Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. София, 30 юни 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. ЦЕКОВА в присъствието на
прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 612 по описа за 2010 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдените М. Б. С. и Д. С. Д. за възобновяване на ВНОХД № 206/2010 г. на Монтанския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 14.07.2010 г., с което е била потвърдена присъда от 01.06.2009 г. по НОХД № 402/08 г. на Ломския районен съд.
С тази присъда Ломският районен съд е признал подсъдимата М. Б. С. за виновна в извършването на четири продължавани престъпления, както следва:
- по чл. 211, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК
за това, че за времето от 29.08.2003 г. до 30.10.2003 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение в Ц. Н., М. М. и И. К. и с това им причинила имотна вреда, като същата е в големи размери – общо 17 000 лв. и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 и вр. чл. 54 от НК й е наложил наказание 3 години лишаване от свобода.
- по чл. 211, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК
за това, че за времето от 14.03.2004 г. до 20.01.2005 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, лично и в съучастие с подсъдимата И. Л. и Д. Д., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение в Ц. М., Е. Т., Л. Т., И. И., Д. Д., П. И., Е. Р., П. К., М. Т. и Е. С. и с това им причинила имотна вреда, като същата е в големи размери – общо 51 300 лв. и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и вр. чл. 54 от НК й е наложил наказание 5 години лишаване от свобода. Оправдал е същата по обвинението за размера на имотната вреда над 51 300 лв.
- по чл. 308 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК
За това, че за времето от 21.04.2003 г. до 28.04.2004 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, съставила 2 бр. неистински официални документи от името на [фирма] – [населено място], с цел да бъдат използвани, поради което и на основание чл. 308 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК я е осъдил на 1 година лишаване от свобода, като я е оправдал по обвинението за съставянето на други 6 документа от името на [фирма] – Л..
- по чл. 311 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК
За това, че за времето от 13.07.2004 г. до 28.12.2004 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице –управител на [фирма] – [населено място], съставила 2 бр. официални документи, в които удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 54 от НК я е осъдил на 6 месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК е наложил на подсъдимата М. Б. С. общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим по чл. 46, б. „б” от ЗИН.
Със същата присъда подсъдимият Д. С. Д. е бил признат за виновен за това, че на 30.04.2004 г., в [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимата М. Б. С., с цел да набави за нея имотна облага, възбудил заблуждение в Е. П. С. и с това му причинил имотна вреда в размер на 7000 лв., поради което и на основание чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 54 от НК му е наложил наказание 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години.
С присъдата за виновна е била призната и подсъдимата И. Е. Л., за това, че на 19/20.01.2005 г., в [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимата М. Б. С., с цел да набави за нея имотна облага, възбудила заблуждение в М. А. Т. и с това й причинила имотна вреда в размер на 4000 лв., поради което и на основание чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 54 от НК й е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години.
Подсъдимата М. Б. С. е била осъдена да заплати на гражданските ищци обезщетения за имуществени вреди, с изключение на Д. К., чийто иск е бил изцяло отхвърлен.
С въззивното решение Монтанският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда
В исканията на двамата осъдени С. И Д., поддържани в с. з. пред ВКС от упълномощения им защитник – адв. Н., се изтъкват доводи за наличие на основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК, като те касаят единствено осъжданията за измамите. За съществено процесуално нарушение се отчита липсата на мотиви на въззивната инстанция. Оспорва се и осъждането на С. за две продължавани престъпления за измама, разделени в отделни периоди, въпреки, че разликата помежду им е само 4 месеца и поради това дейността й е следвало да бъде обхваната от едно продължавано престъпление. Наложените наказания се считат за несправедливо високи и несъобразени с данните за личността й. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Монтанския окръжен съд или намаляване на наказанието.
Прокурорът от ВКП намира исканията за възобновяване за неоснователни.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Направените от осъдените М. С. и Д. Д. искания за възобновяване са допустими, тъй като се вместват в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането им по същество ВКС констатира, че те са ОСНОВАТЕЛНИ, предвид следните съображения:
За да потвърди първоинстанционната присъда, Монтанският окръжен съд е отхвърлил възраженията на защитата за незаконен състав и негодност на обвинителния акт да информира адекватно подсъдимите за съществото на обвиненията, както и е приел, че липсва необходимост от пресъздаване на фактическата обстановка по делото, тъй като освен, че по нея не се спори, то и тя правилно е била установена от първата инстанция въз основа на големия обем доказателствени материали и те законосъобразно са осъдени. По нататък в мотивите и по повод жалбата на подсъдимата С. обобщено е отчел за несъстоятелно твърдението за недоказаност на деянието и липса на прецизно изясняване на обстоятелствата - защото в тази насока е имало свидетелски показания, експертни заключения и други писмени доказателства, които районният съд обсъдил в максимално възможна степен. Оплакванията й не следвало да се приемат „по силата на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение”, както и че тя „не следва да претендира недоказаност и противозаконност на повдигнатите й обвинения, позовавайки се на факта, че е извършила множество деяния, осъществяващи състава на престъпление, поради което е изключително затруднено изясняването на цялостната й престъпна дейност”.
По жалбата на подсъдимия Д., Монтанският окръжен съд е отхвърлил възражението за незаконосъобразно осъждане, основано неправилно върху издадена в полза на св. С. запис на заповед за сумата от 7000 лв. при липса на приобщени показания на този пострадал, който е починал. В тази посока е отразил, че всъщност деянието се доказва от тази запис на заповед, „тъй като, ако не би участвал заедно със С. в престъплението, не би се и задължил с посочения документ”, а освен това показанията на покойния С. „не следва да бъдат игнорирани като доказателствено средство, което в съвкупност с другите доказателства, установява виновността на Д.”.
Преглеждайки въззивните жалби на подсъдимите С., Д., а и на Л., доколкото осъждането й касае съучастие с първата в едно от инкриминираните й деяния и посоченото съдържание на мотивите на Монтанския окръжен съд, ВКС намира, че по категоричен начин е реализирано нарушението по чл. 348 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – липса на мотиви, което е основание за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК. То е винаги съществено и поправянето му е възможно единствено чрез отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК от стадия на съдебното заседание.
Във въззивните жалби на подсъдимите съвсем ясно са направени възражения относно липсата на фактическа основа, която да позволява осъждане по повдигнатите им обвинения, при това не само за измамите, но и за документните престъпления (за С. само), които понастоящем не са обхванати в искането за възобновяване. Оспорвано е не само предоставянето от страна на пострадалите свидетели на конкретните суми, посочени в обвинителния акт, но и условията, при които е станало това и уговорките за връщане или погасяване на теглените от тях кредити. Изтъкнати са и данни за възможност на подсъдимата С. да изпълнява обещанията си като погасява вноски по кредитите, както и това, че го е правила лично или чрез трети лица, а това е сочело на намерение да изпълнява, а не да заблуждава. В жалбата на подсъдимата Л. са направени възражения относно основанията да се ангажира отговорност за съучастие с подсъдимата С., която не е извършвала никакви действия по създаване или утвърждаване на заблуждението, а само е мълчала, като в тази връзка очевидно е поставен като неизяснен въпроса дали с бездействие е възможно реализиране на състав на измама. В жалбата на посъдимия Д. е изтъкнат довод за невъзможност да се разбере въз основа на какви доказателства (при положение, че не са били приобщени показанията на починалия св. С. от досъдебната фаза) е бил направен извода, не само за предоставяне на сумата, но и условията, при които е станало това, за да се счита и че Д. е извършил престъпление по този случай. Във всички жалби се съдържат твърдения за неизяснен размер на имотната вреда и липса на отчитане на частично изпълнение на дадените обещания за погасяване на кредитите.
Всичко това ясно информира, че не само с оглед разпоредбата на чл. 339 ал. 2 от НПК, но и в контекста на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК въззивният съд е следвало да извърши цялостна и задълбочена проверка на всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерност на деянията, основно за измамите, които са общо 13, а не обобщено и безкритично да възприема за доказана фактическата обстановка, приета от първата инстанция, изтъквайки в оправдание да не стори това и съображения, несъответни с правна логика и дължимо процесуално поведение. Фактическата проверка и съответствието й с доказателствената основа е било съществено необходимо, макар и очевидно трудно (което обаче не е основание въззивния съд да игнорира задълженията си), защото всъщност мотивите на първоинстанционния съд не отговарят в пълнота на изискванията по чл. 305 ал. 3 от НПК, както и не личи вътрешното му убеждение да е било формирано в съгласие с тези по чл. 13 и 14 от НПК. Следва да се признае, че в тях се съдържат отделни данни за всяко едно от деянията по обвинителния акт, но те цялостно и при подредено изложение на фактите, не отразяват развитието на облигационните взаимоотношения между подсъдимите и пострадалите, което обуславя и немотивираност на изводите за обективната и особено за субективна съставомерност на деянията. Видно е от мотивите, че районният съд първо е приел деянията за доказани (при това само за формата заблуждение за повече от случаите, макар за един от тях да е мотивирал и поддържане на това заблуждение, за което обаче няма осъждане и изобщо произнасяне в присъдата – вж. конкретно л. 35 от мотивите за случая със св. К., пункт 1. 3), а след това е отразил отделни факти, основно изведени от показания на свидетелите и данни от ССчЕ, без да е ясно защо ги кредитира. В крайна сметка, за да отчете състав на престъплението по чл. 211, вр. чл. 209 ал. 1 от НК съдът е поставил акцент върху частичното неизпълнение на обещанията, било то за връщане на взетите суми или за погасяване на вноските по кредитите, като ясно не е откроил във фактически план за кое от двете става въпрос (вж. напр. св. Е. Р., сочила, че е дала 4000 лв. и са й били върнати 2000 лв., като са останали за връщане още 2000 лв. в какъвто аспект е претенцията й и приетото в мотивите по п. 2. 8, л. 44 гърба от мотивите, в които е прието заблуждение поради непогасяване на вноските по кредита, който е бил в общ размер от 10 000 лв., а имотната вреда за Р. е оценена на 4000 лв. т. е. в нея е включена и върната сума от 2000 лв.). Все с оглед липсата на подредени факти, свързани с възникване на облигационните отношения и тяхното развитие, Ломският районен съд в отделни случаи превратно е интерпретирал и свидетелски показания (вж. напр. св. П. И. на л. 275 и по този случай и св. Д. Д. на л. 277) относно това дали всъщност подсъдимата С. е мотивирала лицата да теглят кредити и е давала обещание за погасяването им. Извън всичко изложено дотук, в по-голямата част от случаите съдът не е изяснил последователно и не е отразил като факти, какви са причините, служещи като оправдание за неизпълнение на обещанията (за което отделните лица са съобщавали детайли в показанията си - вж. напр. св. Р.), което би имало значение за преценката дали изначално намерението на подсъдимата е било да използва договорните отношения като способ за измама. Липсва произнасяне за виновност или невинност по обвиненията за поддържане на заблуждение като инкриминирана на всички подсъдими форма на изпълнително деяние и съпоставка с изложеното обвинителния акт по тези въпроси.
ВКС е имал множество поводи да изтъкне, че договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама, тъй като деецът поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. Изначалната липса на такова намерение обаче е необходимо да съществува към момента на договарянето, а не за него да се съди единствено с оглед последващото пълно или частично неизпълнение, най-малкото поради това, че прекия умисъл и користната цел като аспекти на субективната страна на престъплението измама следва да са налични към този момент. Затова е необходима комплексна оценка на всички обстоятелства, обусловили възникването на облигационната връзка и конкретно съгласието на съконтрахента, както и на причините, поради които се е стигнало до неизпълнение.
В конкретния случай въззивният съд изобщо не се е занимавал с тези същностни въпроси, въпреки своите задължения и вземайки предвид това, че мотивите на първата инстанция не са съдържали пълно отразяване на тези фактически моменти, които да послужат за правилна ориентация дали с поведението си по всяко едно от обвиненията подсъдимата С. е реализирала състав на престъплението измама лично или в съучастие с Л. и Д.. За съучастието под формата на съизвършителство в тези два случая също липсват мотиви. Първият, касаещ общото обвинение с подсъдимата Л., не дава представа, дали съдът приема за възможно възбуждането на заблуждение без наличието на действия от страна на С. и ако все пак е възможно тази изпълнителна форма да е изпълнена чрез мълчание, то поради какви причини се отчита, че то е резултат от формирано съгласуване на поведението между двете подсъдими.
По отношение на подсъдимия Д. Д. и във връзка със съучастието при извършване на деянието спрямо св. Е. С., въпросът е още по-неясно разрешен, което се дължи не само поради особеното съдържание на мотивите на въззивната инстанция, цитирани в началото на настоящото изложение, но и на тези на първоинстанционния съд. По делото е било известно, че св. С. е починал, но нито районният, нито окръжният, са направили необходимото да приобщят неговите показания, дадени на досъдебното производство чрез предвидения в НПК процесуален инструментариум и в която връзка защитата е правила искания. По този начин е останал неизяснен в нужната пълнота и прецизност начина на възникване и развитие на облигационната връзка между него и подсъдимите С. и Д., респ. конкретното им участие в мотивирането му да изтегли кредит и предостави сумата на разположение на първата и причините за неизпълнението. Първата инстанция се е опитала да компенсира тази липса на яснота чрез показанията на други свидетели (които обаче само са установявали знание, че парите са дадени на М., но не и на какво основание и при какви условия за тяхното връщане) и обстоятелството, че св. С. бил подал жалба, в която сочил, че е измамен и която очевидно не представлява доказателство за това. Същевременно Монтанският окръжен съд, макар да е бил сезиран точно с възражение за липсата на инкорпориране на показанията на св. С., в пълно противоречие с процесуалния закон, указващ на какви доказателства може да се основава присъдата, е приел, че всъщност същите тези негови показания не следва да бъдат пренебрегвани, защото в съвкупност с останалите установяват виновността на подсъдимите Д. и С.. При това положение се оказва, че въззивният съдебен акт не само не отговаря по съдържание на този, гарантиращ провеждане на пълна и цялостна проверка на първоинстанционната присъда, но и отразява груби противоречия с изискванията за доказателствата, върху които е допустимо да се основават осъдителните заключения, сред които не могат да бъдат неприобщени по надлежен ред свидетелски показания на починал свидетел, разпитан на досъдебното производство.
Извън посоченото дотук, но с оглед направените в исканията възражения, ВКС намира за строго необходимо да подчертае, че липсата на мотиви се разпростира и върху правните изводи за наличието на извършени от подсъдимата С. отделни продължавани престъпления по чл. 211, вр. чл. 209 от НК, разделени от периоди не по-дълги от четири месеца, както и параметрите на приетите имотни вреди. Доколкото по две от инкриминираните й престъпления съучастието касае както подалия искане за възобновяване подсъдим Д. Д., така и подсъдимата И. Л., която не е сторила това, се налага въззивното решение бъде отменено и в тази му потвърдителна част, касаеща наказателната отговорност и на Л., което е и в неин интерес.
При новото разглеждане Монтанският окръжен съд следва да изпълни задълженията си за цялостно и пълно изследване и оценка на обстоятелствата, имащи значение за правилното разрешаване на въпросите за обективната и субективна съставомерност на всички деяния, обхванати от обвиненията за продължавано престъпление по чл. 211, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 и вр. чл. 20 ал. 2 от НК за подсъдимата М. С. и по чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК за подсъдимия Д. Д. и И. Л., в контекста както на изискванията по чл. 313 и 314 от НПК, така и по чл. 339 ал. 2 от НПК. Липсват доводи и съображения за възобновяване на делото в гражданската му част, както и в частта относно осъждането на подсъдимата С. за престъпления чл. 308 и 311 от НК, поради което и ВКС не намира за нужно да излага мотиви.
Предвид изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2, вр. чл. 348 ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 206/2009 г. на Монтанския окръжен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение от 14.07.2010 г., с което е била потвърдена присъда от 01.06.2009 г. по НОХД № 402/2008 г. на Ломския районен съд В ЧАСТТА относно осъждането на подсъдимата М. Б. С. по обвиненията по чл. 211, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК, както и относно осъжданията на Д. С. Д. и И. Е. Л. по обвиненията по чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК в съучастие с М. С. и ВРЪЩА делото на Монтанския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |