Р Е Ш Е Н И Е № 313 София, 13.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№160 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К., Р. К. и С. К. срещу решение №1793 от 16.12.2011г. по гр.д.№1668/11г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №44/25.01.2010г. по гр.д.№160/2009г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен иск за делба на масивна промишлена сграда с площ от 153 кв.м., изградена в [населено място], ПИ №00702.509.5. Жалбоподателите поддържат, че спорната сграда е трайно прикрепена към земята и макар да има статут на временен строеж, няма инициирана процедура по събарянето и. Тя представлява недвижим имот по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС, който подлежи на делба. Ответниците в производството Р. К. и А. К. оспорват жалбата. Поддържат, че процесната сграда е построена върху земя, отредена с плана за озеленяване. Тя има статут на временен строеж, който подлежи на отчуждаване и премахване и затова не подлежи на делба. С определение №338 от 03.05.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса подлежи ли на съдебна делба строеж, който е разрешен като временен. Въпросът е зададен в контекста на обстоятелствата по делото, от които е видно, че строителството на процесната промишлена сграда е разрешено на основание чл.49, ал.1, чл.50, т.2“в“, вр. т.1 и чл.51, ал.2 ЗУТ, върху земя, отредена с плана за озеленяване. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл.49, ал.1 ЗУТ, собствениците на поземлени имоти, за които с подробните устройствени планове е предвидено изграждането на обекти – публична собственост на държавата и общините, имат право да изградят временни строежи, ако държавата или общината откаже да измени ПУП поради липсата на условията по чл.134, ал.2 ЗУТ и откаже да изкупи имота при условията на чл.199, ал.2 или в тримесечен срок не отговори на направеното предложение за продажба. Съгласно чл.49, ал.3 ЗУТ строежите по ал.1 се разрешават при условие, че не се предвижда новото строителството или другите мероприятия да започнат през следващата година. Предвидено е, че отчуждаването на временните строежи се извършва при условията и по реда на З. и ЗОбС. От тази правна уредба следва, че строежите по чл.49, ал.1 ЗУТ подлежат на отчуждаване от държавата или общината при започване на изпълнението на предвиденото с плана мероприятие. Собственикът на тези строежи ще получи тяхната парична равностойност при едно бъдещо мероприятие на държавата. Това ги приравнява напълно на строежите, имащи траен градоустройствен статут, но подлежащи на отчуждаване, за които няма съмнение, че могат да бъдат предмет на делба. Ето защо и за строежите по чл.49, ал.1 ЗУТ следва да се приеме, че подлежат на делба. По съществото на касационната жалба. С оглед приетото по поставения материалноправен въпрос следва да се приеме, че процесната промишлена сграда, макар и с временен статут като строеж по чл.49, ал.1 ЗУТ, подлежи на делба. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Дворното място, в което се намира процесната промишлена сграда, е придобито от страните по делото с два последващи нотариални акта. С нотариален акт №126/2004г. мястото е закупено от А. К., Р. К., Р. К. и А. К., а с нотариален акт №6/2005г. четиримата са продали на С. К. 1/5 ид. част от същия имот. По силата на приращението по чл.92 ЗС, построената впоследствие промишлена сграда е станала съсобствена на собствениците на дворното място при равни квоти – по 1/5 ид.част. Между тези съсобственици и при тези квоти следва да се допусне и делба на сградата. Делбата следва да се допусне при съобразяване на заключението на вещото лице за действителните обекти, от които се състои процесната сграда. Недоказано е останало възражението на Р. К. и А. К., че съделителите А. К. и Р. К. не са придобили вещни права чрез сделката по нотариален акт №126/2004г. Възражението се свежда до това, че купувачи по договора за продажба са само Р. К. и А. К., въпреки че в нотариалния акт фигурират и имената на А. К. и Р. К.. Това възражение следва да се квалифицира като възражение за абсолютна персонална симулация по отношение на А. К. и Р. К., а не за нищожност на сделката по отношение на тях поради липса на съгласието им, както се поддържа. Поради забраната на чл.165, ал.2 ГПК, свидетелски показания за разкриване на тази симулация са недопустими, при липса на начало на писмено доказателство. Затова в случая не следва да се ценят разпитаните в първата инстанция свидетели. Независимо от това, тези свидетели не установяват по категоричен начин наличие на съглашение между страните по договора, че действителните купувачи са само Р. К. и А. К.. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1793 от 16.12.2011г. по гр.д.№1668/11г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №44/25.01.2010г. по гр.д.№160/2009г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен иск за делба на масивна промишлена сграда с площ от 153 кв.м., изградена в [населено място], ПИ №00702.509.5, и вместо него постановява: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот: Масивна промишлена сграда със застроена площ от 153кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор №00702.509.5 по кадастралната карта на [населено място], включваща следните самостоятелни обекти: обект № 00702.509.5.1 с площ от 64кв.м., І ет., с предназначение за склад; обект № 00702.509.5.2 с площ от 53кв.м., І ет., с предназначение за битови помещения / стая за почивка, съблекалня, баня, гардеробно и предверие/; обект №00702.509.5.4 с площ от 11,86кв.м., ІІ ет., с предназначение умивалня и склад за готова продукция; обект № 00702.509.5.5 с площ от 92 кв.м., ІІ ет., с предназначение работно помещение с 3 бр. складове и санитарен възел с умивалня, между съсобственици А. Ю. К., Р. М. К., С. А. К., тримата от [населено място], [улица]; Р. Ю. К. и А. Хабил К., двамата от [населено място], [улица], при квоти по 1/5 ид.част за всеки от съсобствениците. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: