 1805/2008г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав, на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. ОСЪЖДА Сдружение „Съюз на транспортните синдикати в България” да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството - [населено място], [улица] сумата 898/осемстотин деветдесет и осем/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: