Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 10.03. 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 1753 /2019 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 506 /07.11.2019 г. по касационна жалба на М. С. Л. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 7528 от 30.11.2018 г. по възз. гр. д. № 7117 /2017 на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение от 15.07.2015 г. по гр.д. № 54247 /2012 г., на Софийски районен съд, г.о., 59 с-в., с което е отхвърлен предявеният от М. С. Л. и С. С. З. срещу С. Т. В., Е. Т. М., Е. Т. И., Е. В. Б. и В. Б. И. иск за делба на дворно място, представляващо УПИ ..... , от кв. ..... по плана на вилна зона С. – Юг, с площ 1701 кв.м., индивидуализиран в решението. Въззивният съд е конституирал като правоприемници на починалата в хода на производството ответница Е. Т. И. нейните наследници по закон: В. Б. И. и Е. В. Б., които са били страни по делото на самостоятелно основание (определение от съдебно заседание на 01.02.2018 г.). Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по изведения от жалбоподателя М. С. Л. процесуалноправен въпрос: При наведени доводи за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствен имот, следва ли съдът да изследва и изясни тази възможност, в това число да назначи служебно съдебно-техническа експертиза с оглед разделянето на съсобственото дворно място на толкова УПИ, колкото са постройките, при спазване на изискванията за лице и повърхнина, предвидени в чл.19 ЗУТ и нормите за отстояние на сгради и съседни УПИ? Въпросът е по приложението на чл.201 ЗУТ, като го е разгледал и е приел отрицателен отговор поради недоказване от страна на въззивните жалбоподатели – ищци въззивният съд е допуснал противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 43 от 17.04.2015 г. по гр.д. № 6347 /2014 г. на ВКС, второ г.о., с което в отговор на правен въпрос е прието, че уредбата на производството по допускане и извършване на съдебна делба се състои от императивни материалноправни норми. Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебна делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материалноправен закон. С разрешението си въззивният съд е допуснал противоречие и с посоченото от жалбоподателя решение № 114 от 20.11.2017 г. по гр.д. № 711 /2017 г. на ВКС, второ г.о., с което в добавка на приетото с първото цитирано решение е прието и че съгласно т.3 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ВКС, когато за приложението на императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които поначало се събират от съда (между които експертиза), въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства. Следователно въззивният съд е допуснал противоречие и с посоченото от жалбоподателя ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което са основани двете съдебни решения на ВКС. По правния въпрос настоящият състав приема разрешението посочено в двете цитирани решения на ВКС и в цитираното тълкувателно решение, на което те се основават. Съгласно разпоредбата на чл.130,ал.2 ЗСВ тълкувателното решение е задължително за съдилищата, съдилищата са задължени да го зачетат, поради което не е необходимо да се излагат допълнителни аргументи за обосноваване на приетото с него разрешение. Ответниците по касация С. Т. В., Е. Т. М., Е. В. Б. и В. Б. И. не са подали отговор на касационната жалба и не изразяват становище по нея. С. С. З. (ищец по делото, заедно с касационната жалбоподателка) не е подал отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното: Ищците и ответниците, като правоприемници на една сестра и двама братя, са съсобственици на дворното място при идеални части на трите групи: 764 /1364 ид.ч., 200 /1364 ид.ч. и 400 /1364 ид.ч. и са собственици на три отделни постройки в процесното дворно място. Със съдебно решение от 1981 г. е разпределено ползването на дворното място съобразно разположението на сградите. Като се е позовал на приетото с т.1,б„д“ от ППВС № 2 /1982 г., въззивният съд е приел, че дворното място, което има предназначение на обща част, обслужваща отделните сгради, разположени върху него, които са индивидуална собственост само на някои от съсобствениците на дворното място, е неделимо по силата на чл.38,ал.3 ЗС. Въззивният съд е приел за неоснователен довода на М. Л., че статутът на земята, върху която са построени сградите, като обща част или като обикновена съсобственост се определя от възможността дворното място да се раздели на толкова УПИ, колкото са притежаваните от съсобствениците сгради, като се запазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен УПИ, отстоянията на съществуващото застрояване, достъпът до улица и т.н., тъй като е приел, че поделяемостта на имота не е установена от ищците с надлежни доказателства, събрани по реда на ГПК. По правилността на въззивното решение: С оглед дадения отговор на правния въпрос и като се основава на приетото с т.1 и 3 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема за основателни доводите на жалбоподателя за допуснати от въззивния съд съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон и необоснованост: Изводът на въззивния съд, че дворното място, представляващо урегулиран поземлен имот (нататък и УПИ) с площ 1701 кв.м., е неподеляемо, се основава на извода, че ищците не са доказали поделяемостта с надлежни доказателства, събрани по реда на ГПК (представили са експертиза, която не е възложена и приета по делото и скица за разделяне на процесния имот към нея, поради която двете инстанции са отказали да ги приемат). Т.е. този извод е основан на приложението на последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154 ГПК. Като не е съобразил, че за да разреши правния въпрос за поделяемостта на процесното дворно място, представляващо УПИ с площ 1 701 кв.м., е следвало да приложи правилото на чл.201 ЗУТ, което допуска поделяемост на урегулирани поземлени имоти (нататък и УПИ) на две и повече части и когато са застроени, при липсата на изброени в нормата пречки и което (правило) установява императивна материалноправна норма, поради което за приложението и следи служебно и е длъжен служебно да събере доказателствата, необходими за приложението и (на императивната материалноправна норма), въззивният съд е допуснал нарушение на разрешенията, приети с т.1 и т.3 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Като не е събрал доказателствата, необходими за приложението на императивната материалноправна норма на чл.201 ЗУТ, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение и нарушение на материалния закон (на визираната правна норма), което е довело до необоснованост на извода за поделяемост на процесния имот, на който въззивният съд е основал извода, че дворното място представлява обща част, на който извод е основал крайния извод за неоснователността на иска. От изложеното е видно, че процесуалното нарушение е съществено, тъй като се е отразило и на правилното приложение на императивната материалноправна норма и на обосноваността на въззивното решение. От изложеното за основателността на доводите в касационната жалба следва извода, че въззивното решение е неправилно, а от правилото на чл.293 ГПК следва, че неправилното въззивно решение следва да бъде отменено. За правилното разрешаване на спора е необходимо да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия – да бъдат събрани обсъдените по-горе доказателства за приложение на правилото на чл.201 ЗУТ по отношение на процесното УПИ: да бъде установено дали са налице предвидените в правната норма предпоставки за неговата поделяемост и дали липсват предвидените в правната норма и нормите, към които тя препраща, пречки за това. Необходимо е въззивният съд по искане на ищците или служебно да допусне и назначи съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение за възможностите за поделяемост на имота, при което от процесното УПИ да бъдат образувани три УПИ, във всяко от които да са разположени единствено постройките, които са в собственост на всяка една от трите групи съсобственици на дворното място. Необходимо е също така въззивният съд да допусне събирането на доказателства за проверка на събраните доказателства, ако страните посочат такива или ако самият съд прецени това за необходимо. След приемане на заключението и на доказателствата за поделяемостта на имота въззивният съд следва да изпълни и останалите си задължения, предвидени в нормата на чл.201 ЗУТ. Извършването на процесуалните действия по събирането на нови доказателства изисква новото разглеждане на делото от въззивния съд да започне от подготвителното закрито заседание (по чл.267 ГПК). При повторното разглеждане на делото новият състав на въззивния съд следва да се произнесе и по разноските за воденето на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 7528 от 30.11.2018 г. по възз. гр. д. № 7117 /2017 на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение от 15.07.2015 г. по гр.д. № 54247 /2012 г., на Софийски районен съд, г.о., 59 с-в. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фазата на подготвителното закрито заседание (по чл.267 ГПК). Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.