Р Е Ш Е Н И Е № 494 гр.София, 16.11.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 642/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 811/ 08.06.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 642/ 2011 г. по жалба на Г. Н. К. и З. И. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 156 от 28.03.2011 г. по гр.д.№ 73/ 2011 г. в частта му, в която е развален до размер 4/6 идеални части (ид.ч.) договорът, сключен на 28.02.1997 г., с който Н. Ц. К. и З. В. К. прехвърлят на сина си И. Н. К. срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот – апартамент № 1, находящ се в [населено място], ж.бл.”П.”, ет.3, на [улица], със застроена площ 87,80 кв.м., с принадлежащото му избено помещение № 63 и с 1,739 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори по реда на чл.291 от ГПК на материалноправният въпрос: Допустимо ли е приобретателят по договор за издръжка и гледане, при неизправен кредитор, да трансформира натуралното задължение за грижи в парично, или трябва да поиска съда да извърши това. Този въпрос вече е получил отговор в обвързващата практика на ВКС (решение № 363/ 26.05.2010 г. по гр.д.№ 756/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009 г., ІV г.о.). Прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приема натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за частично основателна. Въззивният съд е държал мотиви, че ако за изпълнение на задължението за грижи не е оказано съдействие от кредитора, длъжникът няма право едностранно да трансформира изпълнението на задължението в парично, а е длъжен да поиска от съда да извърши такава трансформация. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй като при забава на кредитора задължението за полагане на грижи се погасява. На трансформиране подлежи задължението за даване на издръжка – от натурална в парична – и длъжникът трябва да извърши трансформацията сам и веднага, след като забавата на кредитора стане факт. Допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон е касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. По делото е установено, че през 1997 г. ищецът Н. К. и съпругата му З. К. (починала през 2004 г.) прехвърлили на сина си, И. К., процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. До смъртта на З. К. двамата прехвърлители отишли да живеят на вилата си в м.”К. ч.”, макар че при прехвърлянето си запазили вещно право на ползване върху апартамента. Там били посещавани регулярно от И. К. и от съпругата му Г., които се грижели за възрастните хора и им осигурявали храна, без да имат общо домакинство. Преди смъртта на прехвърлителката за нея грижи полагали както приобретателите, така й ищецът Н. К.. Когато състоянието й се влошило критично, приобретателят я взел при себе си, където настъпила смъртта й. Ищецът останал за известно време да живее в процесния имот, след което отново се върнал на вилата. Грижи за него продължили да полагат И. и Г. К., като Н. К. си готвел и чистел и сам, полагал грижи за хигиената си. С напредване на възрастта здравословното му състояние се влошило, засилили се страданията му от сериозни сърдечни и белодробни заболявания. Минималната му необходима месечна издръжка възлиза на 270 лв. В края на 2009 г. починал приобретателят по договора за издръжка и гледане (син на ищеца), чиито наследници са касаторите. В началото на 2010 г. се наложило ищецът да постъпи в болница, след изписването му останал да живее при ответницата Г. К. в процесното жилище. В края на февруари 2010 г. между двамата възникнал конфликт, след който ищецът напуснал жилището, заявил, че няма да се върне в него и Г. К. не била в състояние да изпълнява задълженията по договора. От месец март 2010 г. същата внася по банкова сметка на Н. К. по 100 лв месечно, като трансформирано задължение по договора за издръжка и гледане. При тази фактическа обстановка искът е основателен отчасти. По отношение на прехвърлителката З. К. няма основания за разваляне на договора, тъй като до момента на смъртта й договорът е бил изпълняван. Свидетелите, включително на ищеца, не сочат до 2004 г. някой от прехвърлителите да е изразявал недоволство от грижите и издръжката, която получава по договора. Напротив, всички са категорични, че до смъртта на З. К. отношенията между възрастните и младото семейство били отлични. Без значение е, че страните по договора не са живели в общо домакинство, защото такова задължение в договора не е уговорено, нито се предполага от обстоятелствата, при които същият е сключен. Няма значение и това, че ищецът също е полагал лично грижи за съпругата си З.. Обстоятелството, че З. К. има право да получи такива грижи по силата на договора, не означава, че не трябва да получава грижи и издръжка и от лицето, което има такова задължение по закон. Естествено е съпрузите да полагат грижи един за друг, особено при болест на единия от тях. Същественото е това, че приживе З. К. не е дала никакъв повод да се смята, че е недоволна от начина на изпълнение на договора. А съгласно установената практика (решение по чл.290 от ГПК на ВКС, ІV г.о. № 863/ 22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/ 2009 г.), когато кредиторът по договор за издръжка и гледане приживе е приел престацията като достатъчна и се е считал удовлетворен, наследниците му не могат да искат разваляне. Следователно за 1/6 идеална част от имота, каквото е частта от наследството на З. К., на която ищецът има право, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. За ищцовата лична част от имота искът обаче е основателен. От фактическа страна действително бе установено, че до смъртта на приобретателя И. К. прехвърлителят Н. К. е получавал изпълнение по договора. Вярно е, че не е живял с приобретателя в едно домакинство, обаче както съдът изложи съображения, такова задължение не е било уговорено и не се предполага от обстоятелствата, при които договорът е сключен. Напротив, прехвърлителите сами, по своя инициатива, са се отделили в самостоятелно домакинство, а приобретателите са ги посещавали и са се грижили за тях, в рамките на обичайното. Така приеманата престация е считана за достатъчна. От края на 2009 г. обаче отношенията между Н. и Г. К. са се влошили и това състояние е ескалирало до инцидента от края на февруари 2010 г., при който Г. К. е хвърляла през прозореца на жилището вещи. Няма значение чии са били вещите – на ищеца или нейни, но във всеки случай това е обществено неприемливо поведение и е показателно за отношението на тази жалбоподателка към ищеца. Напускането на жилището от ищеца при това положение е оправдано и не може да става въпрос той да е изпаднал в забава на кредитора. Невъзможността да се изпълнява задължението по договора е предизвикано от длъжника и същият няма право да трансформира задължението за издръжка в парично, нито да се счита освободен от задължението да полага грижи. Дори да се приеме обратното, то и в такъв случай длъжникът не е изправен, тъй като нужната месечна издръжка за ищеца възлиза на 270 лв, съгласно приетото по делото експертно заключение. Като длъжник по договора, Г. К. е започнала да плаща на Н. К. по банков път по 100 лв месечно от март 2010 г., но това е крайно недостатъчно за да се поддържа дори и екзистенц-минимумът за един възрастен човек със сериозни заболявания. Обстоятелството, че ищецът разполага с доходи от пенсия, които му позволяват да се издържа сам, е ирелевантно. Съгласно установената практика, задължението на приобретателя да осигурява издръжка включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, като е без значение и дали прехвърлителят има собствени средства за издръжка – издръжката се дължи винаги в пълен обем (срв. цитираните решения на ВКС, № 863/ 22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/ 2009 г., ІV г.о. и решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009 г., ІV г.о.). Поради това дори кредиторът по договора (ищец в настоящето производство) да е изпаднал в забава, трансформирането на натуралното задължение на приобретателя в парично е трябвало да бъде в обем от най-малко 270 лв месечно. С плащането по сметка на кредитора по 100 лв месечно приобретателят не може да се освободи от задължението по договора, грижите и издръжката остават дължими и за кредитора възниква право да развали договора. Предвид изложеното за ½ ид.ч. от недвижимия имот искът е основателен. За другата 1/6 ид.ч., за която право на разваляне не е възникнало, решението на въззивния съд следва да бъде отменено и искът следва да бъде отхвърлен. Предвид този изход от спора съдът приема, че разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Русенски окръжен съд № 156 от 28.03.2011 г. по гр.д.№ 73/ 2011 г. в частта му, в която е развален до размер 1/6 идеална част договорът, сключен на 28.02.1997 г. с нотариален акт № ***, т.**, н.д.№ ****/ 1997 г. и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Ц. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], против Г. Н. К., ЕГН [ЕГН], и З. И. К., ЕГН [ЕГН], двете с адрес [населено място], [улица], бл.”П.” вх.1 ет.3, иск за разваляне на договора, сключен на 28.02.1997 г. с нотариален акт № ***, т.**, н.д.№ ****/ 1997 г. на нотариус при Русенски районен съд, до размер 1/6 идеална част, както и претенциите на страните за възлагане на разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решение на Русенски окръжен съд № 156 от 28.03.2011 г. по гр.д.№ 73/ 2011 г. в частта му, в която същият договор е развален до размер 1/2 идеална част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: