Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
С., 24.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА………………. и с участието на прокурора …...……...................….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 763 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 22/16.І.2017 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от [фирма]-гр. С. решение № 1881 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.ІХ.2015 г. по т. д. № 1078/2015 г., е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с релевирания от този касатор процесуалноправен въпрос за недопустимостта на исковата му претенция срещу ответната етажна собственост на апартаментен комплекс „Тамплиер”-гр. Б. /с управител Св. К./, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 68 001.84 лв., с оглед решаването на същия въпрос в противоречие с т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция търговецът настоящ касатор, така както и ответната по касация етажна собственост в сградата „Тамплиер” в [населено място], редовно призовани, не са били представлявани, докато ответницата по касация Р. С. Х. е заявила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б., че поддържа становището си, изразено в писмения й отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК на касационната жалба, претендирайки за оставяне на последната без уважение и за присъждане на разноски по представен Списък по чл. 80 ГПК.
Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора [фирма], становищата и изразените в тяхна подкрепа съображения на ответната по касация етажна собственост в сградата „Тамплиер” в [населено място] и на ответницата по касация Р. С. Х., а също и след като извърши проверка за материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, приема следното:
Касационната жалба на [фирма]-гр. С. е основателна.
Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на иска е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. При положение, че главното предназначение на доклада по делото е да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права и затова регламентацията на дължимите от съда процесуални действия има подчертано императивен характер, с тълкувателното решение стриктно е отграничено, че извършването на непълен или неточен доклад, така както впрочем и липсата на изготвен от първостепенния съд доклад, следва да бъдат квалифицирани единствено като нарушения на съответните съдопроизводствени правила – не и като пороци на първоинстанционното решение по смисъла на т.т. 1 или 2 на чл. 281 ГПК, които да обуславят прогласяването му за нищожно или обезсилването му – като процесуално недопустимо. Следователно задача на въззивната инстанция е да осигури изпълнението на основната функция на доклада по делото – обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за конкретния случай материален закон – чл. 23, ал. 4, изр. 1-во от Закона за управление на етажната собственост.
Във връзка с горното в процесния случай се налага извод, че атакуваното въззивно решение е било постановено както в нарушение на посочения материален закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Второто, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, налага след отменяването на този съдебен акт делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. Ирелевантно е обстоятелството, че ответната етажна собственост на сградата „Тамплиер” в [населено място] с председател на Управителния съвет С. К. не представлява сдружение на собствениците по смисъла на чл. 25 по смисъла на специалния ЗУЕС, след като същият нормативен съдържа нова нарочна уредба досежно процесуалната им правосубектност „по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части”. От друга страна, обстоятелството дали предявеният от търговеца настоящ касатор осъдителен иск за присъждането на сума в размер на 68 001.84 лв. срещу ответната ЕС се основава на договорно или на извъндоговорно основание, се явява въпрос по съществото на спора, чиито предмет следва да бъде надлежно конкретизиран при точно съблюдаване на процесуалните правила относно доклада по делото и правомощията на въззивната инстанция, както те са били разяснени със задължителна сила в т. 2 от горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото новият състав на САС ще следва да се произнесе и по разноските за воденето му във ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1881 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.ІХ.2015 г., постановено по т. д. № 1078/2015 г.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2 |