Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 18 май 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря …...…Невена Пелова…………………………и прокурора от ВКП………....Атанас Гебрев…………………… след като изслуша докладваното от………..съдия ДАНОВА…………. наказателно дело № 181 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане от осъдения К. Г. К., депозирано чрез упълномощения му защитник - адв. Г., за възобновяване на нохд № 98/2016 г. по описа на РС – Ловеч, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането се твърди, че К. К. е бил задочно осъден, за което е разбрал през месец ноември 2017 г., когато при извършена проверка на територията на Република Франция, във връзка с пътен инцидент, е бил задържан и уведомен, че спрямо него е налице ЕЗА, издадена с цел изпълнение на присъда на РС – Ловеч. В искането се твърди, че той не е участвал нито в досъдебното производство, нито в съдебната фаза на процеса, като по този начин е нарушено правото му на лично участие и възможността да изрази лично защитната си позиция. Моли постановената спрямо него присъда да бъде отменена и производството по делото да бъде възобновено. В хода по същество на делото пред ВКС, упълномощеният защитник на осъдения поддържа искането за възобновяване и моли да бъде постановен съдебен акт, с който делото да бъде възобновено и върнато за разглеждане от друг състав на Ловешки районен съд. Представителят на ВКП счита, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно, поради което моли да бъде оставено без уважение. Посочва, че след извършване на престъплението осъденият се е укрил от органите на ДП и това е довело до провеждане на задочно производство спрямо него. Изразява становище и за недопустимост на искането за възобновяване, тъй като не е направено в шестмесечен срок от узнаването от осъдения за постановената спрямо него присъда. Според прокурора, това е така, понеже К. е бил задържан в Белгия на 31.05.2017 г. във връзка с ЕЗА и именно тогава е разбрал за влязлата в сила присъда. В последната си дума осъденият К. К. изразява желание делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди основанията, изложени в искането на осъдения, становището на страните, изразено в съдебното заседание и след проверка на материалите по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С присъда № 23 от 01.11.2016 г. по нохд № 98/2016 г. по описа на РС – Ловеч, подсъдимият К. Г. К. е признат за виновен в това, че на 28/29.07.2011 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с Д. Т. И. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 378.77 лв., от владението на К. Д. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено чрез използване на МПС и при условията на повторност, в немаловажни случаи, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в затвор. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба от защитника на подсъдимия К. К., пред ОС-гр. Ловеч е било образувано внохд №354/2016 г., приключило с решение № 1 от 05.01.2017 г. , с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 1-во от НПК, а именно влязла в сила присъда. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Независимо, че К. К. е узнал за постановената спрямо него присъда на 01.06.2017 г. - при задържането си в Кралство Белгия, а неговото искане за възобновяване е регистрирано на 19.01.2018 г. /видно от пощенско клеймо/ във ВКС, то срокът не следва да се приема за изтекъл, тъй като неговия начален момент е свързан с предаването на лицето на българските власти. И това е така, защото от този момент осъденото лице може реално да упражни правата си, свързани с подаване на искане за възобновяване на наказателното производство. Моментът на упражняване на това право е пряко свързан и с разпоредбата на чл.423, ал.3 от НПК. Тази принципна позиция е залегнала в Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес /чл.4а т.1 б. „i“ и „ii“ /. С оглед на изложеното, ВКС не споделя тезата на прокуратурата за недопустимост на искането, поради просрочие. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. Хронологията на протичане на наказателното производството, приключило с осъдителна присъда спрямо К. К. показва, че той не е знаел за неговото провеждане. Наказателното производство е образувано на 29.07.2011 г. на основание чл.212 ал.2 от НПК с първото действие по разследването- протокол за оглед на местопроизшествие, срещу неизвестен извършител. За К. К. е била изготвена призовка за явяване в качеството на обвиняем, с цел привличане, разпит и предявяване по д.п. №530/2011 г. по описа на РУП-гр.Ловеч. Призовката не е била връчена, а от приложената към нея докладна записка е видно, че по сведения на негови близки, К. е заминал за Белгия и същите нямат информация за времето на неговото завръщане. Последвало е постановление за принудително довеждане -неизпълнено, поради неустановяването му на адреса, както и обявяването му за общодържавно издирване с телеграма № 39902 от 22.11.2011 г. на ГДКП. Извършвани са справки в информационните масиви на МВР за пътуванията на К. К. зад граница. Проведени са ОИМ на територията на страната, но той не е бил установен /в този см. писмо рег №530/30.09.2014 г.на началника на С„КП“РУП Ловеч, писмо рег. № 295р-12984/24.11.2015 г. на началника на С „ПКП“ ОДМВР Ловеч /. С постановление от 28.12.2015 г. К. К. е привлечен отсъствено в качеството на обвиняем- по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК и същия ден отново отсъствено, му е предявено разследването. След внасяне на обвинителен акт в РС-Ловеч, съдът е положил максимални усилия за издирване и призоваване на подсъдимия К. К. и след като е изчерпил всички процесуални възможности за неговото откриване, е разгледал и решил делото в отсъствието му , приемайки, че са налице уславията на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК. Въззивното производство също е протекло задочно, тъй като въпреки щателното издирване, К. К. не е бил установен, поради което не е било възможно призоваването му и участието му пред ОС-гр.Ловеч. С оглед на изложеното се налага извод, че осъденият К. не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и не е участвал лично в същото. В нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК законодателят е визирал правото на задочно осъдения да иска възобновяване на постановена спрямо него присъда /влязла в сила/, поради неучастието му в наказателното производство. Искането за възобновяване следва да се уважи, освен в две хипотези, първата от които е, когато осъденият след предявяване на обвинението на досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена, т.е. ако осъденият сам се е поставил в невъзможност чрез укриването си да участва в производството, което се води срещу него. Винаги обаче, когато лицето не е знаело за наличието на наказателно преследване срещу него и незнанието не се дължи на причини, свързани с недобросъвестно поведение, правото му на лично участие в процеса се явява накърнено, и има за своя последица уважаване на искането му за възобновяване на наказателното дело, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, с която разпоредба всъщност законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б. „а” от ЕКПЧОС за справедлив процес. По настоящето дело, видно от всички събрани материали, се установява, че осъденият К. не е знаел за воденото срещу него наказателно производство, което е протекло изцяло в негово отсъствие / както привличането му в качеството на обвиняем на досъдебното производство, така и двуинстанционната съдебна фаза/. Това обосновава отмяна на постановените съдебни актове и възобновяване на наказателното дело от стадия на досъдебното производство, тъй като именно там е започнало задочното производство /чл.425 ал.2 от НПК/. Разпоредбата на чл.423 ал.4 от НПК изисква от съда произнасяне и по мярката за неотклонение. ВКС счита, че следва да вземе спрямо К. К. мярка за неотклонение „задържане под стража“, воден от обстоятелството за наличие на опасност от укриване, доколкото данните по делото сочат, че осъденият живее във Франция на неизвестен адрес, а също така периодично пребивава и на територията на Кралство Белгия, с които държави няма трайна фактическа връзка. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда № 23 от 01.11.2016 г., постановена по нохд № 98/2016 г. по описа на Районен съд – Ловеч и решение № 1 от 05.01.2017 г. по внохд № 354/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. ВРЪЩА делото на Районно управление на МВР- гр. Ловеч за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на К. Г. К., [ЕГН], на основание чл.423 ал.4 от НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/