1 Р Е Ш Е Н И Е №127 [населено място], 31.12.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1555 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД и А. Р. И. срещу решение № 380/15.02.2019 г. по в. гр. д. № 4723/2018 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение на Софийски градски съд № 4552/06.07.2018 г. по гр. д. № 1017/2017 г. в частта, с която е уважен искът на А. Р. И. по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за присъждане на неимуществени вреди в размер над 100 000 лв. до 175 000 лв., и потвърдено решението на първоинстанционния съд в останалата му обжалвана част за отхвърляне на претенцията в размер до 247 500 лв. А. Р. И. обжалва решението на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд за присъждане на обезщетение в размер над 100 000 лв. и потвърдено същото решение за отхвърляне на иска до претендирания размер от 247 500 лв. В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон и прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Излагат се доводи, че въззивният съд не е дооценил в пълна степен заключението на експертите от комплексната съдебно – медицинска експертиза и констатираните от тях травми, които ищецът е получил, както и изявлението на вещото лице И. в съдебно заседание на 15.06.2018 г., че касаторът ще остане инвалид. Необсъдени от решаващия състав на Апелативен съд София са останали и социално – икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане, индиция за което са лимитите на застрахователните покрития по § 27 от ПЗР на КЗ /отм./. Допълнително се мотивира, че по делото липсват доказателства, които да установяват по категоричен начин, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, то интензивността на получените травми е щяла да бъде със значително по – лек характер. Следователно, не се установява пряка причинна връзка между настъпилия резултат и нарушението на А. И., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, поради което твърденият от ответника принос не се явява доказан, а хипотетичен. Като илюстрация на този довод се сочи заявеното от вещото лице А., че при поставен колан изпадането на тялото от автомобила е почти невъзможно. Навежда се довод за необоснованост на въззивното решение поради недостатъчен анализ на събраните чрез разпита на свидетеля Д. доказателства. Въззивният съд не е преценил мястото, на което е пътувал този свидетел, и различните центробежни сили, на които са били подложени различните части на лекия автомобил, поради което необосновано е направил аналогия между нараняванията на Д. и тези на касатора И.. В жалбата се сочи още, че в атакуваното решение не е разпределено правилно съотношението между приноса на водача на лекия автомобил и този на пострадалия за причинените от ПТП вреди. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск до размер от 247 500 лв., както и присъждане на разноски за трите инстанции. От ответника по касация ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената от А. Р. И. касационна жалба. Посочено е, че въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г., които са доразвити с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Въззивният съд правилно е установил фактите и обосновано е направил извод за значителен принос на пострадалия. Неговото поведение е тъждествено по степен с това на водача на автомобила. Аргумент за това е обстоятелството, че деформациите на автомобила не са причинили животозастрашаващите увреждания на пострадалия, а те са способствани единствено от инерционното придвижване на тялото и изпадането му от купето. Формирано е искане касационната жалба да бъде оставена без уважение и се претендира присъждане на разноски. ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД обжалва решението на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за присъждане в полза на ищеца И. на обезщетение в размер над 60 000 лв. В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Заявено е, че въззивната инстанция не е разрешила правилно въпроса за приноса на пострадалия в щетите от ПТП. Необосновано и в отклонение от цитираното в мотивите на въззивния акт съдът решение № 18/2018 г. по гр. д. № 60 394/2016 г. на ВКС е прието съпричиняване в размер на 30 % /в действителност 1/3/, а не на 50 %. Съдът не е изложил съображения по въведените с въззивната жалба доводи за това, че с оглед пълното съдържание на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд не се е съобразил изцяло с него. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, рефлектирало в постановяването на немотивиран акт относно степента на съпричиняване. При изложените доводи се претендира отмяна атакуваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявеният от А. И. иск бъде отхвърлен за горницата над 60 000 лв. Претендира се присъждане на разноски. От ответника по жалбата А. Р. И. е депозиран отговор, с който касационната жалба на ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД се оспорва като неоснователна и се заявява искане за оставянето й без уважение. Претендира се присъждане на разноски. От „МБАЛ Пазарджик“ АД /трето лице помагач/ не е депозиран отговор на касационната жалба. С определение № 258/15.04.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпросите : „Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?” и „Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?”. Констатирана е необходимост от проверка дали решението на Апелативен съд София е в съответствие със задължителна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г., както и казуална практика на ВКС, намерила израз в решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ГК, III ГО, решение № 104/25.07.2014 г., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ГК, III ГО, решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на ТК, I ТО, както и № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на II ТО, решение № 33/04.04.2012г. по т. д. № 172/2011 г. II ТО. В проведеното открито съдебно заседание представителите на двамата касатори поддържат подадените жалби и отговори. От „МБАЛ Пазарджик“ АД не е изпратен представител. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявеният от А. Р. И. срещу ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД иск по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ е основателен до размер на 150 000 лв. при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения, пътуващ без поставен предпазен колан, в размер на 1/3 /допусната е фактологична грешка в определението от 15.04.2020 г. на настоящия състав с посочване на размер от 30 %/. По делото безспорно е установен механизмът на ПТП с участието на автомобил Опел Астра рег. [рег.номер на МПС] , в който е пътувал А. Р. И., и наличието на валидно застрахована при ответното дружество ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД гражданска отговорност на водача. При оспорен размер на получените от И. неимуществени вреди от въззивната инстанция е взето в предвид заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно – медицинска експертиза и документирания престой на пострадалия в болнично заведение. Същият - наложен от причинената при ПТП черепно - мозъчна травма, субарахноидна хеморагия, умерен мозъчен едем, които са довели до увреждане ядрата на черепномозъчните нерви, разположени в мозъчния ствол с последваща квадрипирамидна симптоматика и паретични явления в десните крайници, намаление на слуха в дясното ухо, липса на обоняние и вкус, равновесни смущения и промяна в гласа с бързо изчерпване на гласовата тоналност, контузионно огнище в гръдния кош - базално в ляво с малък плеврален излив, организиран травматичен хематом в лявата лумбална област и травматичен шок. Отчетено е наличието на тенденция за развитие на артериална хипертония, очаквана прогресия на дистрофичния процес на ларингса и гласните връзки, неблагоприятната прогноза за възстановяване на слуха, обонянието и вкуса. Анализирана е нуждата от постоянен придружител поради невъзможност на пострадалия да пази равновесие, прекъсването на социалния му живот и подтиснато състояние от бъдещите негативни перспективи. В мотивите на решението е посочена и невъзможността за в бъдеще от И. да бъде полаган труд, както и младата му възраст /25 г./ към датата на ПТП. С решението е преценено, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 250 000 лв. е завишено и следва да бъде намалено на 150 000 лв. Решението на Апелативен съд София в обжалваната от А. Р. И. част е валидно и допустимо, но неправилно. В обжалваната от ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД решението е законосъобразно. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявен от касатора, са правилно установени от апелативния съд, но при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ съотнесено към икономическата конюнктура в страната. При определяне размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди въззивният съд, макар формално да се е позовал на принципа за справедливост, в действителност не е отчел всички релевантни за приложението му обстоятелства - всички, претърпени от ищеца, вреди, както и съществуващата в страната моментна икономическа ситуация, поради което е изградил неправилния извод, че обезщетение в размер на 150 000 лв. е достатъчно да репарира всички неимуществени щети, понесени от ищеца. Разрешението на въззивния съд се явява в отклонение на ППВС № 4/1968 г. и създадената по реда на чл. 290 ГПК практика, на която се е позовал касаторът. Изводът на Апелативен съд София относно размера на обезщетението, дължимо за причинените на А. И. болки и страдания, е направен без да е отчетена в достатъчна степен причинената му политравма. Решаващият състав не е анализирал в достатъчна степен установената от вещите лица, работили по съдебно – психологическата и комплексната съдебно – медицинска експертиза, загуба на мозъчно вещество, което е довело до ретроградна амнезия, травмена болест и когнитивни нарушения. Загубата на мозъчно вещество в хода на възстановяването след травмата е заменена от съединителна тъкан, която не може да замести истинската функция на невроепителните клетки. В резултат на тази необратима загуба експертите са установили цитираните във въззивното решение налични паретични явления в десните крайници, намалението на слуха в дясното ухо, липсата на обоняние и вкус, равновесните смущения и промяна в гласа. Недооценено е останало обстоятелството, че тези специфични увреждания на мозъка, които рефлектират върху слуха, мириса, вкуса и състоянието на гласните връзки, са в резултат на трайни увреждания, които не се очаква да бъдат някога възстановени. Напротив, посочено е в експертното заключение, че дистрофичният процес на ларингса ще прогресира. Напълно пренебрегнато в мотивите на решаващия съд е обстоятелството, че на ищеца е отстранена задна 1/3 част на дясна гласна връзка, както и, че в резултат на получения плеврален излив е извършена трахеостомия с поставяне на канюла, от което пък произтича констатираната от експертите липса на подкожна тъкан в шийната област в югуларната ямка. Несъобразена в достатъчна степен от въззивния съд е и съществувалата към релевантния за спора момент – месец юли 2016 г. икономическа обстановка в страната, ориентир за която са както официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ /макар последните да се явяват само помощен критерий/. Именно непрекъснато променящата се икономическа ситуация в страната е в основата на регулярното осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащата към релевантния момент разпоредба на § 27 от ПЗР на Кодекса за застраховане /отм./ лимитът на отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 1 000 000 лв. за едно пострадало лице и 5 000 000 лв. за две и повече пострадали лица. Въпреки функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на прекия причинител на застрахователното събитие, законодателно уредената минимална застрахователна сума се явява спомагателен ориентир при преценка на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Допуснатото несъответствие на изградените фактически и правни изводи с доказателствения материал по делото и недостатъчно оценената икономическа обстановка в страната към датата на инцидента са довели до присъждане в полза на ищеца на обезщетение в занижен размер в нарушение на чл. 52 ЗЗД, което обуславя и основателността на претендирания от касатора размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от 190 000 лева. Отговор на втория въпрос, касаещ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се съдържа във формираната казуална съдебна практика на ВКС – основана на ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК. Това са : решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ІІ ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ІІ ТО, решение № 151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ІІ ТО, решение № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ІІ ТО, решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на І ТО, решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на І ТО, решение № 256/21.04.2015 г. по т. д. № 3557/2013 г. на I ТО, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60 304/2016 г. на IV ГО, решение № 36/02.05.2019 г. по т. д. № 1354/2018 г. на II ТО, решение № 137/20.11.2020 г. по т. д. № 1775/2019 г. на II ТО, и др. Според цитираната практика, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от въвелата възражението страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за реализиране на вредоносния резултат. Намаляване размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка относно степента на каузалност на действията, както на делинквента, така и на пострадалия. Преценка е необходима и относно степента на тяхната обективна вредоносност. Изводът на настоящата инстанция е, че решението, в частта, в която е допуснато до касационен контрол, не е постановено в отклонение от формираната съдебна практика, тъй като в мотивите при определяне на размера на съпричиняването на процесното ПТП въззивният съд е извършил комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, както и на степента на тяхната обективна вредоносност. По делото безспорно е установено, че ищецът А. И. при реализиране на пътния инцидент, довел до причиняване на телесни увреди, най – съществени в областта на главата, е пътувал на задна лява седалка без поставен предпазен колан. Изследваният механизъм на ПТП сочи, че поради превишена скорост /120 км/ч/ при излизане от тунел при ясно време, добра дневна светлина /към 11.30 ч. на 24.07.2016 г./ и суха настилка, управляващият МПС е самокатастрофирал и автомобилът се е преобърнал по таван. В резултат на удара и положението на автомобила, ищецът А. И. е излетял от купето. В заключението на автотехническата експертиза /л. 320, том II, от делото на СГС/ е посочено, че предпазният колан намалява риска от травми при преобръщане до 5 пъти и позволява на тялото да остане прикрепено към седалката, съответно да остане в автомобила. В проведеното на 15.06.2018 г. открито съдебно заседание вещите лица от комплексната съдебно – медицинска експертиза са заявили, че при поставен колан от страна на пострадалия, главата му е щяла да бъде запазена. В заключението си подчертават, че увредите на ищеца са в резултат от свободно движение на тялото му. Гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля И. Д., сочат, че двама от пътниците /шофьорът и ищеца/ са излетели от колата, а двама са останали в купето /Д. и четвъртия пътник/. Свидетелят е бил с поставен колан, който без затруднение разкопчал след инцидента. Въпреки, че по делото не са събрани категорични доказателства, които да установят какви конкретни травми ищецът би получил, ако беше поставил колана си, то от събраните взаимно непротиворечащи си и допълващи се доказателства може да се изведе заключение, че поставеният колан би фиксирал тялото на И. в рамките на купето и би предотвратил съприкосновението му с пътното платно, от което е произтекла и основната травма – тежка черепно - мозъчна контузия. При съпоставка между поведението на делинкветна, който не е съобразил скоростта на автомобила при излизането му от тунел и не е осигурил дистанция от движещото се пред него превозно средство, така че да не го удари, когато то намали скорост или спре /нарушение на задълженията по чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата/, при липса на усложнена пътна обстановка, и поведението на пострадалия, който не е изпълнил задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП да постави предпазен колан, настоящият състав на съда счита, че правилно въззивният състав е определил принос на пострадалия за реализиране на установените вреди в размер на 1/3. В никакъв случай, че може да се приеме тезата на застрахователното дружество, че делинквентът и пострадалият имат равен принос за реализирането на вредите, тъй като основната причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача. Не следва да се приеме за основателна и тезата на ищеца, че поведението му е допринесло за реализиране на вредите само с 10 % при ясно установените факти, че поставеният колан в значителна степен /5 пъти/ би редуцирал възможността за излитане на тялото от автомобила, съответно всички събрани доказателства са еднопосочни, че основната причина за тежестта на травмите е ударът в пътната настилка при свободно движение на тялото на пострадалия. Не на последно място следва да бъде посочено, че по делото липсват каквито и да е доказателства, които да мотивират извод, че при поставен предпазен колан в равна степен съществува възможност тялото на пострадалия да напусне купето на автомобила. При анализ на установените по делото факти, законосъобразни се явяват изводите на въззивната инстанция за редуциране на определеното обезщетение с 1/3, при което на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 126 666, 67 лв. Тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл. 293, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Решението на Апелативен съд София следва да бъде частично отменено и доприсъдено обезщетение в размер на 26 666, 67 лв. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска. Същите за настоящата инстанция възлизат на 80 лв. - платена държавна такса, а за първа инстанция в размер на 100 лв., или общо в размер на 180 лв., от които до този момент са присъдени 33 лв. Следва да бъдат присъдени при приложение на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата разноски в полза на адвокат Д. в размер на 266, 66 лв. за настоящата инстанция и толкова доприсъдени за първа инстанция, т. е. общо в размер на 533, 32 лв., заедно с 20 % ДДС или общо в размер на 639, 98 лв. Разноските на ответника за първа инстанция са в размер на 6 905 лв., от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. И. следва да бъде осъден да заплати 3 989, 57 лв. /в решението на СГС неправилно са изчислени такива в размер на 4 028 лв. при реално дължими с оглед отхвърлената част от иска в размер от 2877, 08 лв./. Разноските на ответника за въззивната инстанция са в размер на 2 300 лв., от които е следвало да му се присъдят в размер на 1 500 лв. – при обжалваем интерес от 115 000 лв. ответникът постига отхвърляне на иска за 75 000 лв. При преценка от настоящата инстанция, че отхвърляне на иска следва да се извърши за 48 334 лв., то разноски са дължими в размер на 966, 68 лв. При липса на искане по реда на чл. 248 ГПК от страна на застрахователното дружество, то следва разноските, определени в по – нисък размер от въззивната инстанция, да останат така, както са присъдени в размер на 920 лв. За касационната инстанция разноски са сторени в размер на 830 лв., но не се дължат поради неуважаване на повдигнатите с касационната жалба възражения. Следователно, ищецът касатор следва да бъде осъден да заплати на ответника касатор общо разноски в размер на 4 909, 57 лв. за първите две инстанции. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 599, 96 лв. за първа и касационна съдебни инстанции /6 % от 26 666, 67 лв./, които следва да бъдат намалени с платените от А. И. 50 лв., или следва да бъдат досъбрани 1 549, 96 лв. За първа инстанция дължимата се държавна такса е определена от въззивния съд в размер на 4 000 лв., от която ищецът е платил 100 лв. или следва да бъде досъбрана сума в размер на 3 900 лв. Разноските, от които ищецът е бил освободен с акт на СГС /общо в размер на 1 000 лв./, следва да бъдат събрани от ответника в размер на 422, 22 лв. Или общият размер на дължимите се за първа инстанция държавна такса и разноски следва да е в размер на 4 322, 22 лв., а за първа и касационна инстанции ответникът по иска дължи сума в размер на 5 872, 18 лв. При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 380/15.02.2019 г. по в. гр. д. № 4723/2018 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение на Софийски градски съд № 4552/06.07.2018 г. по гр. д. № 1017/2017 г. в частта, с която е уважен искът на А. Р. И. по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за присъждане на неимуществени вреди в размер над 100 000 лв. до 126 666, 67 лв., както и в частта за разноските, вместо което постановява ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на А. Р. И., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 26 666, 67 лв., представляваща разлика между присъдените 100 000 лв. и дължимите 126 666, 67 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили при пътно - транспортно произшествие на 24.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2016 г. до окончателното й изплащане. ПОТВЪРЖДАВА решение № 380/15.02.2019 г. по в. гр. д. № 4723/2018 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд № 4552/06.07.2018 г. по гр. д. № 1017/2017 г. за осъждане на ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД да заплати на А. Р. И. сума над 60 000 лв. до 100 000 лв. и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от А. Р. И. срещу „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата над 126 666, 67 лв. до 247 500 лв., както и в частта, с която на А. Р. И. са присъдени 33 лв. разноски, а в полза на адвокат Д. разноски в размер на 4 236 лв. за първа инстанция. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на А. Р. И. , ЕГН [ЕГН], сума в размер на 147 лв. ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер на 639, 98 лв. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Р. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 4 909, 92 лв. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС държавна такса и разноски в размер на 5 872, 18 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. .