Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
София, 14.03. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 25.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 860 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. А. Иванова от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 261 от 18.05.2010 год., по т.д.№ 14/2010 год., с което е потвърдено решението на Монтанския окръжен съд от 16.10.2009 год., по гр.д.№ 42/2009 год. за отхвърляне на предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], [населено място] конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му на осн. чл.281, т.3 ГПК.
Основното възражение на касатора е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че съдружник в ТД, правно и структурно обособено в ООД може да бъде изключен заради неизпълнение на нищожно или взето в нарушение на закона решение на ОС, когато самото това неизпълнение е в резултат на надлежно упражнено и гарантирано от закона право на съдружника, както и за епизодично, а не системно неизпълнение на решенията на ОС на съдружниците.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради съществуващо в практиката на съдилищата противоречие по значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с предпоставките за изключване на ограничено отговорен съдружник в ООД, в хипотезата на неизпълнено решение на ОС на съдружниците, когато това неправомерно поведение има епизодичен, а не системен характер и за обема на дължимото от ограничено отговорния съдружник оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството.
Същевременно липсата на трайно установена съдебна практика по разрешения от въззивния съд значим за изхода на спора въпрос на материалното право, дали упражняването на членствени права може да бъде квалифицирано като действие против интересите на дружеството и отсъствието на легална законова дефиниция на словосъчетанията: „оказване на съдействие” в хипотезата на чл.126, ал.3, т.1 ТЗ и „действия против интересите на дружеството” по см. на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ е обусловило и достъп до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и в депозирания по реда на чл. 287, ал.1 ГПК отговор, като допълнителни съображения в проведеното пред касационната инстанция съдебно заседание не са изложени.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на предявената конститутивна искова претенция, основана на чл.74, ал.1 ТЗ, въззивният съд е възприел изцяло, като изградени на закона и събрания по делото доказателствен материал, правните и фактически изводи на М. за редовно свиканото и проведено на 09.03.2009 год. в ответното ТД извънредно ОС на съдружниците и надлежно взето решение за изключване на съдружника А. Иванова, поради виновно осъществени от нея нарушения, изразяващи се в неизпълнение решенията на върховия орган на ООД, неоказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия срещу интересите на последното, за които своевременно е била предупредена в съгласие с установения в чл. 126, ал.3 ТЗ ред.
Изложени са съображения, че дори и незаконосъобразно решението на ОС на съдружниците, каквото е взетото от върховния орган на ответното ЮЛ, правно и структурно обособено в ООД на 10.02.2009 год., то когато същото не е атакувано по реда на чл.74, ал.1 ТЗ, влиза в сила и е задължително за изпълнение, поради което извършената преценка за поведението на отделния съдружник спрямо изпълнението му не е в противоречие със закона и дружествени договор.
С оглед изразеното разбиране е счетено за неоснователно въведеното от ищцата възражение, че прието извън правомощията на ОС на съдружниците и на другите органи на ТД решение, с което и се възлага поемане на задължение за поръчителство във вр. с ползван от дружеството кредит е нищожно и не поражда обвързващи съдружника правни последици.
Решението е неправилно.
Основателно е оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон при преценка поведението на изключения съдружник.
Последователно в практиката си по приложението на чл.74, ал.1 ТЗ ВКС приема, че при предявен от съдружник конститутивен иск за отмяна на решения на Общото събрание, вложеното от законодателя съдържание в понятието „закон” включва не само процесуалните норми, касаещи неговото свикване и провеждане, спазването на които гарантира участие на съдружника в работата на този върховен орган на управление на ТД, правно и структурно обособено в ООД, но и нормативните разпоредби относно материалните права на съдружника, осигуряващи реалното осъществяване на членствените му права.
Следователно в производството по чл.74, ал.1 ТЗ проверката на решаващия съд обхваща както процедурата при която атакуваното решение на ОС на съдружниците в ТД, правно и структурно обособено в ООД е прието, така и законосъобразността на конкретните взети решения, което от своя страна означава, че в хипотезата на изключен съдружник в същата се включват и предпоставките на основанията, довели до предприемане на предвидената от законодателя крайна мярка за уреждане отношенията между съдружниците.
Последните - законови и договорни, според мястото на уредбата им, са обединени от наличие на виновно неизпълнение на основни за преследваните дружествени цели имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, поради което при отсъствието на неизпълнение, отговарящо на сочените критерии, изключването е недопустимо.
Същевременно от предназначението на санкционните последици на изключването, систематичното място на чл.126, ал.3 ТЗ и граматичното тълкуване на разпоредбата се налага извод, че когато се касае до първите две от законоустановените изключващи основания при неизпълнени от съдружника неимуществени задължения, то необходимо е да бъде установено не само конкретното дължимото поведение, произтичащо от закона, от дружествения договор или от решение на ОС, което, за да е релевантно не може да противостои на членствените права на съдружника или да води до нарушаването им, но и повторяемост, а не епизодичност в съставомерното бездействие.
С оглед гореизложеното по първия от обусловилите допускане на касационното обжалване въпроси на материалното право настоящият съдебен състав, на осн. чл.291, ал.1, т.1 ГПК счита за правилна практиката обективирана в приложените решение на второ търговско отделение на ВКС: № 554 от 12. 06. 2007 год., по т.д.№ 221/2007 год. и № 1110 от 25. 07. 2007 год., по т.д.№ 683/2006 год., според която изключването е крайна санкционна мярка и трябва да е адекватна на извършеното нарушение, което в хипотезата на въздигнатото, като основание за изключване - неизпълнение на решенията на ОС, означава да се касае до системно и трайно неизпълнение, а не за инцидентно неизпълнено конкретно решение.
В случая, видно от доказателствения материал по делото, ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест да установи наличието на предвидените от закона предпоставки за изключване на ищцата въз основа на посоченото изключващо основание, както изрично е разяснено и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ІІ-ро т.о. на ВКС № 26/2009 год., по т.д.№ 533/2008год., не е доказал, предвид визираното в протокола от 09.03.3009 год. неизпълнение само на едно конкретно решение на ОС на съдружниците, системност в поведението на последната, изразяващо се в отказ да изпълнява решенията на ОС или съществуваща трайна нагласа именно в тази насока.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че съдружникът не дължи изпълнение на решение на ОС, което макар и да не е обжалвано по реда и в срока по чл.74, а.1 ТЗ и да е влязло в сила, поради вида на съществуващ в него порок е правно нетърпимо и не може да произведе правни последици, каквато правна характеристика притежава и процесното решение на ОС, взето от съдружниците на ответното ТД на 10.02.2009 год..
По силата на същото ищцата, като съдружник, е следвало чрез договор за поръчителство и чрез издаден от нея запис на заповед, да обезпечи бъдещ кредит на [фирма], [населено място] от [фирма] или от [фирма].
Обстоятелството, че така взетото решение излиза не само извън очертаните с чл.137 ТЗ и дружествения договор правомощия на върховния орган на управление на ответното ООД , но и извън определената в закона и учредителния акт компетентност на всички други органи на ТД, като същевременно с него се въвежда и изключена от закона възможност за ангажиране отговорността на съдружник с личното му имущество за задължения към дружествените кредитори, е достатъчно, за да бъде възприето за нищожно – арг. от чл.113 ТЗ и т.1 на ТР № / 06. 12. 2002 год. на ОСГК на ВКС.
Нищожното решение на ОС, което в случая не подлежи и на вписване, не обвързва юридически съдружника, поради което неизпълнението му не може да обоснове прилагане на изключващото основание по чл.126, ал.3, т.2 ТЗ и като не е съобразил гореизложеното въззивният съд неправилно е тълкувал закона.
Доколкото и второто въведено основание за изключване на ищцата, основано на т.1 на чл.126, ал.3 ТЗ в разглеждания случай е свързано с горепосоченото решение на ОС от 10.02.2009 год., то неявяването на последната в нотариалната кантора на нотариус Р. П. в [населено място] за подготовка на изискуемите се документи във вр. с бъдещия кредит на търговеца, вкл. свързани с даване на лични обезпечения от съдружниците на указана в изходяща ответника нотариална покана № 91/ 12.02.2009 год. дата , по изложените по- горе съображения, не съставлява отказ да съдейства за осъществяване дейността на дружеството,в каквато насока са и основателните и доводи на касатор.
Макар и твърде общо формулирано от закона соченото неимуществено задължение, с което границата на дължимата от съдружника грижа за дейността на ООД е определена, няма за своя последица и не цели подмяна на основната същност на този вид капиталово дружество, в което поетият от съдружниците риск от дейността му се свежда единствено и само до дялово участие.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че отговорът на втория материалноправен въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол е в следния смисъл: В обема на дължимото от ограничено отговорния съдружник поведение по оказване на съдействие за дейността на дружеството не се включва полагането на такава грижа, която е несъвместима с членствените му права, предвидени в ТЗ и дружествения договор и която би довела до ангажирането му спрямо дружествените кредитори извън поетия с конкретното дялово участие риск от дейността на ООД.
Основателно е и оплакването на касатора за неправилно приложение на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ.
Видно от съдържанието на отправеното до съдружника А. Иванова предупреждение за изключване, конкретно посочените в него действия, като такива насочени против интересите на дружеството са : регистриране на Е., с едноличен собственик на капитала ищцата, имащо идентичен с ответното дружество предмет на дейност в частта относно шивашка дейност, привличане на работници от ответното ООД и прехвърляне на дружествените дяловете на същата на трето лице, без изрично позитивно решение на ОС на съдружниците.
Решаващият съд е приел за доказано изключващото основание по чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, позовавайки се на влошените отношения между съдружниците и изпратено от съдружника А. Иванова писмо до [фирма] и адресирано до всички банкови институции, в което е обективирано несъгласието и, като съдружник в различни ТД, между които и ответното, за сключване на договори за банков заем и поемане на лични обезпечения от нейна страна, по съображенията си за нецелесъобразността им, с оглед възникналата стопанска конюнктура.
Този извод на въззивния съд е необоснован и изграден в нарушение на закона.
Влошените отношения между съдружниците в ООД не са елемент от фактическия състав на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ и макар същите, предвид правно- организационната форма на ответника на капиталово ТД с присъщи на персоналните ТД елементи, при определените в закона предпоставки да имат значение за съществуването му, те не са въздигнати от законодателя в самостоятелно основание за изключване на отделния съдружник, независимо дали той да е допринесъл за тях.
Същевременно, доколкото в ТЗ не е установена забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружниците в ООД, то при липсата на въведена такава и в дружествения договор, само по себе си учредяването на [фирма] , чийто едноличен собственик на капитала е Иванова, имащо сходен предмет на дейност с този на ответника, при отсъствието на ангажирани по делото доказателства за реално засегнати имуществените или неимуществени интереси на последния, не обосновава наличие на неправомерно поведение, нарушаващо общото задължение за лоялност и поради това насочено против интересите на дружеството по см. на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ.
Лишено от основание в закона е и разбирането, че договорът за прехвърляне на дружествените дялове на ищцата в ответното ТД на трето лице, сключен в изискуемата се от чл.129 ТЗ форма е съставомерно нарушение, за което успешно може да бъде приложено визираното основание за изключване.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че този договор, имащ комплексен характер е договор, сключен под отлагателно условие. Това означава, че транслативният ефект на същия настъпва само при сбъдване на предвиденото от законодателя в чл. 137, т.2 ТЗ условие - обективирано в решение на ОС на съдружниците в ООД съгласие.
Следователно освен, че по необходимост договорът за прехвърляне на дружествен дял предхожда решението на ОС на съдружниците, поради което самото му сключване е ирелевантно за ООД и при липса на дадено от върховния орган на дружеството съгласие той е непротивопоставим на ответника, поради което обективно не би могъл да има характеристика на обективиращ правно действие, насочено против интересите на дружеството.
С оглед горното отговорът на последния правен въпрос, по отношение на който е допуснато касационното обжалване, според настоящия съдебен състав е, че увреждащи по см. на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ са само онези правни и/ или фактически действия, осъществени от съдружника, които нарушаващи общото задължение за лоялност засягат имущественото състояние на търговеца –ООД , или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име, като е без значение дали от последното са настъпили и имуществени вреди, тъй като нарушението е формално.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като неправилно и предявената искова претенция , основана на чл.74, ал.1 ТЗ - уважена.
С оглед изхода на спора на касатора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски за всички инстанции, които са своевременно заявени и доказани до размера на сумата 2 270 лв. /две хиляди двеста и седемдесет лева/.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 261 от 18.05.2010 год., по т.д.№ 14/2010 год. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ, като противоречащо на закона, решението, взето от проведеното на 09.03.2009 год. ОС на съдружниците на ТД [фирма], [населено място] за изключване на съдружника А. А. Иванова от с.гр..
ОСЪЖДА ТД [фирма], [населено място] да заплати на А. А. Иванова сумата 2 270 лева / две хиляди двеста и седемдесет лева/, направени деловодни разноски за всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|