Ключови фрази


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
София 08.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 2292 по описа за 2018 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по подадена от Д. З. П., чрез адв. Р. Б., АК – Б., касационна жалба против решение № 136 от 9. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 776/2017 г. на ОС – Благоевград в частта, с която след отмяна на решение № 2219 от 14. 07. 2017 г. по гр. д. № 575/2016 г. на РС – Сандански, искът по чл. 69, ал. 2 ЗН, за допускане делба на наследствени недвижими имоти, е уважен за следните земеделски имоти: нива от 4000 кв. м., находяща се в м. „Т. о.“, [населено място], нанесена като имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място]; лозе от 658 кв.м., находящо се в м. „У. В.“, [населено място], нанесено като имот с идентификатор ..... по одобрената кадастрална карта на [населено място]; нива от 3413 кв.м. в м. „Л.“, [населено място], съставляваща имот № ..... по картата на възстановената собственост. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 79, ал. 1 ЗС и при необоснованост на извода за неупражнявано от касатора Д. П. владение върху идеалните части на останалите наследници от описаните три имота. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за делба за тези три имота.
Съделителите Ц. Й. С., Г. А. Г., П. А. Г., И. З. П., Р. И. П., И. И. К., З. И. П., Г. И. К. и Р. Д. К., чрез адв. И. И. Я., изразяват становище за правилност на въззивното решение в обжалваните части и искат потвърждаването му. Сочат, че имотите имат наследствен характер и не е доказано наследникът Д. П., макар и да ги е ползвал, да е обърнал държането на идеалните части на останалите наследници във владение.
Съделителката В. З. Г. е подала писмен отговор, с който заявява основателност на жалбата и неправилност на въззивното решение в атакуваните части. Твърди, че описаните имоти са изключителна собственост на Д. П., който ги е придобил по давност.
Съделителите А. З. Ш. и И. З. С. не изразяват становище по касационната жалба.
С определение № 557 от 12. 12. 2018 г. по гр. д. № 2292/2018 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е допусната съдебна делба между наследниците на Д. Х. К. (Лилянски) и при посочените в решението дялове в съсобствеността, на земеделски имот - нива от 4000 кв. м., находяща се в м. „Т. о.....“, [населено място], нанесена като имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място]. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите с какви действия сънаследникът би могъл да обърне държането на идеалните части на другите сънаследници във владение, дали действия, изразяващи се в завземането и ползването на някои от наследствените имоти, демонстрират намерение за своене, както и по въпроса длъжен ли е въззивният съд, при преценка основателността на направено от наследник възражение за придобиване по давност на някои от делбените имоти, да анализира и обсъди направено от част от останалите наследници признание за осъществявано от този наследник владение върху идеалните им части и за придобиването им по давност.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
Отговор на първия въпрос се съдържа в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване, тъй като при наследяването основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение - с приемане на наследството владението, като част от имуществото на наследодателя, продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. В тази хипотеза наследникът е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на чуждите идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на останалите съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да предприемат действия за защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
От разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение, се извежда отговорът на втория въпрос. Ползването на наследствени имоти само от един наследник не доказва намерение за своене на идеалните части на останалите наследници и превръщане на държането на същите във владение, а доказва единствено реализация на правомощието на наследника-съсобственик по чл. 31 ЗС да си служи с общата вещ според предназначението й. След като посочената разпоредба оправомощава всеки съсобственик да си служи с общата вещ и задължава същия да обезщети останалите съсобствениците, ако само той си служи лично с вещта, то не би могло да се приеме, че действията на сънаследник, изразяващи се в личното ползване на наследствения имот само от него установяват промяна на държането на чуждите идеални части във владение.
При направено от сънаследник възражение за придобиване по давност на наследствен имот съдът следва да анализира и обсъди направено от друг наследник признание за осъществявано от този наследник владение върху неговите идеални части и за придобиването им по давност. Изявление в посочения смисъл съдържа съдебно признание на факта на владение, което се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК, както и съдебно признание на право – на придобито по давност право на собственост върху идеалните части на направилия признанието наследник, което признание също следва да се преценява с оглед на всички установени по делото факти.
По основателността на касационната жалба:
Касационната жалба е частично основателна.
За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба на земеделски имот - нива от 4000 кв. м., находяща се в м. „Т. о.“, [населено място], нанесена като имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], и уважи иска по чл. 69, ал. 2 ЗН и за този имот, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че съделителите са наследници на Д. Х. К., поч. 1989 г. Собствеността върху имота е възстановена на наследниците на Д. К. с решение № 01-27/8. 09. 1999 г.на ОСЗ – С.. От повече от десет години (от около 2005 г.) само Д. З. П. ползва нивата от 4000 кв.м. в м. „Т. о.“, [населено място], като първата година я засял с просо, а през следващите години отглеждал само люцерна за кравите си. Никой от останалите наследници не е ходил да оре, да сее, да плеви, да чисти, да се грижи или интересува за имота. Никой не е имал претенции към тази нива, към добивите и не е смущавал владението на П..
От правна страна съдът е приел, че възражението на Д. П. за придобиване по давност на посочения земеделски имот е неоснователно. Съсобствеността върху същия е възникнала от наследяване, Д. П. е бил държател на идеалните части на останалите наследници и не е доказал да е превърнал държането върху същите във владение – чрез манифестиране намерението си за своене и чрез действия, отблъскващи владението на останалите съсобственици.
Не са обсъдени признанията на съделителите В. З. Г., А. З. Ш. и И. З. С., направени с подадените от тях отговори на въззивната жалба, че техните идеални части от процесните три земеделски имота (с размери по 3/60 ид.ч., общо 9/60 ид.ч.) са били владени от Д. З. П. повече от десет години преди предявяване на иска и придобити от същия по давност.
Основателно е оплакването на касатора за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, установени в чл.чл. 235, 236 и 175 ГПК, изразяващо се в необсъждане на направеното от съделителите В. Г., А. Ш. и И. С. признание на факт и на право с подадените от същите отговори на въззивната жалба, депозирани на 29. 09. 2017 г. (л. 35, 37 и 39 от делото на окръжния съд). И трите изявления съдържат признание истинността на фактическото твърдение на съделителя Д. П., че от началото на 2005 г. до настоящия момент той е осъществявал непрекъснато владение върху наследствените им идеални части от описания имот като върху свои, както и признание основателността на възражението за придобивна давност. Предвид обстоятелството, че признатият факт – осъществявано непрекъснато владение върху наследствените идеални части на извършилите признанието съделители от наследника Д. П. в продължение на повече от десет години преди предявяване на иска е неблагоприятен за същите, тъй като е свързан с неблагоприятна за тях правна последица – възможност да се приеме за основателно възражението за изтекла придобивна давност върху наследствените им идеални части, то това признание има доказателствена стойност. Преценявайки го заедно с останалите доказателства по делото – свидетелските показания, установяващи, че от 2005 г. само Д. П. ползва процесната нива, както и с признанието, че същият е придобил по давност идеалните им части, настоящият състав намира, че възражението на Д. П. за придобиване по давност на правото на собственост върху процесната нива е основателно досежно наследствените идеални части на В. З. Г. – 3/60 ид.ч., А. З. Ш. – 3/60 ид.ч. и И. З. С. – 3/60 ид.ч.
Правилен – съответен на чл. чл. 79, ал. 1, 69 и 31 ЗС, и съобразен с постановките на ТР № 1/2012 г. на ОСГК, както и с практиката на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК, е изводът за неоснователност на направеното от Д. П. възражение за придобиване по давност на идеалните части от съсобствеността на останалите наследници на Д. Х. К.. Тъй като съсобствеността произтича от наследяване, презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима и направилият възражението за придобивна давност сънаследник следва да докаже, че с едностранни действия, доведени до знанието на останалите наследници, по явен и недвусмислен начин, е превърнал във владение държането на техните идеални части. В случая това не е доказано. Упражняването на фактическа власт върху наследствения имот и ползването му само от Д. К. не доказва намерение за своене. След като разпоредбата на чл. 31 ЗС оправомощава всеки съсобственик да си служи с общата вещ по предназначението й и задължава същия, ако само той си служи лично с вещта да заплати на останалите обезщетение за ползата от която ги е лишил, от деня на писменото поискване, то не би могло да се приеме, че ползването на общата вещ само от един съсобственик представлява не само реализация на това правомощие, но обективира и намерение за своене на идеалните части на останалите съсобственици.
По изложените съображения въззивното решение се явява неправилно в частта, с която извършването на съдебна делба на нива от 4000 кв. м., находяща се в м. „Т. о.“, [населено място], нанесена като имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] е допуснато и по отношение на съделителите В. З. Г., А. З. Ш. и И. З. С., както и в частта, с която квотата на Д. З. П. в съсобствеността върху описания имот е определена на 1/20 ид.ч., вместо на 4/20 ид.ч. Като неправилно в тази част, въззивното решение следва да бъде отменено в същата и след отмяната да бъде постановено решение по същество, като искът за делба на описания имот бъде отхвърлен срещу В., А. и И. Запреви, а квотата на съделителя Д. П. от правото на собственост върху този имот бъде определена на 4/20 идеални части. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ответниците по касационната жалба Ц. Й. С., Г. А. Г., П. А. Г., И. З. П., Р. И. П., И. И. К., З. И. П., Г. И. К. и Р. Д. К. ще следва да заплатят на Д. З. П. сумата 150 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, съответна на уважената част от жалбата. Д. З. П. следва да бъде осъден да заплати на Ц. Й. С., Г. А. Г., П. А. Г., И. З. П., Р. И. П., И. И. К., З. И. П., Г. И. К. и Р. Д. К. сумата 800 лв. част от разноските за настоящата инстанция, съответна на неуважената част от жалбата.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 136 от 9. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 776/2017 г. на ОС – Благоевград в частта, с която е допусната съдебна делба, на осн. чл. 69, ал. 2 ЗН, на земеделски имот - нива от 4000 кв. м., находяща се в м. „Т. о.“, [населено място], нанесена като имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] и по отношение на съделителите В. З. Г., А. З. Ш. и И. З. С. и в частта, с която размерът на квотата на Д. З. П. в съсобствеността върху описания по горе имот е определена на 1/20 идеална част И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Й. С., Г. А. Г., П. А. Г., И. З. П., Р. И. П., И. И. К., З. И. П., Г. И. К. и Р. Д. К. против А. З. Ш., В. З. Г. и И. З. С. иск с правно основание чл. 69, ал. 2 ЗС, за допускане съдебна делба на земеделски имот - нива от 4000 кв. м., находяща се в м. „Т. о.“, [населено място], нанесена като имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място].
ОПРЕДЕЛЯ квотата на Д. З. П. в допуснатия до делба, между него и Ц. Й. С., Г. А. Г., П. А. Г., И. З. П., Р. И. П., И. И. К., З. И. П., Г. И. К. и Р. Д. К. земеделски имот - нива от 4000 кв. м., находяща се в м. „Т. о.“, [населено място], нанесена като имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], в размер на 4/20 идеални части.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136 от 9. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 776/2017 г. на ОС – Благоевград в частта, с която е допусната съдебна делба, на осн. чл. 69, ал. 2 ЗН, на земеделски имот - нива от 4000 кв. м., находяща се в м. „Т. о.“, [населено място], нанесена като имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], между Д. З. П., Ц. Й. С., Г. А. Г., П. А. Г., И. З. П., Р. И. П., И. И. К., З. И. П., Г. И. К. и Р. Д. К. и в частта досежно квотите в съсобствеността на съделителите Ц. Й. С. – 1/5 ид.ч., Г. А. Г. – 1/10 ид.ч., П. А. Г. – 1/10 ид.ч., И. З. П. – 1/15 ид.ч., Р. И. П. – 1/15 ид.ч., З. И. П. – 1/15 ид.ч, И. И. К. – 1/15 ид.ч.,., Г. И. К. – 1/15 ид.ч. и Р. Д. К. – 1/15 ид.ч.
ОСЪЖДА Ц. Й. С., Г. А. Г., П. А. Г., И. З. П., Р. И. П., И. И. К., З. И. П., Г. И. К. и Р. Д. К. да заплатят на Д. З. П. сумата 150 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. З. П. да заплати на Ц. Й. С., Г. А. Г., П. А. Г., И. З. П., Р. И. П., И. И. К., З. И. П., Г. И. К. и Р. Д. К. сумата 800 лв. разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: