Р Е Ш Е Н И Е № 121 гр.София, 08 октомври 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 422/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Апелативна прокуратура- гр. Велико Търново, срещу решение №41 от 09.03.2020 г., постановено по внохд №301/2019 г. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново, НО. В протеста се твърди, че апелативният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, намерили израз в едностранчив анализ на доказателствените материали; неправилна оценка на част от тях, несъответна на действителното им съдържание и липса на отговор по възражения на обвинението, отразени във въззивния протест. Посочва се, че извършената от съда преценка за достоверността на показанията на св. И. Б. в частта, в която е свидетелствала, че апартамента, находящ се в [населено място], [улица] закупен с пари от проституция, е необективна; че неправилно са кредитирани показанията на св.Р. И. относно получения от нея заем в размер на 50 000 евро от гръцката гражданка Е. П., както и неправилно е дадена вяра на информацията, предоставена от последната, касаеща въпросния заем. Оспорва се генералния извод на въззивната инстанция, че по делото са доказани различни легални източници на доходи за подсъдимите през инкриминирания период, които са им позволили да направят установените и инкриминирани парични разходи. Прокуратурата изразява несъгласие и с направената от съда интерпретацията на обясненията на подсъдимите, които приема изцяло като средство за защита. Оспорва се и полученият от В. Ш. /Г./ заем от румънския гражданин Б. С. Ф., като се твърди ,че въпросната сума няма никакво отношение към приходите и разходите , които този подсъдим е направил през процесния период. Взето е и отношение по изготвените финансово-счетоводни експертизи. Направено е и оплакване за нарушение на материалния закон, като в протеста се посочва, че след като по делото е било установено с наличните доказателства, че към периода на опериране с паричните средства двамата подсъдими не са разполагали с други легални източници на доход, то единствения възможен извод е, че те са оперирали със средства, придобити от предходната им престъпна дейност. Моли се да бъде отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и осъждане на подсъдимите за престъпленията, повдигнати с обвинителния акт. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест по изложените в него съображения и с направеното искане и моли да бъде уважен. Защитникът на подсъдимите адв.М. намира касационния протест за неоснователен и моли да бъде оставен без уважение. Посочва ,че процесуалният документ, инициирал касационното производство е бланкетен ,независимо от неговия обем, тъй като не съдържа конкретни оплаквания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Акцентира на това ,че анализа на доказателствените материали, направен от апелативната инстанция е изключително подробен, всестранен и пълен, а изложените правни изводи за липса на връзка между предмета на престъплението „пране на пари“ и предикатното престъпление, както и липсата на доказателства за субективното намерение на двамата подсъдими чрез извършените от тях финансови операции да укрият парични потоци или да бъде затруднено установяването на произхода на инкриминираните парични средства, са верни. Адв.М.- другият защитник на подсъдимите развива подробни съображения за това, че подаденият протест само формално посочва касационните основания по чл.348 от НК, като липсват съображения, които да ги обосновават, а изложените в него съждения са противоречиви и почиват на предположения. Моли да бъде потвърдено решението на Великотърновски апелативен съд . Подсъдимите И. Г. Ш. и В. Г. Ш., редовно призовани не се явяват пред касационната инстанция, поради което не вземат становище по протеста. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационния протест оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №76 от 29.07.2019 г., постановена по нохд №421/2015 г., Великотърновски апелативен съд е признал подсъдимия И. Г. Ш. за невиновен в това, че през периода от 10.07.2008 г. до 16.04.2010 г. в [населено място], лично и посредством Г. В. И. и Н. П. И. е извършил финансови операции с парични средства, за които знаел,че са придобити от него чрез извършени тежки умишлени престъпления по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.159а ал.2 от НК и деянията са извършени два или повече пъти, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.253 ал.4 във вр.с ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.1 от НК. Със същата присъда, съдът е признал за невиновен и подсъдимия В. Г. Ш. /Г./, за това, че през периода 15.05.2008 г. до м.12.2009 г. в [населено място], лично и посредством С. П. С. е извършил финансови операции с парични средства за които знаел, че са придобити от него чрез извършени тежки умишлени престъпления по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.159а ал.2 от НК и деянията са извършени два или повече пъти, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.253 ал.4 във вр.с ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.1 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските, направени по делото, които е постановил да останат в тежест на държавата. По въззивен протест на ОП- гр. Велико Търново, пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №301/2019 г., приключило с решение №41 от 09.03.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. На първо място следва да се отбележи ,че голяма част от изложените в касационния протест съображения касаят необоснованост на атакувания съдебен акт. Необосноваността не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК, поради което и наведените в тази насока доводи не подлежат на обсъждане от ВКС. Независимо от представените възражения/въпреки значителния обем на процесуалния документ/, все пак е възможно да се изведе, че същите се отнасят до касационните основания „допуснати съществени процесуални нарушения“,довели до „неправилно приложение на материалния закон“. Все в тази връзка е необходимо да се подчертае, че ВКС не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество, като на контрол подлежи само процеса на формирането му и в тази връзка спазването на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По настоящето дело, такъв порок не се констатира. Прочитът на въззивното решение сочи, че произнасянето на въззивния съд е преминало през необходимата проверка на правилността на оспорената присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата за проверка на фактическата и юридическата й обоснованост. Мотивите към въззивното решение позволяват да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, а направения доказателствен анализ следва очертания от процесуалните норми /в т.ч. чл.13 и чл.14 от НПК/ и правилата на логиката път. Въззивното решение не страда и от липса на мотиви. Това оплакване не е изрично формулирано в протеста, но същото е изводимо от направения довод, че въззивната инстанция не е отговорила на възраженията, релевирани във въззивния протест. В конкретния случай апелативната инстанция е изложила установената от нея фактическа обстановка, извършила е пълноценен анализ на доказателствата и доказателствените източници и е отразила правните си съображения за взетото решение, поради което въззивното решение удовлетворява изискванията на чл.339 ал.1 и 2 от НПК. ВКС би се съгласил с възражението в протеста, но само ако липсва изобщо обсъждане на направените в протеста и пледоарията доводи и възражения, или ако обсъждането им от съда е дотолкова повърхностно и декларативно, че на практика се приравнява на липсва на такова. В конкретния случай не се констатира подобно нарушение, допуснато от апелативния съд. Последният е изпълнил задълженията си да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на протеста, като аргументацията му е детайлна и почиваща на доказателствата по делото. По делото не се спори за това, че подсъдимите И. Ш. и В. Ш. са били осъдени в /държава/ с присъда на 54-та колегия на Първоинстанционния съд на [населено място], по дело №000882, с код на деловодството 14.17.РС, прокурорски №37.L6.6.2519/09 Б., влязла в сила на 13.10.2011 г. след произнасяне на 14-та колегия на Брюкселския Апелативен съд по дело №2011ВС165, за извършени от тях престъпления, аналогични на тези по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.159а ал.2 и по чл.253 ал.4 във вр.с ал.3 т.1 и т.2 във вр.с ал.2 във вр.