Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                            №       66                                                           гр.София, 01.02.2010 г.                                                                                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                     ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева  гр.д.№ 5401 от 2008 г. приема следното:               Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Р” О. срещу решение № 236 от 30.06.2008 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 1* от 2008 г., с което е отменено решението на СРС, 79 състав от 03.01.2008 г. по гр.д. № 22218/2007 г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ на С. И. М. против „Р” О. и е постановено друго за осъждане на дружеството-касатор да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа през периода от 04.07.2007 г. до 04.01.2008 г. в размер на 2 250 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2007 г. до окончателното плащане и разноски по делото в размер на 818,19 лв. В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд противоречи на материалния закон и е постановено при съществено процесуално нарушение- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба С. И. М. я счита за недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за сумата 2 250 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 50 от 26.01.2009 г. на Върховния касационен съд. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. С определение № 50 от 26.01.2009 г. на ВКС по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса чия е доказателствената тежест за доказване основателността на иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. В определението е констатирано различно решаване на този процесуалноправен въпрос в обжалваното решение и в посочени от касатора решения на ВКС, окръжни и районни съдилища в страната: В обжалваното решение, за да уважи иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на работодателя да заплати на уволнения работник обезщетение за оставането му без работа през период от 6 месеца след незаконното уволнение /от 04.07.2007 г. до 04.01.2008 г./, въззивният съд е приел, че този иск е доказан по основание и размер, тъй като работодателят не е представил доказателства ищцата да е започнала друга работа през горепосочения период от време. В решение № 818 от 24.07.2003 г. по гр.д. № 5 от 2002 г. на ВКС, Трето г.о. и други решения е прието обратното- че тежестта на доказване на предпоставките за уважаване на иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е за ищеца по делото /тоест за уволнения работник/. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита за правилно приетото в решение № 818 от 24.07.2003 г. по гр.д. № 5 от 2002 г. на ВКС, Трето г.о. поради следното: Съгласно чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ и аналогичния чл.154 от новия ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Конкретно, в случая с претенцията за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че в резултат на незаконното уволнение е претърпял имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в пропуск да получава трудово възнаграждение по трудов договор за период от 6 месеца след незаконното уволнение. Това е така, тъй като именно работникът-ищец по делото черпи права от настъпването на тези имуществени вреди- в случай, че те са настъпили, на работника се дължи обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ. С оглед това разрешение на поставения по делото съществен процесуалноправен въпрос, обжалваното решение на Софийския градски съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Ищцата С. Н. , чиято е била доказателствената тежест, не е ангажирала никакви доказателства, че след незаконното й уволнение от „Р” О. е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на трудово възнаграждение за период от 6 месеца след уволнението- по делото е представена само трудовата книжка на ищцата, без последната страница на тази трудова книжка и без да е представен за констатация оригиналът й, поради което не е установено дали за период от 6 месеца след незаконното уволнение ищцата е останала без работа. С оглед изхода на делото следва да бъде изменено решението на въззивния съд в частта за разноските, като на ищцата се присъдят разноски в размер само на половината от направените от нея пред първата инстанция разноски в размер на 400 лв. /поради приключване на делото с уважаване на 2 от общо 4-те предявени по делото иска/. Тъй като ответникът не е претендирал за разноски по делото пред СГС, такива не следва да му се присъждат, въпреки пълната неоснователност на подадената от ищцата въззивна жалба. Освен това, следва да се отмени въззивното решение в частта за осъждане на ответника да заплати държавна такса по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, който иск се отхвърля с настоящото решение на ВКС.   Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 236 от 30.06.2008 г. на Софийския градски съд, IV В отделение по гр.д. № 1* от 2008 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която „Р” О. е осъден да заплати на С. И. М. на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ сумата 2 250 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2007 г. до окончателното плащане, сумата над 200 лв. до 818,19 лв. разноски по делото и по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 135 лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С. И. М.- ЕГН ********** от гр. С., ж.к.”Д”, бл.42, вх. Б, ет.7, ап.50 срещу „Р” О. със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.”Г”, бл.254, вх. Б, ет.2, ап.26 иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за сумата 2 250 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2007 г. до окончателното плащане, КАКТО и искането за заплащане на разноски по делото пред СРС и СГС в размер над 200 лв. до присъдените от Софийския градски съд 818,90 лв.   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд В ЧАСТТА, с която „Р” О. е осъден да заплати на С. И. М. на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ разноски по делото пред СРС в размер на 200 лв. /двеста лева/.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.