Р Е Ш Е Н И Е № 480 София 22 октомври 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Д. Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 458/2010 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 5994/2009 година по описа на Районен съд-Варна. В искането се твърди, че при постановяване на присъда № 122/1.03.2010 година по посоченото дело, от състава на съда е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е приложен чл. 196 ал. 1 НК. Иска се отмяна по реда на възобновяването на тази присъда и връщане на делото за ново разглеждане за правилно приложение на закона. Пред касационната инстанция осъденият И. Д., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът от ВКП поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. С цитираната присъда осъденият И. Д. е бил признат за виновен по обвинението формулирано в диспозитива на обвинителния акт като такова по чл. 194 ал. 1 НК – за това, че на 5.02.2007 година в гр. Варна е отнел чужди пари и движими вещи на обща стойност 236,50 лева от владението на Е. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. На основание чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б”НК му е наложено наказание пробация с три пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една година. Настоящият състав намира искането за неоснователно, тъй като преди всичко от данните по делото става ясно, че от една срана наистина към момента на извършване на деянието – 5.02.2007 година Д. е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода, а именно с присъда постановена по н о х д 1382/2006 година, влязла в сила на 28.12.2006 година и по н о х д № 921/2003 година по описа на РС-Добрич, влязла в сила на 31.01.2004 година. От обстоятелствата, че Д. е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления и за едното от тях /по н о х д 1382/2006 г./ наказанието не е отложено на основание чл. 66 НК следва, че е налице хипотезата на чл. 29 ал. 1, б. „б” НК. От друга страна, обаче, при проверката по делото се установява, че тези данни за съдебното минало на осъдения са били известни на прокурора внесъл обвинителния акт в съда, видно от приложеното на досъдебното производство свидетелство за съдимост, където цитираните осъждания са описани /вж л. 22 и 23 от ДП/ След като прокурорът е внесъл обвинителен акт срещу Д. за престъпление по чл. 194 ал. 1 НК, за кражба по основния престъпен състав, той е очертал рамките на предмета на доказване по делото. След обявяването на Тълкувателно решение № 2/2002 година на ОСНК при ВКС, вече не се спори, че валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението формулирано в обвинителния акт. В случая, това е обвинението по основния състав на престъплението кражба, а не квалифицирания по чл. 196 ал. 1 НК, кражба извършена при условията на опасен рецидив. При това положение, съставът на сезирани Варненски районен съд не е имал друга процесуална възможност , освен тази да се произнесе в така очертаните рамки и по приложението на материалния закон. Съдията - докладчик по делото, не може да бъде упрекнат и в неизпълнение на правомощията си по чл. 248 НПК при произнасяне по въпросите, които се обсъждат в стадия „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”, тъй като съгласно четирите хипотези на ал. 2 от цитирания текст, същият няма задължение да проверява, допуснато ли е на досъдебното производство нарушение на материалния закон. Следователно, той дори да констатира такова нарушение, не може да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняването на констатираното нарушение. Съгласно чл. 249 ал. 1 във вр. с чл. 248 ал. 1, т. 1 и 3 НПК, това е допустимо само в хипотезите свързани с подсъдността на делото и при констатирано отстранимо съществено процесуално нарушение, с още едно ограничение – то да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници. От данните по делото не може да се изведе основание за приложимост на последния текст от страна на съдията – докладчик. От изложеното следва, че като е постановил присъдата си в рамките очертани от обвинителния акт, относно правната квалификация на деянието, съдът не е допуснал нарушение на закона. Нещо повече, ако бе коригирал същата и бе приложил по-тежката правна квалификация, би допуснал съществено ограничаване на правата на осъдения и съгласно чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК, би създал касационно основание за отмяна на присъдата. На последно място, за да приложи извънредния способ за проверка на цитираната присъда на Варненския районен съд, чрез възобновяване на наказателното производство, касационният съд следва да констатира най-малкото наличие на едно от трите касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 НПК. В случая, поради изложените съображения не е налице такова, включително и това, което е въведено в искането за възобновяване – по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, допуснато нарушение на материалния закон. Поради изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство, по което И. Д. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 194 ал. 1 НК, следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 5994/2009 година по описа на Варненския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: