Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 07 юли 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 607/2017 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на защитника на подсъдимата Б. Н. В.- В. срещу въззивна присъда № 2 от 08.02.2017 г., постановена по ВНЧХД № 12/2017 г. от Окръжен съд – Перник. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита се, че с едно изпълнително деяние не може да се осъществи престъпният състав на обида и клевета. В допълнението се излагат съображения за липса на доказателства, че подсъдимата е изрекла инкриминираните изрази. Позовава се на правилност на първоинстанционния съдебен акт, приел, че субективната страна на престъплението не е доказано. В съдебното заседание пред касационната инстанция се изтъкват и доводи за липса на отговор в съдебния акт по въззивните доводи на защитата. Отправеното искане е за отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимата. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимата В. и нейният защитник поддържат жалбата. Частният тъжител и граждански ищец Р. И. М. не се явява, редовно призована. Не се явява и повереникът, също редовно призован. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, считайки, че макар подсъдимата да е осъществила състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1. и т. 3 във вр. с чл. 146 от НК, са налице основания за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : I. Районният съд – Перник с присъда № 792/08.11.2016 г. по НЧХД № 01001/2016 г. признал подсъдимата Б. Н. В. за виновна в това, че на 01.03.2016 г. публично разгласила неистински позорни обстоятелства - ”Прокурор М. е прокурор на престъпниците” и „Вие сте престъпница, която защитава престъпниците” за Р. И. М. в качеството й на длъжностно лице по повод изпълнение на службата – престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба в размер на 1300 лева. Подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител Р. М. обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди от деянието в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2016 г., като до пълния предявен размер от 10 000 лева искът е бил отхвърлен. Със същата присъда подсъдимата Б. Н. В. е призната за невинна да е извършила на същото място, дата и чрез същите изрази престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК. Отхвърлен е предявеният граждански иск в размер на 5000 лева, като неоснователен и недоказан. По жалба на подсъдимата В. и жалба на частния тъжител М. е било образувано въззивно производство. С атакуваната сега въззивна присъда окръжният съд отменил първоинстанционния съдебен акт, както следва: - отменил присъдата в частта, с която подсъдимата В. е била призната за виновна да е извършила престъплението „клевета”, нанесена публично и на длъжностно лице по смисъла на чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, за което й е наложено административно наказание по чл. 78а от НК и вместо това на основание 148, ал.2 във вр. с ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК осъдил подсъдимата да заплати „глоба” в полза на Държавата в размер на 5000 лева и на „обществено порицание”; - признал подсъдимата В. за невинна в това да е осъществила състава на престъплението „клевета” по 148, ал.2 във вр. с ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК чрез думите „Вие сте престъпница, която защитава престъпници” и я е оправдал по обвинението в тази част; -отменил присъдата в частта, с която подсъдимата В. е била призната за невинна и оправдана по обвинението по чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, само относно израза „Вие сте престъпница, която защитава престъпници” и вместо това я признал за виновна, поради което и на основание чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК я осъдил на „глоба” в размер на 3000 лева, както и на „обществено порицание”; - потвърдил е присъдата в частта, с която подсъдимата В. е призната за невинна да е осъществила престъплението по чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК чрез думите „Прокурор М. е прокурор на престъпниците”; - на основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание „глоба” в размер на 5000 лева, както и „обществено порицание”; - потвърдил е присъдата в гражданската част по отношение на неимуществените вреди, претърпени от М. в резултат на деянието по чл. чл. 148, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК; - отменил присъдата в частта, с която е отхвърлен гражданският иск на М. за сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и вместо това е осъдил подсъдимата В. да заплати на М. сумата от 2500 лева, ведно със законната лихва, като до пълния предявен размер искът е отхвърлен. В новата присъда има произнасяне и по направените разноски и дължимата държавна такса. II. По жалбата на подсъдимата В.. Искането, отправено с жалбата за отмяна на присъдата, ще бъде удовлетворено, но не по изложените в нея съображения. Налице е допуснато съществено процесуално нарушение, за което касационната инстанция следи служебно предвид неговия характер. След постановяване на първоинстанционната присъда в срока за нейното обжалване на 11.11.2016 г. е подадена бланкетна въззивна жалба от частния тъжител М. чрез нейния повереник (виж, л. 11 от въззивното дело). В жалбата изрично е посочено, че присъдата в оправдателната й част е неправилна и незаконосъобразна. Отправено е искане след изготвяне на мотивите към присъдата да се даде възможност за аргументация на жалбата, съгласно изискванията на НПК. Частният тъжител и неговият повереник са били уведомени за изготвянето на мотивите на 05.12.2016 г., видно от приложените съобщения на л. 74 и л. 75 от първоинстанционното дело. На 05.12.2016 г. в Районен съд – Перник е постъпила „допълнителна жалба” от повереника на частния тъжител, в която е посочено, че в законоустановения срок е подадена жалба срещу присъдата, счетена за неправилна, необоснована и незаконосъобразна както в оправдателната й част, така и по отношение размера на уважения граждански иск. Направено е изрично изявление, че след запознаване с мотивите, присъдата в частта, с която подсъдимата е призната за невинна за извършено от нея престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, е правилна и законосъобразна, поради което със съгласието на частния тъжител оттегля жалбата в тази й част – виж л. 13 – 17 от въззивното дело. С молба, постъпила на 05.12.2016 г. в Районен съд - Перник, частният тъжител М. е посочила, че оттеглянето на жалбата в посочената част е с нейното изрично знание и съгласие (виж, л. 31 от въззивното дело). В така депозираната „допълнителна жалба” са изложени съображения, с които се атакува присъдата в частта й, с която подсъдимата В. е била призната за виновна по обвинението по чл. 148, ал.2 във вр. с ал. 1, т.1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Счетено е, че наказанието глоба е в занижен размер и е определено в нарушение на чл. 27 от ЗАНН, оспорена е и справедливостта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Отправеното искане е за изменение на присъдата на основание чл. 337, ал.2, т. 1 от НПК, като се увеличи размера на наложеното наказание „глоба”, а гражданският иск се уважи до пълния му предявен размер от 10 000 лева. В районния съд – Перник на 08.12.2016 г. е постъпило „Допълнение към въззивна жалба” (виж, л. 18 и сл. от въззивното дело), в което повереникът е заявил, че със съгласието на частния тъжител и след преоценка на доказателствата и мотивите на съда оттегля „допълнението към въззивната жалба”, подадено на 05.12.2016 г., и подава това ново допълнение към жалбата срещу присъдата, с което атакува същата в оправдателната й част като незаконосъобразна и необоснована и в осъдителната такава като неправилна поради явна несправедливост относно размера на наложеното наказание, определено в нарушение на чл. 27 от ЗАНН и в гражданската част относно размера на присъденото обезщетение. Направените искания са : за отмяна на присъдата в оправдателната й част, осъждане по обвинението по чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и уважаване на предявения граждански иск; за изменение на присъдата в осъдителната част, като се увеличи размера на наказанието глоба и уважаване на иска в пълния му предявен размер от 10 000 лева. На л. 41 и сл. от въззивното дело е приложено и писмено изложение, подписано от частния тъжител, което съдържа обяснения за неговото „процесуално поведение” при депозиране на жалбата и допълненията към нея и са развити съображения за неправилност на постановената присъда, наведен е и довод за нарушение на чл. 78а, ал. 7 от НК. Направените искания са за отмяна на постановената присъда, осъждане на подсъдимата по двете обвинения и уважаване на предявените граждански искове в пълен размер. ІІ. Проследеното подаване на сезиращите въззивния съд документи, съдържанието им и направените с тях искания не е самоцелно, тъй като е от значение за рамките, обхвата на осъществения контрол. Разпоредбата на чл. 314 от НПК определя пределите на въззивната проверка, в които съдът проверява атакувания съдебен акт. Съгласно цитираната разпоредба въззивният съд проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Така предоставеното правомощие на въззивния съд не означава, че може да отстранява всякога и всички допуснати нарушения. Някои от тях може да отстрани само при наличието на определени предпоставки. Правомощието на въззивния съд да проверява присъдата изцяло следва да бъде съобразено със забраната за reformatio in pejus, която като процесуална гаранция за правото на защита ограничава проверката на атакувания съдебен акт. Принципът е, че положението на подсъдимия не може да се влошава по негова жалба, нито служебно. То може да се утежни само ако е налице „съответен протест или жалба от частния тъжител или частен обвинител”. Разбирането за понятието ”съответен протест/жалба” е еднозначно в доктрината и съдебната практика – протест или жалба на частния тъжител, в които е направено изрично искане за утежняване. Протестът или жалбата, с която се иска влошаване положението на подсъдимия, обвързва въззивния съд, тъй като той се произнася в рамките на искането на прокурора, частния тъжител, частния обвинител. Искането в сезиращия документ следва да е конкретизирано в срока за неговото подаване. В същия срок може да се подаде и допълнителен протест/жалба, в които да се формулират нови искания. Несъмнено и след изтичането на срока за обжалване страните имат възможност по реда на чл. 320, ал. 3 от НПК да правят писмени изложения за допълване на доводите си, но не могат да правят нови искания. Това е така, защото новото искане след изтичането на срока по същество е сезиране на съда с просрочена жалба или протест. От мотивите на постановения съдебен акт не личи съдът да е проследил отразените в предходния пункт процесуални документи, подадени от частния тъжител, да е съобразявал тяхното съдържание и отправено искане, за да очертае пределите на въззивната проверка, както и да прецени дали има основание за нейното ограничаване от забраната reformatio in pejus. В тази връзка на съобразяване е подлежало и изразеното оттегляне на първоначално подадената въззивна жалба и дали е налице процесуална възможност с допълнителната такава да се оспори друга част на постановената присъда и в какъв срок. Съдът е дължал и преценка на процесуалното значение на последващото допълнение към въззивна жалба, подадено на 08.12.2016 г., с което е извършено действие по оттегляне на подадената такава от 05.12.2016 г., но и е оспорена вече изцяло първоинстанционната присъда, въз основа на която очевидно съдът се е произнесъл. Обобщено, въззивният съд е приел, че са налице основания да постанови нова присъда, но преди това е следвало да разреши значимите за изхода на делото въпроси, свързани с пределите на въззивната проверка, които са били съществени за възможността да се реализира наказателната отговорност на подсъдимата В. в приложения със съдебния акт обем. Отделно от казаното, игнорирайки необходимостта да определи пределите на своята проверка, въззивният съд не се е произнесъл по жалбата на подсъдимата, оспорила осъждането си, което оправдава и възражението пред касационната инстанция за липса на отговор по защитните възражения. Впрочем, в хода на съдебните прения защитата на подсъдимата, макар и не съвсем отчетливо, е изразила позиция относно процесуалната издържаност на сезиращите съда процесуални документи, подадени от частния тъжител. Констатираните в обсъдената насока пороци в дейността на въззивния съд обосновават извод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимата В.. Препятствана е и възможността касационната инстанция да даде отговор на доводите, изложени в жалбата на подсъдимата за процесуална и материална незаконосъобразност на присъдата. Отстраняването на допуснатото нарушение е възможно чрез отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. При това ново разглеждане на делото въззивната инстанция следва да разреши очертания процесуален въпрос, след което с оглед дадения му отговор да постанови съдебния си акт, като съобрази и това, че касационното производство е инициирано само по жалба на подсъдимата В.. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда №2/08.02.2017 г., постановена по ВНЧХД № 12/2017 г. от Окръжен съд – Перник. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.