О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 28

София, 28.01.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.12.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр.дело № 4177 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. Х. против решение № 163/29.06.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 311/2021г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение № 95 от 26.02.2021, постановено по гр. д. № 3983 по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора Х. М. Х. иск за признаване за установено по отношение на „Банка ДСК“АД, [населено място] и Н. Х. Х., че Н. Х. Х. не е собственик на 1/4 ид.ч. от описания в решението недвижим имот.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
1.Приложима ли е при предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК, нормата на чл. 17, ал.3 ЗЗД в случаите, при които ищецът и приобретател по привидното съглашение няма дълг, респ. взискателят по изпълнението и ответник не му е кредитор и неговият /на ищеца/ съпруг и също ответник, не е страна по привидното съглашение, поради което и не е приобретател по него ?/ Касаторът обосновава искането си за допускане на касационно обжалване по този въпрос с твърдение, че по него липсва съдебна практика, както и че разпоредбата на чл. 17, ал.3 ЗЗД е непълна, тъй като не регламентира хипотеза, при която приобретател по привидното съглашение е не длъжникът, а неговият съпруг.
2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си ?
Ответната страна по касационната жалба “Банка ДСК“, АД, [населено място], с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Претендира присъждане на юрисконултско възнаграждение за касационното производство.
Ответницата по касационната жалба - Н. Х. Х., не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че за задължения на Н. Х. Х. към "Банка ДСК"ЕАД е образувано изпълнително производство, в хода на което е пристъпено към принудително изпълнение върху имота, предмет на спора. