Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр. София, 10 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети март, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №55 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на защитника на осъдения И. А. Ш. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 111/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Благоевград и по НОХД №515/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Сандански. С решение №2882, постановено на 11.06.2014 г. по ВНОХД 111/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Благоевград е изцяло потвърдена присъда №426 от 25.02.2014 г., постановена по НОХД №515/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Сандански, с която подсъдимият Ш. е признат за виновен в това, че на 07.01.2012 г. в [населено място], при условията на посредствено извършителство, чрез използване на Н. Д., С. Д., Р. Д., И. Ф. и М. С., противозаконно е унищожил чужда движима вещ- павилион на обща стойност 1 650 лева- собственост на К. М. Г., като на основание чл.216, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата Ш. е осъден да заплати на К. Г. сумата от 1 650 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, сумата 400 лева- разноски по водене на делото и в полза на Държавата сумата от 108 лева- разноски по водене на делото. С искането се оспорват постановените осъдителни съдебни актове, като се твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като не е приел като писмено доказателство по делото- договор за продажба на процесния павилион, което установява, че към момента на извършване на инкриминираното деяние той не е бил собственост на К. Г.. Твърди се, че в случая не е установен съществен елемент от състава на престъплението по чл.216, ал.1 НК като неправилно е потвърдена осъдителна присъда. Оспорва се и участието на пострадалата в производството в качеството й на страна в процеса. На тези основания се предлага да бъде отменена първоинстанционната присъда, а осъденият Ш. признат за невиновен и оправдан. Алтернативно се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено и наложеното наказание да бъде намалено, като се поддържа, че то е явно несправедливо. В хода на касационното производство защитникът на осъдения Ш. поддържа съображенията, отразени в искането и моли приключилото наказателно производство да бъде възобновено, въззивния съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на държавното обвинение пледира, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК, като въззивния съд е постановил законосъобразно решение, с което правилно е потвърдил първоинстанционната присъда. Осъденият Ш. твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК, с него се атакува съдебен акт, който не е проверен по касационен ред. Ето защо искането е процесуално допустимо и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Основното и единствено оплакване на осъдения Ш. е свързано с твърдение за осъществено от въззивния съд съществено нарушение на процесуални правила, поради отказ да бъде приет представен като писмено доказателство договор, в който се съдържа информация за собствеността на вещта- предмет на престъпление към инкриминираната дата. Този документ представлява незаварено ксерокопие и е бил изпратен по пощата на въззивния съд от подател (адв. И.), който е твърдял, че го е получил от В. И. Г.- негов клиент. Правилно документът не е бил приет като писмено доказателство, тъй като същият е изпратен от неустановено лице, което няма качество на страна в производството и не може да сочи доказателства. Няма данни изобщо дали това лице съществува. Дори този документ да бе представен от страна в производството, същият отново не следваше да бъде приеман, тъй като представлява незаварено копие на оригинален документ, за който липсва информация къде се намира, респективно е невъзможно да бъде проверено копието му. Не на последно място трябва да бъде отразено и това, че дори процесния павилион да е бил отчужден, това не е основание осъденият Ш. да не носи отговорност за извършено престъпление по чл.216, ал.1 НК, тъй като от всички доказателства се установява това, че той е осъществил състава на това престъпление и от обективна и от субективна страна. Въпросът за собствеността на вещта- предмет на престъпление, би имал съществено значение за постановения съдебен акт в гражданскоправната му част, но категорично не може да бъде основание за оправдаване на осъдения, каквото е искането на защитата. В заключение трябва да бъде отразено и това, че въпроса за собствеността на павилиона е решен въз основа на множество събрани в хода на производството доказателства, като това, че негов собственик е пострадалата Г. е било установено от разпита й в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че в хода на приключилото наказателно производство не е допуснато нарушение на процесуални правила, което да налага възобновяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състава на въззивния съд. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Касационният съд прецени, че и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не може да бъде възприето. Правилно като смекчаващи отговорността на Ш. обстоятелства са ценени чистото му съдебно минало, ниската степен на обществена опасност на личността му и сравнително ниската стойност на унищожената вещ. По делото липсват доказателства, които да установяват съществуването на отегчаващи отговорността обстоятелства. При този анализ на обстоятелствата, имащи значение за индивидуализация на наказанието, същото правилно е било определено към минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.216, ал.1 НК, като отмерването му на шест месеца „лишаване от свобода“ с определяне на изпитателен срок в размер на три години е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и данните за осъденото лице. Това наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК и затова не са налице основания за неговото редуциране. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения И. А. Ш. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 111/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Блъгиевград и по НОХД №515/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Сандански. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.