7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 430/12 г.
СОФИЯ, 12.07.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 643/2009 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 666 от 05.01.2009 г. по в.гр.д. № 1081 от 2008 г. на Великотърновския окръжен съд е отменено решение № 1254 от 13.12.2006 г. по гр.д. № 749/06 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е отхвърлен ревандикационният иск, както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на неимуществени вреди за сумата 250 лв. и в отменената част е постановено друго, с което ОД на МВР- гр. В. Т. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде на К. И. М. владението /държането/ на лекотоварен автомобил марка “Ф.”, син цвят с номер на рамата ZFA 23000005260336, с ДК № ВТ-71-97 Н, заедно с четири гуми- 2 бр. марка “К.” и 2 бр. марка “Н.” с четири метални джанти, радиокасетофон с чер панел, монтиран на таблото на автомобила, с пълен резервор гориво, временен талон за движение, издаден от ПП- КАТ- В. Т. и два бр. ключове за автомобила, както и да заплати на К. И. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 250 лв., ведно със законната лихва. Оставено е в сила първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от К. М. против ОДП- В. Т. и Прокуратурата на РБ искове за заплащане солидарно на сумата 1 200 лв. , представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие невъзможността да ползва гореописания автомобил, и в частта, с която искът на М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 250 лв. до претендирания размер от 1000 лв.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по жалба на ОД на МВР- Велико Т. в частта, с която е уважен предявеният против касатора ревандикационен иск, по въпроса относно възможността МПС, обявено за откраднато от собственика и подадено за издирване от “И.” по инициатива на лицето, пострадало от кражбата, да се придобие по давност и съответно да се върне на трето лице, което претендира да е придобило собствеността.
По подадената от М. касационна жалба въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи поради невъзможността да ползва собствения си автомобил, по въпроса как следва се докаже размера на пропуснатите ползи при лишаване на собственика от възможността да ползва собствената си вещ и възможно ли е доказването да стане чрез експертиза за средния пазарен наем на вещта. .
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационните жалби доводи, приема следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с писмен договор от 17.09.1996 г. К. И. М. закупил от фирма ”Б.”- Д., лекотоварен автомобил марка ”Ф.”, цвят син, шаси № ZFA 23000005260336, внесен и обмитен с митническа декларация от 16.09.1996 г., за сумата 1 500 000 лв./ неденоминирани/. На 18.09.1996 г. автомобилът е регистриран в КАТ- [населено място] с регистрационен номер ДК [рег.номер на МПС] .
На 01.03.2006 г. по повод смяна на табелите с регистрационни номера, служител на Р. - Велико Т. констатирал, че автомобилът е обявен за общодържавно издирване по искане на И.- Италия от 28.06.2001 г., тъй като на 19.09.1996 г. е бил обявен за откраднат пред служба “Карабинери” в [населено място], Италия. С протокол за доброволно предаване от 01.03.2006 г. автомобилът е бил предаден на Р.- Велико Т. от лицето, предоставило го пред КАТ.
Ищецът К. М. е подал молби за връщане на автомобила до Районна прокуратура [населено място], които с Постановление от 22.03.2006 г. са оставени без уважение по съображения, че въпреки изисканата информация от Н. И. - София, не е установено водили се наказателно производство по случая и срещу кои лица, уведомени ли са инициаторите на издирването за намирането на автомобила и имат ли претенции относно собствеността.
Установява се, че на 10.10.2006 г. от МВР, Национална служба Полиция е било направено повторно запитване до И.- Италия, на което не е получен отговор.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че ищецът е придобил собствеността върху процесния автомобил на основание чл. 78, ал.1 ЗС. Мотивирал се е с това, че ищецът е придобил владението върху него възмездно на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик на вещта. Към момента на продажбата е бил в сила ЗДвП/ отм./, съгласно който за прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства е било достатъчно договорът да бъде сключен в писмена форма, като изискването за нотариална заверка на подписите е било предвидено само за прехвърляне на регистрирани автомобили. Не е било установено ищецът да е знаел, че купува крадена вещ, нито в предвидения в чл. 78, ал.2 ЗС тригодишен срок собственикът да е предявил иск за ревандикацията й. На следващо място е приел, че ответникът ОД на МВР- Велико Т. държи вещта без правно основание, тъй като същата не е била иззета със съответна заповед на началника на РПУ- Велико Т.. Оттук е заключил, че ревандикационният иск се явява основателен.
Съгласно чл. 78, ал.1 ЗС в редакцията преди изменението в ДВ бр. 100/97 г., който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността. Този придобивен способ е неприложим по отношение на откраднати или загубени вещи / чл. 78, ал.2 ЗС/, а след изменението на ал.1 в ДВ бр. 100/97 г. - и в случаите, когато за прехвърляне на собствеността върху движима вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Независимо, че е бил добросъвестен, придобил е владението възмездно и на годно правно основание, купувачът на движима вещ, която е била предмет на кражба, не придобива собствеността върху нея от момента на получаване на владението на основание чл. 78, ал.1 ЗС. В тази хипотеза владелецът може да придобие правото на собственост върху вещта с непрекъснато владение в продължение на 5-годишният давностен срок по чл. 80, ал.1 ЗС. За придобиване на правото на собственост по давност върху движими вещи обстоятелството, че вещта е била предмет на кражба е без значение, освен когато самият владелец е придобил владението чрез престъпление- чл. 80, ал.2 ЗС.
В случая ищецът К. М. е придобил владението върху процесния автомобил възмездно на правно основание, но същият не е станал собственик на вещта на основание чл. 78, ал.1 ЗС, както неправилно е приел въззивният съд, доколкото от данните по делото се установява, че автомобилът е бил предмет на кражба. При положение обаче, че М. е упражнявал непрекъснато владение върху този автомобил от 17.09.1996 г. до 01.03.2006 г., то следва да се приеме, че в негова полза е осъществен фактическия състав на чл. 80, ал.1 ЗС, поради което е придобил правото на собственост на друго оригинерно основание- придобивна давност.
Правилен като краен резултат е и изводът, че автомобилът се държи без основание от ответника ОД на МВР- Велико Т., но съображенията за това са различни от изложените от въззивния съд. От данните по делото се установява, че автомобилът е обявен за общодържавно издирване на 28.06.2001 г. от И. – България по искане на И.- Италия, тъй като е бил предмет на престъпление. След тази дата са образувани три преписки съответно в Районна прокуратура - Велико Т., Плевенска военно - окръжна прокуратура и Районна прокуратура – С., приключили през 2002 г. и 2003 г. с отказ за образуване на наказателно производство съответно срещу К. М. поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер във връзка с придобиване на автомобила; срещу длъжностни лица при ПП КАТ Р. Велико Т. във връзка регистрацията на автомобила и срещу лицето, представило митническата декларация при вноса на автомобила на територията на Република България. По делото няма данни за образувано към 01.03.2006 г. друго наказателно производство на територията на Република България или на друга държава за престъпление, което има за предмет процесния автомобил или процедура за конфискация. Изтекъл е и срокът по чл. 78, ал.2 ЗС, в който според българското законодателство собственикът на вещта може да иска връщането й от добросъвестния владелец, както и срокът по чл. 80, ал.1 ЗС, необходим за придобиване на право на собственост върху движима вещ по давност. Поради това доводът на касатора ОДМВР- Велико Т., че държи автомобила в защита на интересите на пострадалия от престъплението действителен собственик, е неоснователен.
Разпоредбата на чл. 11 от Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление предвижда задължение за предприемане на временни мерки по молба на друга страна, започнала наказателна процедура или процедура за конфискация, като замразяване или изземване, с цел предотвратяване на продажба, трансфер или разпореждане със собственост, която на по-късен етап може да бъде предмет на молба за конфискация или която би позволила удовлетворяване на молбата. По делото не е установено по отношение на ищеца М. да има образувано наказателно производство или процедура за конфискация в продължение на повече от 10 години, след като е придобил владението върху процесния автомобил, поради което следва да се приеме, че задържането на автомобила, извън необходимия срок за изясняване на тези обстоятелства, не е оправдано. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че българска страна в разстояние на шест месеца е отправила двукратно запитвания до И.- Италия, на които няма отговор.
Със ЗИДЗМВР - ДВ. бр. 88/2010 г. е създадена новата разпоредба на чл. 69а, изм. ДВ бр. 44/2012 г., която допуска възможност полицейските органи временно да изземват вещи, за които има подаден сигнал за издирване в ШИС и/или И., за срок до 30 дни. При уведомяване на страната, въвела искане за издирване, за извършеното изземване на вещта, неполучаването на молба за правна помощ или друг акт на компетентен орган в същия срок, се третира като основание за връщане на вещта на лицето, от което е иззета.
По тези съображения въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният против ОДВМР- Велико Т. иск за ревандикация на автомобила и принадлежащите към него движими вещи, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По касационната жалба от К. И. М..
За да отхвърли предявеният от К. М. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал размера на пропуснатите от него ползи. Приел е, че същият е ползвал автомобила за търговски нужди, поради което е следвало да докаже печалбата за месеца, предхождащ изземването на автомобила. Пропуснати ползи като средна наемна цена за автомобила биха могли да се доказват само ако автомобилът е ползван за транспортни нужди.
С оглед на така изложените мотиви в тази част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса как следва се докаже размера на пропуснатите ползи при лишаване на собственика от възможността да ползва собствената си вещ и възможно ли е доказването да стане чрез експертиза за средния пазарен наем на вещта.
По този въпрос настоящият състав намира за правилна практиката, обективирана в решение № 691 от 14.11.2008 г. на ВКС по т.д. № 351/2008 г. на ІІ т.о., в което е прието, че лишаването на собственика от признатата му от закона възможност да ползва собствената си вещ, всякога има характер на пропусната полза и се съизмерва със средната пазарна цена на наема, тъй правото на собственика да ползва вещта включва и правото да придобива гражданските плодове от нея.
Като краен резултат обаче въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът на К. М. за заплащане на имуществени вреди, е правилно. Не са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за ангажиране имуществената отговорност на ОДМВР, тъй като в случая действията на полицейския служител по изземване на автомобила не са незаконни, а са в изпълнение на вменените му от закона задължения по разкриване и участие в разкриване на престъпления. Обявяването на автомобила за общодържавно издирване по искане на И. задължава полицейските служители при установяване на местонахождението му да процедират съобразно установения за това ред - да задържат автомобила и да информират Н.” И.”, което е оторизирано от закона да организира и координира международния обмен на полицейска информация и издирването на лица и предмети, извършвано от други полицейски органи по тяхна заявка. По делото не е установено в случая действията на полицейският служител да са в нарушение на тези изисквания.
Претенцията на ищеца за имуществени вреди е за периода от 01.03.2006 г., когато автомобилът е предаден доброволно по искане на служител на Р., до датата на предявяване на иска - 07.04.2006 г., т.е. за месец и шест дни. Не може да се приеме, че задържането на автомобила за този период от време представлява незаконосъобразно действие, тъй като след налагането на временната мярка е необходим технологичен срок, в който страната, направила искането, да бъде уведомена и да съобщи своето решение на замолената страна. С изменението на ЗМВР - ДВ бр. 88/ 2010 г. законодателят е преценил, че разумният за това срок е 30-дневен след изземване на веща.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 666 от 05.01.2009 г. по в.гр.д. № 1081 от 2008 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |