2 Р Е Ш Е Н И Е № 297 ГР. С., 08.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 27 септември през 2011 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. При участието на секретаря Ан. Б. и в присъствието на прокурора Р., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1792/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Върховният касационен съд разглежда касационната жалба на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППДП/ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №174/10 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК по процесуалния въпрос за възможността въззивният съд да събира нови доказателства, ако те не са посочени от страната пред първоинстанционния съд поради неизпълнение на служебното задължение по чл.146 от ГПК. Констатирано е, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение на ВКС по гр.д. №378/09 г. на четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба М. В. я оспорва като неоснователна. Прокурорът намира жалбата за основателна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният от К. срещу ответника М. В. / като наследник на В. А./ иск по чл.28 от З., за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 206 607 лв., според посоченото в исковата молба / пред въззивния съд производството е висящо за имущество на стойност 166 978 лв./. Прието е, че ищецът не е установил по реда на чл.28, ал.5, вр. с чл.124, ал.5 от ГПК извършването на престъпление по чл.339 от НК от В. А., за което срещу него е започнало наказателно производство, прекратено поради смъртта на дееца – чл.3, ал.2 от З.. От данните по делото се установява, че А. има качеството на лице по чл.3, ал.2, вр. с ал.1,т.23 и пар.1, т.1, б.”б” от З. – починал е, след като е бил разпитан по образуваното срещу него дознание за престъпление по чл.339, ал.1 и чл.321 от НК и дознанието му е предявено, видно от протокол за предявяване от 19.09.05 г. по дознание №310/05 г. на РЗБОП. На основание чл.28, ал.5 от З. в този случай установяването, че имуществото е придобито от престъпна дейност се извършва в производството по чл.28, ал.1- 4 от закона и по реда на чл.124, ал.5 от ГПК. От разпоредбата следва, а и в практиката е утвърдено разбирането, че гражданският съд, който се произнася по гражданските последици от деянието на лице, срещу което наказателното производство е било прекратено на основание по чл.237, ал.1,т.2 от НПК, може да се произнесе в същото производство и по въпроса дали извършеното съставлява престъпление / ТР №11/67 г./. Съгласно ТР №20/68 г. искът по чл.97, ал.4 от ГПК, отм. / сега чл.124, ал.5 от ГПК/ е особен установителен иск. Той се предявява в случаите, когато поради прекратяване на наказателното производство на посочено в НПК основание, престъплението не може да бъде установено по редовния наказателнопроцесуален път с постановяване на присъда, която е от значение за гражданскоправните последици на деянието. С решението по иска се установява престъплението, извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини. Доказателствената тежест е на ищеца – той следва да установи всички елементи от съответния престъпен състав / Р №151/09 г. по гр.д. №177/08 г. на първо г.о. на ВКС/, както е приел и въззивният съд. В доклада на първоинстанционния съд по делото – л.257-58, не са посочени изчерпателно обстоятелствата, от които произтичат спорните права и как се разпределя доказателствената тежест за тях. Престъпното обстоятелство и доказателствената тежест за установяването му по иска с пр. осн. чл.124, ал.5 от ГПК въобще не са отчетени от първоинст. съд като част от производството, видно и от решението му по спора. Там е прието, че: „Искът по чл.124, ал.5 от ГПК се води само за установяване на престъпно обстоятелство, а не и за деянието, което съставлява престъпление. В гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент от престъпния състав, дал основание за започване на досъдебно производство срещу наследодателя. Доказателствената тежест на ищцовата комисия се ограничава относно гражданскоправните последици на престъпната дейност”. В. съд, макар да не е споделил тези мотиви, не е отчел допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствени правила при изпълнение на задължението му по чл.146 от ГПК и е отказал да допусне поисканите от ищеца доказателства по иска с пр. осн. чл.124, ал.5 от ГПК, на осн. чл.266 от ГПК. Това противоречи на приетото от ВКС в решение по гр.д. №378/09 г. на четвърто г.о., където е посочено: Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл.266, ал.3 от ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 от ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им - чл. 260, т. 6 ГПК. В разглеждания сега случай въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е събрал поисканите от ищеца пред този съд като инстанция по същество доказателства по иска с пр. осн. чл.124, ал.5 от ГПК. Така делото е останало неизяснено от фактическа страна по вина на съда и постановеното въззивно решение за отхвърляне на иска като недоказан е неправилно. То следва да бъде отменено и делото – да се върне на АС за ново разглеждане, при което на страните да бъде указана доказателствената тежест за обстоятелствата по чл.124, ал.5 от ГПК и да бъдат събрани исканите за установяването им доказателства, на осн. чл.266, ал.3 от ГПК. Поради изложеното и на осн.чл.293, ал.3 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №174/10 г. от 16.06.10 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: