РЕШЕНИЕ № 758 София, 11 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Борис Илиев при участието на секретаря Ю. Георгиева като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1243 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 16.02.2009 г. по гр.д. № 3800/2007, с което е уважен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос съставлява ли упражняването на законоустановената възможност за подаване на жалба до съответния компетентен орган противоправно поведение. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците ведно с други лица са подали до С. районна прокуратура молба с искане истцата да бъде настанена на принудително лечение, тъй като злоупотребява с алкохол, психичното й състояние се влошава; видимо пияна ги е заплашвала с насилие; усвоила е неадекватно държане; разпространява клевети и измислици и е правила опит за насилствени действия над малолетни деца. Тези обстоятелства не са установени от прокуратурата, пред съда е установено само, че истцата е ударила с папка две малолетни деца. Останалите, изложени в молбата до прокуратурата, обстоятелства са обективно обидни и клеветнически, поради което ответниците отговарят за вреди. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че обстоятелствата, посочени в отправена до прокурата молба, които не са установени при извършената проверка, обективно са обидни и клеветнически. Обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго. Очевидно подаването на жалба не е обида. А съдържащите се в жалба позорни обстоятелства за другиго не се разгласяват, ако жалбата е подадена до надтежен орган (те се разгласяват, ако копие от жалбата е подадена до друго лице). Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподатлят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото разгледано от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ответниците ведно с други лица са подали до С. районна прокуратура молба с искане истцата да бъде настанена на принудително лечение, тъй като злоупотребява с алкохол, психичното й състояние се влошава; видимо пияна ги е заплашвала с насилие; усвоила е неадекватно държане: разпространява клевети и измислици и е правила опит за насилствени действия над малолетно дете. Тези обстоятелства не са установени от прокуратурата. По делото има данни истцата да е подавала жалби срещу част от ответниците за незаконно строителство по ЗУТ, но не са представени доказателства и не е установено при подаването на молбата до прокуратурата ответниците да са действали недобросъвестно - да са знаели, че изложените от тях обстоятелства се неверни и да са подали жалбата, за да увредят истцата или да накърни друг обществен интерес. Видно от изложеното предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Ответниците по касационната жалба не претендират разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 16.02.2009 г. по гр.д. № 3800/2007 в уважителната част. ОТХВЪРЛЯ иска на Н. П. Л. от София срещу С. Н. З., А. С. З., Д. Н. З. и Ц. С. З., всички от София за сумата 2.000 лева на основание чл. 45 ЗЗД със законите лихви на основание чл. 86 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.