с ал.1 от Наказателния кодекс на Република България. Доказателствено обезпечени са, а и няма спор между страните, по извършените лично от двамата подсъдими и чрез други лица /Г. И., Н. И. и С. С./ финансови операции в България, инкриминирани с обвинителния акт. Последният документ обаче страда от сериозен недостатък, констатиран и от въззивната инстанция, а именно липсват факти за размера на претендираната сума като облага от престъпна дейност на подсъдимите „трафик на хора“. По този начин изначално е препятствана възможността за установяване на връзката между посочения от прокуратурата предмет на престъплението „пране на пари“ и предикатното престъпление. Причинността между предикатната дейност и имуществения предмет на изпирането на пари следва да бъде установена по категоричен начин. Простото установяване на големи суми пари у дееца, за чийто произход няма данни, не е достатъчно за извод, че те са придобити незаконно. При изследване на причинната връзка се поставя следният основен въпрос – за съотношението между размера на придобитото и този на изпираното имущество. Причинността във всички случаи се простира до размера на имуществото, генерирано с предикатната дейност. Това означава, че при всички случаи прокуратурата следва да посочи в обвинителния акт генерираното от първичното престъпление имущество. В обвинителния акт са отразени фактически данни за това ,че двамата обвиняеми лично и чрез трети лица осигурявали пренасянето на парични суми на територията на Р.България, изкарани чрез проституция от трафикираните лица. В резултат на осъществяваните престъпления, свързани с трансграничния трафик на лица от България в /държава/и експлоатацията им за развратни действия, двамата братя- подсъдими по делото, генерирали „средства на значителна стойнос“. Цифровото изражение обаче на така приетата в обвинителния процесуален документ „значителна стойност“ не е посочено. В присъдата, постановена от съда в /населено място/, /държава/също липсва стойността на имуществото, което е било генерирано чрез престъплението трафик на хора. Според международно правната уредба, представляваща част от вътрешното ни право, изпирането на пари е форма на последваща престъпна дейност, свързана с вече осъществено престъпление, от което или по повод на което е получена определена икономическа изгода. Тази икономическа изгода е необходимо да е ясно индивидуализирана, за да е възможна преценката, дали незаконно придобитото от предикатната престъпна дейност е това имущество, което е предмет на вторичното престъпление- пране на пари. На следващо място, „Конвенцията на ООН срещу корупцията и Ковенцията на СЕ относно изпирането, издирването, изземването и конфискацията на облаги от престъпление и относно финансирането на тероризма съдържат разпоредби, очертаващи различни варианти на престъпната дейност, свързана с изпиране на пари: 1. преобразуване или прехвърляне на собственост със знанието, че тази собственост е облага, получена в резултат на престъпление, с цел прикриване или укриване на незаконния й произход; 2. укриване или прикриване на естеството, произхода, местонахождението, движението на собственост или на действителните права, свързани с нея, със знанието, че тази собственост е облага от престъпление и 3. придобиване, държане или използване на собственост със знание в момента на получаването й, че тя е облага.“ /П., П.. Изпирането на пари по наказателното право. София: С., 1998/. Текстът на чл.253 ал.1 пр.1 регламентира „извършването на финансова операция или сделка с имущество“, за което деецът знае или предполага, че е придобито от престъпление или друго общественоопасно деяние. Извършването на финансова операция /каквото е обвинението по настоящото дело/ или сделка може да се отнесе към първата група престъпна дейност, свързана с изпиране на пари. От субективна страна това поведение се характеризира с умисъл. Деецът съзнава или предполага, че предмет на неговото престъпление е получената икономическа изгода от предикатното престъпление. Освен това субективната страна включва преследване на цел от дееца да укрие или прикрие незаконния произход на собствеността. За разлика от изпълнителното деяние „прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имуществото“, което следва да се разбира като всяко деяние, което по естеството си е предназначено или има за резултат затрудняване на органите на властта или на имащите права върху съответните обекти в узнаването на тяхното естество, произход, местонахождение, движение или действителни права, свързани с тях, при което съществения признак „укриване или прикриване на незаконния произход на собствеността“ характеризира обективната страна на престъплението, то при изпълнителното деяние „извършване на финансова операция или сделка с имущество“ този признак характеризира субективната страна на извършеното. При втория вариант укриването или прикриването на незаконния произход на собствеността сочи и на настъпилия резултат, а не представлява само цел на поведението на дееца. За изясняване на субективната страна на инкриминираното престъпление по чл.253 от НК, следва да бъдат разгледани по отделно процесните финансови операции. При осъществените лично от И. Г. Ш. финансови операции, намерили израз във внасянето в брой на различни по размер парични суми по банкови сметки в „банка“ с титуляр И. Ш. /финансови операции, извършени на 10.07.2008г., 19.08.2008г., 20.01.2009г., 02.02.2009 г., 09.12.2009 г./ не може да се приеме, че е налице „пране на пари“ , поради субективна несъставомерност на това престъпление. Както вече беше посочено, целта на извършването на финансовите операции е да се прикрие произхода на придобитата от предикатното престъпление облага, за да може същата да се влее в законната икономика под привидността на законен капитал. С други думи, целта е легализиране на придобити по престъпен начин средства чрез трансформацията на паричните потоци, като по този начин се прикрива незаконния произход на доходи от общественоопасна дейност и изпраните средства изглеждат като придобити от законна дейност. Изпраните пари се инвестират в легалната икономика и влизат в оборота, като се цели невъзможност да се установи незаконния им произход и тези средства да не могат да се различат от законно придобитите имущества. Внасянето на суми по банкови сметки, чиито титуляр е самият деец не прикриват произхода на средствата. Това е така, тъй като внесените в банка парични суми не излизат от неговия патримониум и не променят собствеността си. По друг начин би стоял въпроса, ако тези средства бяха внесени по сметка на трето лице, или непосредствено след внасянето им са преведени по чужди сметки. Обичайно „прането на пари“ се характеризира с многоходови операции, създаващи условия, при които средствата да изглеждат като придобити по законен начин. Финансовите операции, извършени лично от подсъдимия И. Ш. на 03.11.2009 г. и 30.03.2010 г., тези на 09.11.2009 г., 20.11.2009 г., 22.12.2009 г.,16.04.2010 г., осъществени чрез Г. И. и финансова операция на 10.03.2010 г., извършена чрез Н. И., представляват погасяване на задължения към различни институции, а именно „банка“ /за наем на трезор/, НАП /вноски за здравно осигуряване/, ОДМВР-гр.В.Търново /вноски за С./. В тази група следва да бъдат включени и финансовите операции, извършени лично от подсъдимия В. Ш. на 16.05.2008 г.,08.05.2009 г. На практика чрез превеждане на инкриминираните суми към посочените институции не се осъществява състава на чл.253 ал.1 от НК, тъй като не се касае до трансформация или прехвърляне на имущество, така че същото след „изпирането“ му да се върне като легално в патримониума на подсъдимите. Посоченото се отнася и до финансовата операции на 14.12.2009 г., извършена лично от И. Ш. и тези на 10.07.2008 г.,30.07.2008 г., 18.08.2008 г., 17.03.2009 г., осъществени лично от подсъдимия В. Ш., касаещи закупуването на самолетни билети. От доказателствата по делото се установява, че процесните билети са закупени на имената на подсъдимите, като преведените суми представляват тяхната цена. Финансовата операция, извършена от И. Ш. на 28.11.2009 г. представлява заплащане цената на компютър на негово име по фактура №[ЕГН] от 28.11.2009 г., издадена от “фирма“-/населено място/, а инкриминираната финансова операция, извършена за периода м.август 2008 г.-30.09.2008 г. за сумата 3539,58 лв. представлява заплащане на оборудване, мебели и електрически уреди, закупени на името на подсъдимия във връзка с ползвано от него и И. Б. жилище в /населено място/, [улица], вх.вход/,ет./етаж, ап./апартамент/. В тази насока изводът на апелативния съд, че поведението на подсъдимите по горепосочените финансови операции е насочено към лично облагодетелстване, като не се установява целта за укриване престъпния произход на средствата, е верен. По отношение на направения на 15.07.2009 г. банков превод от В. Ш. в размер на 16624,56 лв. /равностойност на 8500 евро/ по сметка в „банка“ с титуляр G. G. S. и на 19.11.2008 г. извършен паричен превод в размер на 1200 евро с получател S. L. D., ВКС констатира следното: от обясненията на подсъдимия В. Ш., подкрепени в доказателствено отношение от приетия по делото писмен договор от 04.03.2009 г., справката за задгранични пътувания на подсъдимия, установяваща, че на посочената дата същият е напуснал пределите на страната през ГКПП „граничен пункт“-/населено място/ и показанията на св.Б. С. Ф., от които е видно, че между двамата е бил сключен договор за заем, по силата на който св.Ф. е предоставил в заем на В.Ш. сумата от 10 000 евро за срок от пет години, се констатира наличието на заемни отношения между този подсъдим и лицето Б. Ф.. Информацията, предоставена от Ф. в качеството му на свидетел сочи, че договорът е бил изготвен лично от него и заемът е бил върнат. Наличието на някои противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля относно целта на дадения заем и лицето, на което той е бил върнат, не дискредитира факта по даване на паричен заем на В. Ш. от 10 000 евро, както и обстоятелството, че парите са били върнати на Б. Ф.. В обясненията си пред окръжния съд, подсъдимият В. Ш. е заявил, че преводът, направен на 15.07.2009 г. за сумата от 8500 евро е бил с цел връщане на дадения му от Б. Ф. заем, като цялата сума от 10 000 евро той не е могъл да върне, тъй като част от нея бил изхарчил, а остатъка от парите е бил заплатен от S. L. D., на която пък той от своя страна превел сумата от 1200 евро, за да изчисти задължението си. Съпоставката между датата на сключване на договора за заем 04.03.3009 г. и датата на превода на паричната сума от 1200 евро към румънската гражданка- 19.11.2008 г., показва недостоверност на обясненията на подсъдимия относно коментирания превод. В тази насока се поставя въпроса, дали сумата от 1200 евро представлява предмет на престъплението „пране на пари“, като отговорът на този въпрос ще бъде даден в решението по-долу. Що се отнася до заплащането, направено от В. Ш. на 15.05.2008 г. на паричната сума от 3 068,99 лв. за закупуване на л.а., марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , доказателствата по делото установяват,че тази сума е предоставена на подсъдимия от неговата майка- свидетелката Р. И. /в този смисъл са показанията й, подкрепени от фактическите данни, съдържащи се в разпита на св.Т.П./. Относно заплатената от същия подсъдим парична сума лично и посредством С. С. от 55 196,85 лв. за закупуване на възложени и получени строително-ремонтни услуги, материали, оборудване, мебели и електрически уреди за ползвано от него жилище-апартамент в гр. /населено място/, [улица] ,ет./етаж/, ап./апартамент/, от показанията на св.Р. И., потвърдени от тези на св.С., извършил ремонтните дейности, е установено, че процесната сума е заплатена от майката на подсъдимите, тъй като именно тя е правела ремонта в жилището, което е нейна собственост и с нея е договаряно какви дейности да се извършват. По-нататък, внесените от подсъдимия И. Ш. лично и чрез Г. И. и Н. И. вноски по кредит и лизингови вноски / финансови операции, извършени лично от И. Ш. на 19.08.2008 г.,03.11.2009 г., 29.03.2010 г., посредством Г. И. на 31.10.2008 г. и посредством Н. И. на 06.07.2009 г., 06.11.2009 г.,26.01.2010 г. и 15.03.2010 г./, както и превода на сумата от 1200 евро, извършен от В.Ш. към S. L. D., в принципен план биха могли да бъдат предмет на престъплението „пране на пари“, стига по делото да е установено по несъмнен начин, че паричните средства са придобити от предикатното престъпление. Изводът на апелативния съд, че безспорен извод в тази насока не може да се направи, е верен и почива на доказателствата по делото. От изготвената на досъдебното производство комплексна финансово-икономическа и счетоводна експертиза се установява, че по разплащателна сметка на И. Ш. в /банка/ са получени банкови преводи от името на св.Р. И.- негова майка, в размер на 977,92 лв. за 2007 г. и на 45 798 лв. за 2009 г, а по отношение на В. Ш.- 2933,75 лв. за 2007 г. и паричен превод по системата на У. Ю. в размер на 200 евро. Доколкото това експертно заключение не е било съобразило инкриминирания по делото период, първоинстанционният съд е назначил допълнителна комплексна финансово- икономическа и счетоводна експертиза, която е дала заключение, че за периода 10.07.2008 г.-16.04.2010 г. получените от И. Ш. парични средства чрез банкови преводи, осъществени от св.Р.И. възлизат на 35204,94 лв., а по отношение на В. Ш. за периода 15.05.2008 г.-декември 2009 г. няма, направени от нея парични преводи. Назначена е била и повторна и допълнителна финансово- икономическа и счетоводна експертиза, според която, след направен анализ на движенията на парични средства по банкова сметка в евро с титуляр И. Г. Ш., се установява, че по сметката са постъпили парични средства с наредител Р. И., както следва: за 2006 г.-общо 2000 евро; за 2007 г.- общо 500 евро; за 2009 г. общо 18 000 евро, а от парични преводи по системата Уестърн Юниън - за 2005 г. сумата от 2935 евро и за 2003 г.-1800 евро. По отношение на В. Ш., паричните суми, изпратени от майка му чрез системата на У. Ю. са следните: за 2004 г.- общо 700 евро. Апелативният съд внимателно е анализирал показанията на св.Р. И. и Е. П. във връзка с предоставения от последната на И. паричен заем в размер на 50 000 евро, които от своя страна И. дала на синовете си. Решаващият съдебен състав, обсъждайки събрания доказателствен материал, свързан с коментирания заем, е дал обоснован отговор на въпроса, защо не приема, че договорът за заем е фиктивен, съображения, които се споделят и от настоящия съдебен състав. За да твърди, че договора за заем е фиктивен, прокуратурата приема, че не е ясно какъв е произхода на притежаваната от заемодателят Е. П. сума, за да я предостави на И. /доколкото по банковата си сметка тя не е притежавала особено значителни парични спестявания/; че гръцката гражданка не е дала показания, че сумата е от продажба на ниви и наследство, както е заявила в разпита си св.Р.И.; че споразумението за безлихвена финансова помощ е било изготвено след като синовете на И. са били вече задържани по воденото срещу тях наказателно производство в Б., с цел да се обслужи защитната им теза. Във връзка с тези възражения е необходимо да се отбележи следното:1. в изпратения въпросен лист, изготвен от Окръжен съд- Велико Търново във връзка с молбата за правна помощ, изпълнена от компетентните гръцки власти, липсва въпрос към Е. П. за произхода на предоставените от нея парични средства като заем на св.И., а и този въпрос е ирелевантен за предмета на доказване по настоящото дело. Това, че свидетелката не е посочила, че парите са от продажба на ниви и наследство не дискредитира твърдението й за даден паричен заем- от една страна, а от друга- не влиза в противоречие с твърденията на И., доколкото по отношение на произхода на парите П. не е давала показания. Твърдението на прокуратурата, че същата като бивш държавен служител не е имала възможност да спести такива средства, както и че в банковата й сметка няма големи парични средства, като аргумент, че същата не е притежавала процесните пари, почива изцяло на предположения, още повече, че съпругът на П. е имал счетоводна кантора, а и тя не е била задължена да държи парите си непременно в банка; 2. причината за по-късното съставяне на споразумението за заем е било обяснено от Е. П., като липсват доказателства, които да опровергават твърденията й; 3. между П. и И., видно от показанията на първата, са съществували близки отношения, И. е живяла в къщата им и е била счетоводно обслужвана от Н. П., съпруг на Е. П., което може да обясни факта по даване на заема без документ, както и липсата на документи за връщането на паричните суми. Вярно е, че сумата от 50 000 евро е значителна, но липсата на документи по предаването и връщането й, е възможно да има и други обяснения, различни от предложените от прокуратурата. Друг е въпросът за произхода на средствата, с които Р. И. е погасила паричното си задължение към гръцката гражданка. Еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден, като следва да се отбележи, че липсват доказателства за това, че тези средства са й били предоставени от нейните синове, а и такова обвинение по делото няма. Изводът на повторната и допълнителна съдебно-икономическа и счетоводна експертиза, че не може да се определи с точност имущественото състояние на Р. И., както и доходи в какъв размер е получавала и дали получавания от нея доход през годините е бил достатъчен, за да извършва разплащания /извън установените безспорни преводи по банков път/ към И. Ш. и В. Ш., не подкрепя нито обвинителната ,нито оправдателната теза. Ето защо, съдът е бил длъжен да търси други доказателства в тази насока, което задължение е било изпълнено от въззивната инстанция. Показанията на св.И. сочат, че от 2001 г. тя работи в /държава/ като гледач на възрастни хора, а в определени периоди е работела едновременно и на две места. Получаваните от нея възнаграждения за труда й през годините са били в размер на 600-800 евро, като са й били изплащани и допълнителни суми, а разходите й са били сведени до нула, тъй като е живяла в къщите на болните и се е хранела там. Не са опровергани твърденията на свидетелката, че е давала на ръка , превеждала по банков път и изпращала по шофьори на автобуси парични суми, получавани от синовете й. Тези й показания правилно са преценени от апелативния съд като верифицирани чрез информацията, предоставена от св.П., според която от около 2000 г. И. работила в /държава/, получавала доходи от около 1000 евро, но не всички декларирала, че живяла скромно и изпращала пари на децата си. С оглед на посочените данни, както и приетите от решаващия съд обстоятелства, изведени на базата на събраните гласни доказателствени средства, че И. Ш. е имал кафене и магазин за дрехи- т.е той е осъществявал дейност на територията на Р.България, както и че В. Ш. е живял и работил продължителен период от време в /държава/, от където също е имал средства, водят до извод, че и двамата са разполагали с парични суми през инкриминирания период. С оглед на горното, ВКС споделя извода на апелативната инстанция, че не се е установила по несъмнен начин връзката между това, че паричните средства по инкриминираните и обсъдени финансови операции, свързани със заплащане на лизингови вноски и вноски по кредит и превода на сумата от 1200 евро към румънската гражданка, са с произход предикатната дейност на двамата братя. В заключение, макар и да не споделя всички съображения, изложени от ВтАС, крайният му извод, че подсъдимите И. Ш. и В. Ш. следва да бъдат оправдани, поради недоказаност на причинната връзка между предмета на престъплението „пране на пари“ и предикатното престъпление и поради субективна несъставомерност на престъплението по чл.253 от НК, се споделя изцяло от настоящата инстанция. Извършеният в касационния протест собствен анализ на показанията на св.И. Б., Р. И., Е. П., не може да се отнесе към нито едно от касационните основания, тъй като тангентира с претенция за необоснованост на съдебния акт. С цел обосноваване на обвинителната си тези, позовавайки се на експертните заключения, прокуратурата подчертава в протеста си, че при извършената съпоставка между установените приходи и разходи на двамата подсъдими за инкриминираните им периоди, разходите са в повече от приходите. За да е налице пране на пари е необходимо да се установи,че между предикатната дейност и имуществения предмет на изпирането на пари е налице връзка, установена по категоричен начин. Става дума за доходи, генерирани от инкриминираното първично престъпление, а не за такива от друга незаконна дейност. Тази връзка принципно може да се основе и на базата на обоснованото заключение, че няма друг възможен законен източник на имущество. В конкретния случай, по делото са налице доказателства, че подсъдимите са разполагали с парични суми, получени от тяхната майка, включително и сумата от 50000 евро, която им е била предоставена от нея. Освен това, на подсъдимия И. Ш. , макар и извън инкриминирания период му е била преведена сумата от 18 500 лв. от съпругата му Е. Ш. / на 13.09.2007 г./, която й е била отпусната като банков кредит и с която той е могъл да оперира и през инкриминирания период, като не следва да бъде подминаван и факта, че в края на 2007 г. същият е имал налични средства в банка в размер на 29085,00 лв. Освен това твърдението на В. Ш., че е работил дълги години в Испания, където е получавал трудови доходи, не е опровергано от доказателствата по делото. С оглед на изложените съображения, ВКС намира подадения касационен протест за неоснователен и като такъв същият следва да бъде оставен без уважение, а протестираното въззивно решение –в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №41 от 09.03.2020 г., постановено по внохд 301/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1/ 2/