Ключови фрази
Договор за заем * доказателствена сила на частен документ


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
С., 10.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2028 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Вальдемар Шретлин, гражданин на Република Германия, представляван от адв. К. Т., срещу решение № 228 от 05.03.2014г. по в.т.д. № 1716/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2897 от 14.06.2013г. по гр.д.№ 17676/2012г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата 11 000 евро - главница по договор за заем № 026/15.12.2009г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 2 107,83 лева, представляваща мораторна лихва за времето от 16.12.2011г. до 28.11.2012г. и за законни лихви от подаване на исковата молба до изплащане на задължението.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е приел, че представените платежни нареждания, на които касаторът се е позовал за доказване на извършеното реално предаване на процесната сума, не се явяват годно доказателство, тъй като в противоречие с чл.185 ГПК са представени само на чужд език без превод на български език. Счита, че по този начин решаващият съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да обсъди приетите от първата инстанция банкови ордери, без да е указано на представилата ги страна, че следва да представи точен превод на същите. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че договорът за заем е неистински и не обективира действителната воля на страните. Счита, че съдът е следвало да извърши проверката за автентичността на оспорения подпис чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица, без да е обврзан от заключението на графологическата експертиза, която следва да бъде ценена наред с всички доказателства по делото. Твърди, че дори и да се приеме за доказано, че представителят на ответника е положил подпис под бланка с празен текст, ответникът не е доказал, че текстът на договора е бил попълнен впоследствие не съобразно намерението му. Поддържа още, че това твърдение на ответника е било направено за първи път пред въззивната инстанция. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.
Ответникът оспорва касационната жалба. Поддържа, че по делото е доказана неавтентичността на договор за заем № 026/15.12.2009г., тъй като са налице данни за „кражба на подпис”. Твърди, че своевременно е релевирал възражението си, че договорът не отразява действително изявление на дружеството, тъй като е неистински, неавтентичен и нищожен документ. Поддържа, че е оспорил относимостта и верността на представените от ищеца платежни нареждания от 17.12.2009г. и 17.06.2010г., като счита още, че тези документи не следва да се ценят като допустими и годни доказателства по делото поради това, че са неподписани, с неясен автор и са на чужд език, без да са представени с надлежен превод на български език, както изисква нормата на чл.185 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 448 от 22.07.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Производството е образувано по предявени от Вальдемар Шретлин против [фирма] искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 23 621,96 лева, левова равностойност на 11 000 евро, представляваща предоставена на ответника в заем сума, и на сумата 2 107,83 лева, представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.12.2009г. до 26.11.2012г.
За доказване на предявените искове ищецът е представил заверено копие на договор за заем от 15.12.2009г. и заверени копия на две банкови бордера от 17.12.2009г. и от 17.06.2010г. Последните два документа са на чужд език и не са придружени с превод на български език.
С определение в с.з. на 09.04.2012г., първоинстанционният съд е приел представените от ищеца доказателства.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че основният спор по делото се свежда до валидността /истинността/ на представения договор за заем, за който ответникът своевременно е въвел възражения за нищожност, неистинност и неавтентичност. Приел е, че еднозначно от изслушаните две експертизи /единична и тройна/ се установява полагането на принтерния текст на договора след подписа на заемателя [фирма], т.е. извод за полагане в оригинал подписа на управителя на дружеството на празен лист, след което едва е насложен текстът на договора и подписът на заемателя. С оглед на това е приел, че е налице автентичност на подписа, но неистинност на положения от името на автора текст, като по този начин се компрометира формалната доказателствена сила на представения диспозитивен документ, чийто текст не представлява волеизявление на автора си. Приел е, че е неистински документ, в който подписът е автентичен, но предхождащият го текст е насложен на подписан бланково лист и в този случай в тежест на ищеца е да установи, че ответникът независимо от спецификата на подписване на документа, се е съгласил със съдържанието му, т.е. че представлява негово волеизявление, каквито доказателства в случая липсват. По тези съображения е приел, че договорът за заем е подписан при липса на съгласие от страна на заемателя, както и че е неинстински /неверен/ документ, който не може да бъде обсъждан по аргумент от чл.194, ал.2 ГПК. Въззивният съд е обсъдил представените макар и непреведени на български език два броя банкови документи, съгласно които ищецът е изпълнил поетото с договора задължение да преведе на ответника сумата, съответно с два превода от по 5 500 евро, сторени на 17.06.2010г. и 17.12.2009г., но е приел, че тези преводни нареждания не са годни да установят основния релевантен факт – предаването на сума по приложения договор за заем, а същевременно страната, чиято е доказателствената тежест да установи това обстоятелство съгласно чл.154 ГПК, не е ангажирала други доказателства за установяване пълно и главно на претенцията си.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е постановена по реда на чл.290 ГПК постоянна практика на ВКС – решение № 84 от 03.06.2013г. по т.д № 1300/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е прието, че при неспазване на изискването представеният документ на чужд език да бъде придружен с точен превод на български, заверен от страната, съдът е длъжен да даде указания и възможност на страната да представи точен превод на документа и при неизпълнение на тези указания да откаже приобщаване на документа към доказателствата по делото и неговото обсъждане. Настоящият състав споделя тази практика. Съгласно чл.4, ал.1 ГПК съдебният език е българският. Разпоредбата на чл.185 ГПК изисква документ, представен на чужд език, да се придружава с точен превод на български, заверен от страна. В случай на неизпълнение на това задължение, е налице ненадлежно извършено от страната процесуално действие. Задължението на съда да даде на страната указания за представяне на точен превод на представения на чужд език документ следва от разпоредбата на чл.101, ал.1 ГПК, съобразно която съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
Съгласно постоянната практика на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността му е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, като дори и извършените от първоинстанциония съд процесуални действия да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.
Въззивният съд се е отклонил от посочената практика, като не е съобразил, че представените от ищеца с исковата молба заверени копия на две банкови бордера от 17.12.2009г. и от 17.06.2010г. са на чужд език и не са придружени с превод на български език, че първоинстанционният съд не е дал на ищеца указания за представяне на превод на тези документи, а ги е приел и обсъдил с решението си, и че в отговора на въззивната жалба ответникът е изложил довод за представянето на документите в нарушение на чл.185 ГПК. В този случай въззивният съд е бил длъжен сам да констатира и да поправи допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, като даде на ищеца указания за представяне на точен превод на посочените документи. Като не е изпълнил това свое задължение, въззивният съд е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалния закон, препятстващо защитата на страната и установяването на обективната истина по делото – основание за касация съгласно чл.281, т.3 ГПК.
Предвид изложеното и с оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствените действия, въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да поправи допуснатото от първоинстанионния съд процесуално нарушение, като даде на ищеца указания за представяне на точен превод на представените с исковата молба банкови бордера от 17.12.2009г. и от 17.06.2010г. и, в зависимост от изпълнението на указанията, да обсъди тези документи или да ги изключи от доказателствата по делото.
Настоящият състав не следва да се произнася по отговорността на страните за разноски, тъй като по този въпрос съгласно чл.294, ал.2 ГПК следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 и ал.3 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 228 от 05.03.2014г. по в.т.д. № 1716/2013г. на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на съда събразно дадените указания.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: