Р Е Ш Е Н И Е № 363 София, 17.01.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1900/2018 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Уоол Премиум” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Дунав” № 51, ет.3, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 56 от 22.03.2018 г. по в.гр.д. № 30/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1264 от 25.10.2017 г. по гр.д. № 2842/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр.състав. С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на клаузите на чл.7, чл.11 и чл.19.1 от договор за покупко-продажба извън търговски обект, предлаган от продавача „Уоол Премиум” ЕООД, като неравноправни; дружеството е осъдено да отстрани тези клаузи от предлагания договор, в едномесечен срок от влизане в сила на решението и е постановена забрана за повторно включване на посочените клаузи; ответното дружество е задължено да публикува за собствена сметка диспозитива на решението, след влизането му в сила, в един централен и един местен ежедневник, като в полза на ищцовата Комисия за защита на потребителите са присъдени разноски в размер на 536 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с изводите на решаващия съдебен състав за неравноправност на договорните клаузи по т.7 и т.19.1, като нарушаващи правото на потребителя да изпробва стоката и да установи несъответствието й с договорените нейни количествени и качествени характеристики. Твърди, че последиците от упражнен отказ от сключената сделка по чл.55, ал.4 ЗЗП са непротивопоставими на хипотезата по чл.57, т.5 ЗЗП, при която потребителят няма право на отказ, а ограничаването на правото на отказ не злепоставя потребителя. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.57, т.5 ЗЗП, тъй като с нормата не е въведено изискване стоката да бъде „медицинско изделие” по см. на Закона за медицинските изделия. Оспорва се и изводът за нищожност на клаузата на т.11 от договора за покупко-продажба извън търговски обект по съображения, че предвидената местна подсъдност не касае само искове на потребител, а и правата на търговеца, които не съставляват „право, респ. иск на потребител”. Ответникът по касация – Комисия за защита на потребителите, гр. София, не е заявила становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да потвърди решението на Окръжен съд – Пловдив, с което са уважени предявените от Комисията за защита на потребителите искове по чл.186, ал.3 във вр. с чл.143, ал.1, т.2 и т.16 ЗЗП, въззивният състав на Апелативен съд – Пловдив е счел решението за валидно, допустимо и правилно. Отхвърлено е възражението на ответното дружество –въззивник / сега касатор/ за недопустимост на първоинстанционното решение поради несъответствие между заявената от ищеца искова претенция и произнасянето на съда. Изложени са съображения, че дадената от първата инстанция правна квалификация на твърдяната от ищеца неравноправност на две от атакуваните клаузи /по т.7 и т.19.1/ от договора за покупко-продажба извън търговски обект, предлаган от ответника, като такава по чл.143, т.2 ЗЗП, е въз основа на съдържащите се в исковата молба твърдения и не променя искането към съда. Решаващият състав на АС-Пловдив е възприел изцяло становището на първата инстанция, че клаузите на т.7 и т.19.1 от процесния типов договор, в които е предвидено, че стоката се доставя запечатана поради съображения, свързани с хигиената и защита на здравето, а при разпечатване на опаковката купувачът губи правото си на отказ от сделката, на основание чл.57, т.5 ЗЗП, както и че правото на отказ в рамките на 14-дневен срок от приемане на стоката се погасява с разопаковане на стоката, разбирано като всяко нарушаване целостта на контролната пломба на опаковката, ограничават предвиденото в чл.50, ал.1 ЗЗП право на потребителя да се откаже от договора. Прието е, че с оглед предмета на процесния договор за покупко-продажба – спални комплекти, матраци, одеала, възглавница и пътническо одеало, тези стоки не попадат в предвиденото в чл.57, т.5 ЗЗП ограничение относно правото на отказ на потребителя от договора извън търговския обект. Този извод е мотивиран с неустановяване, от страна на ответника, че продаваните от него стоки имат специфичен предмет и предназначение, и че нарушаването на целостта на опаковката би довело не само до тяхното обезценяване, но и до пълна невъзможност да се ползват от друг потребител. В тази насока е съобразена възможността за проба на потребителски стоки – дрехи, обувки и др., като са преценени и показанията на свидетеля И. К. относно начина на презентиране на стоките. Въззивният съд е преценил като неотносими към продаваните стоки представените от ответника в превод от полски език документи: информационен лист за безопасност по Регламент ЕС 453/2010 на Европейския парламент и на Съвета за нетъкан текстил от полиестер, етикет „Грейка за тяло – вълнена, двулицева – юрган” и декларация за съответствие, както и сертификат от Институт за изследване в областта на текстила, в превод от английски език. Независимо от изразеното становище за ирелевантност на предходно посочените писмени доказателства, решаващият съд е изразил и становище по същество, че тези документи не доказват поставянето на специфично или медицинско изискване за използването им след отваряне на опаковката. Прието е, че такъв извод не може да бъде направен само от декларирането им като медицински изделия. Изложени са правни съображения във връзка с легалната дефиниция на медицинските изделия - §1, т.21 от ЗР на Закона за медицинските изделия и въведеният с този закон разрешителен режим за търговия с такива изделия. Отхвърлени са и доводите на ответното дружество, основани на Директива 2011/83/ЕС и Директива 85/577/ЕИО, по съображения, изведени от § 13а от ДР на ЗЗП – въвеждане на техните разпоредби, вкл. и по отношение на изключенията от правото на отказ от договори извън търговския обект, в ЗЗП. Крайният извод на въззивната инстанция е, че продаваните от ответника стоки не попадат в изключението по чл.57, т.5 ЗЗП, поради което не може да бъде ограничено правото на потребителя да се откаже от договора при нарушаване целостта на опаковката. Поради това е прието, че клаузите на чл.7 и чл.19.1 от процесния договор противоречат на чл.50 ЗЗП и са неравноправни, на основание чл.143, ал.1, т.2 ЗЗП, поради което са нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Решаващият съд е споделил изцяло становището на първата инстанция за неравноправност по см. на чл.143, ал.1, т.2 и т.16 ЗЗП на чл.11 от процесния договор, предвиждащ предварителна промяна та определената от ГПК местна подсъдност по бъдещи потребителски спорове – от седалището на потребителя в седалището на продавача. Съображенията са основани както на императивния характер на процесуалните норми, регламентиращи подсъдността, така на разпоредбите на чл.117, ал.1 - 3 ГПК. Касационната жалба, възпроизвеждаща поддържаните и във въззивната жалба оплаквания, е неоснователна. Изцяло следва да бъдат споделени правните изводи на въззивната инстанция за нищожност на атакуваните клаузи от процесния типов договор за покупко-продажба извън търговски обект. Правилно решаващият състав на АС – Пловдив е преценил, че клаузите на чл.7 и чл.19.1 са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.2 ЗЗП, тъй като с тях се ограничава правото на потребителя да се откаже от договора при нарушаване целостта на опаковката, което право е изрично регламентирано в чл.50 ЗЗП. Отразеното в тези клаузи, че при разпечатване/отваряне на опаковката на стоката, купувачът губи право за отказ от сделката, на основание чл.57, т.5 ЗЗП, напълно обосновано е счетено за уговорка във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Изразеното от съда становище е съобразено с вида на стоките, предмет на процесния договор, които не попадат в законодателно предвидените в чл.57 ЗЗП изключения, конкретно в чл.57, т.5 ЗЗП, от правото на потребителя за отказ от договора извън търговския обект. Преценката доколко стоките са такива, които не могат да бъдат върнати след разпечатването им поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето, е извършена от решаващия състав не само с оглед спецификата на стоките, предмет на договора, но и с оглед на надлежно въведените с отговора на исковата молба възражения, че продаваните изделия имат характер и сертификация на „медицински изделия”, конкретно „изделия за рехабилитация”. Затова доводите на касатора, поддържани и във въззивната жалба, основани на обхвата на стоките, за които съгл. чл.57, т.5 ЗЗП е изключено правото на потребителя за отказ от договора, следва да се приемат за преклудирани. При произнасяне по предявените от Комисията за защита на потребителите искове за прогласяване нищожността на клаузи в процесния потребителски договор, въззивният съд е съобразил изложените в исковата молба обстоятелства, относими към предвидената в чл.143 от ЗЗП обща предпоставка - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. При установяване на посочените условия и с оглед разпоредбата на чл.143, т.19 ЗЗП, в която е предвидено, че неравноправни могат да бъдат и клаузи, поставящи други подобни условия, т.е. такива, извън изрично изброените в т.1-18 на чл.143 с.з., за ищеца не е съществувало задължение да конкретизира на коя от хипотезите се позовава. Становището на решаващия състав съответства както на дадени от Съда на Европейския съюз разрешения - например, решение по дело С-243/08, решение по дело С-618/10, решение по дело С-488/11 и др., така и на непротиворечивата практика на ВКС – решение по т.д. № 3686/2014 г., решение по т.д. № 2927/2017 г. и др. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за липса на право на отказ от стоките, предмет на процесния договор, основани на посочените по-горе директиви. Те са поддържани и във въззивната жалба, като съображенията на Апелативен съд – Пловдив са напълно законосъобразни и обосновани, предвид въвеждането на разпоредбите на всички посочени в § 13а от Допълнителните разпоредби на ЗЗП директиви в националното законодателство. Затова и преценката дали атакуваните от Комисията за защита на потребителите договорни клаузи са неравноправни, правилно е извършена въз основа на установените в чл.143 ЗЗП критерии. Доводите на касатора, свързани с разграничаване на предвидените в чл.55, ал.4 ЗЗП последици при упражнено право на потребителя за отказ от договора извън търговския обект и неприложимостта на законовите разпоредби за правото на отказ на потребителя от договора в хипотезите по чл.57 от с.з., не следва да се преценяват по същество, тъй като въззивният съд не е извел в тази насока правни изводи, които да са обуславящи за изхода на делото. Законосъобразни и обосновани са решаващите правни изводи на въззивната инстанция за неравноправност по см. на чл.143, т.2 и т.16 ЗЗП на клаузата на чл.11 от процесния договор, предвиждаща предварителна промяна на определената от ГПК местна подсъдност по бъдещи потребителски спорове. Тези изводи са изведени при съобразяване на императивния характер на процесуалните норми – чл.113 ГПК и чл.117 ал.1 – 3 ГПК. Освен съображенията, изложени в мотивите към атакувания съдебен акт, следва да се вземат предвид и измененията на ГПК - ДВ бр.68/2018 г. в частта относно обхвата на местната подсъдност по чл.113 ГПК, спазването на която може да се преценява и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, съгл. новата ал.3 на чл.119 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 22.03.2018 г. по в.гр.д. № 30/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, Гражданска колегия. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: