Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 153                                    гр. София, 24 март 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети март през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Руско Карагогов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 36  по описа за 2010 г   Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 11.12.2009 г, за възобновяване на НОХД № 12257/08 по описа на Софийски районен съд, приключило със споразумение, одобрено с определение от 7.07.2009 г, с което осъденият Г. Б. А. се е признал за виновен в това, че на 28.03.2005 г, в гр. С., при условията на опасен рецидив, е направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 91, 92 лв, от владението на МОЛ Я. И. В. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” вр. чл. 18, ал. 1 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 17.03.2009 г, с приложение на чл. 25 вр. чл. 23 НК, и определяне на общо наказание измежду наложеното по споразумението, и това, по НОХД № 7166/04, в размер на две години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо заведение от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 29.03.2005 г до 27.05.2005 г. Искането съдържа доводи за допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, касаещи произнасянето по чл. 25 вр. чл. 23 НК, основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че при групирането не са обхванати всички предходни осъждания, за които са налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 НК, както и не е избран вариант, най-благоприятен за осъдения. Предлага се съчетание от две съвкупности, като в първата се включат наказанията по НОХД № 1923/02 на СРС, по НОХД № 7166/04 на СРС и по НОХД № 4684/05 на СГС, с определяне на общо наказание шест години „лишаване от свобода”, с приложение на чл. 24 НК, а във втората, наказанията по НОХД № 9129/08 на СРС и по НОХД № 12257/08 на СРС, с налагане на общо наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода”, с евентуално приложение на чл. 24 НК. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде отменено определението в частта по чл. 25 вр. чл. 23 НК, и делото да бъде върнато за ново разглеждане / в посочената част / от друг състав на съда.   В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата счита, че искането следва да бъде уважено, но не и да бъде прилаган чл. 24 НК. Осъденият се присъединява към становището на защитника си.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно.   Г. Б. А. е осъждан, както следва:   1/ с присъда, по НОХД № 4684/05 на СГС, влязла в сила на 7.04.2008 г, за престъпление по чл. 199 НК, извършено на 24.09.2001 г, с наложено наказание шест години „лишаване от свобода”, 2/ с присъда, по НОХД № 2161/96 на СРС, влязла в сила на 22.04.1998 г, за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 29.04.1994 г, с наложено наказание една година и девет месеца „лишаване от свобода”, 3/ с присъда, по НОХД № 2277/94 на СРС, влязла в сила на 22.05.1997 г, за престъпление по чл. 124 НК, извършено на 23.06.1993 г, с наложено наказание три години „лишаване от свобода”, 4/ с присъда, по НОХД № 1923/02 на СРС, влязла в сила на 2.07.2003 г, за престъпление по чл. 196 НК, извършено на 3.01.2001 г, с наложено наказание три години „лишаване от свобода”, 5/ с присъда, по НОХД № 7054/00 на СРС, влязла в сила на 12.12.2000 г, за престъпление по чл. 196 НК, извършено на 7.02.2000 г, с наложено наказание една година „лишаване от свобода”, 6/ с присъда, по НОХД № 7166/04 на СРС, влязла в сила на 27.05.2005 г, за престъпление по чл. 196 НК, извършено на 30.09.2001 г, с наложено наказание две години „лишаване от свобода”, 7/ с присъда, по НОХД № 12257/08 на СРС, влязла в сила на 7.07.2009 г, за престъпление по чл. 196 НК, извършено на 28.03.2005 г, с наложено наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода”, 8/ с присъда, по НОХД № 9129/08 на СРС, влязла в сила на 30.10.2007 г, за престъпление по чл. 215 НК, извършено на 31.01.2007 г, с наложено наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода”. Съдът е разполагал с данни за предходните осъждания на лицето, но, в нарушение на задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК, не е констатирал, че групирането, залегнало в проекта за споразумение, противоречи на процесуалното изискване за пълно и цялостно групиране на наказанията, когато са налице основанията за това, при спазване на принципа за избор на вариант, най-благоприятен за осъдения. Одобрявайки споразумението във вида, в който му е предложено, относно произнасянето по чл. 25 вр. чл. 23 НК, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, попадащи в обхвата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Това налага порочният акт да бъде отменен / в частта по чл. 25 вр. чл. 23 НК /, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.   По тези съображения, ВКС намери, че искането е основателно и като такова следва да бъде уважено.   Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, определение на Софийски районен съд, от 7.07.2009 г, по НОХД № 12257/08, в ЧАСТТА относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: