2 Р Е Ш Е Н И Е № 411 София, 27 септември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ружена Керанова при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 347 по описа за 2010 година. С присъда по нохд № 106/09 г. Окръжният съд-гр.Пловдив признал подсъдимия Т. С. Т. за виновен в това, че на 15.12.2003 г. в гр.Пловдив, при управление на л.а.”Нисан Примера” с ДК№ РВ0585ХВ, нарушил правилата за движение – чл.5,ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта (настъпила на 20.12.2003 г.) на 23-годишната И. О. П., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 и чл.54 НК то осъдил на 2 години лишаване от свобода. На основание чл.66 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. С решение № 68 от 10.05.2010 г., постановено по внохд № 60/10 г., образувано по жалби на частните обвинители и подсъдимия, Апелативният съд-гр.Пловдив потвърдил присъдата. Частните обвинители М. В. Д., О. П. Д. и подс.Т. са подали касационни жалби против въззивното решение. Частните обвинители претендират наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и разглеждане на предявения от тях граждански иск. Пред ВКС повереникът на жалбоподателите поддържа жалбата им и изразява становище за неоснователност на оплакванията, развити от подсъдимия. Подсъдимият също поддържа, че при разглеждане на делото са допуснати всички касационни основания, с алтернативни искания – за оправдаване, преквалификация на деянието по чл.343а НК с приложението на чл.78а във връзка с чл.2, ал.2 НК или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата, представят писмени съображения, а жалбата на частните обвинители – преценяват като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище за неоснователност на жалбата на подс.Т. и основателност на жалбата на частните обвинител, в частта относно справедливостта на нащазанието. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Жалбата на подсъдимия е основателна относно наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието, наложено на подсъдимия, не може да се извърши, тъй като при разглеждане на делото, съдът по същество е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо и поради това - основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на делото, от кръга по чл.102 НПК, засягащо основанието и обема на отговорността на подсъдимия, е останало неизяснено, а именно – оказал ли е подсъдимият помощ (по смисъла на чл.343а НК) на пострадалата, като е уведомил охранителя на намиращото се в близост до местопроизшествието болнично заведение – МПБАЛ към ВМА-гр.Пловдив, и това е довело до намесата на медицински екип и приемането й в същото заведение. Подсъдимият е дал обяснения по повдигнатото му обвинение, като в частта относно поведението му, непосредствено след произшествието, детайлно е изяснил направеното от него, в това число и, че е поискал от охранителя да повика медицински екип за оказване помощ на пострадалата. Чрез писмена справка, издадена от МПБАЛ-ВМА-гр.Пловдив (л.36 от въззивното производство) съдът е изяснил медицинският екип дежурен-нощна смяна на 15.12.2003 г., както и това, че по същото време дежурен по охрана на К. на болницата е бил служител на фирма „Е. Ком”-гр.София, за когото, ръководството на болничното заведение няма данни. При това искането на подсъдимия и защитата му за установяване самоличността на дежурния от охранителната фирма и разпита му като свидетел, е оставено без уважение. ВКС не може да сподели съображенията на П., изложени на л.57. От една страна, те се основават на изопачен прочит на посочената справка от МПБАЛ-ВМА-Пловдив, тъй като в същата не е посочено, че болничното заведение няма данни за охранителната фирма, а ясно и четливо, че нямат данни за самоличността на охранителя-служител на тази фирма, осъществявал нощно дежурство на инкриминираната дата. Вярно е, че посредством разпитите на медицинския екип, оказал първа помощ на пострадалата – свидетелите Г., Опинчева, Т. и Д. е изяснено, че същите са били повикани от охранителя на К.., иначе казано в тази част обясненията на подс.Т. са проверени и потвърдени. При тези съображения съдът е приел, че най-вече с оглед на цитираната справка, способите за издирване на охранителя са изчерпани. Изложеното дотук сочи очевидно, че възможностите за установяване на самоличността на охранителя, осъществил дежурство на 15.12.2003 г., служител на установената охранителна фирма, не са изчерпани. Напротив, данните, произтичащи от справката и показанията на свидетелите – медицински екип, са задължавали съда да провери докрай обясненията на подс.Т. за личния му принос за оказване на първа медицинска помощ на пострадалата - като установи адресът на фирмата и изиска информация за самоличността на служителя й, осъществил нощно дежурство на инкриминираната дата, а с оглед на резултата и разпита същия като свидетел. Останалите доводи на жалбоподателите следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото, доколкото изясняването на очертаното по-горе обстоятелство от кръга по чл.102 НПК може да предопредели друг изход на делото, който да препятства възможността за касационен контрол – чл.346, т.1 НПК. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.4 във връзка с ал.3, т.2, чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 68 от 10.05.2010 г., постановено по внохд № 60/10 г. на Апелативния съд-гр.Пловдив и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: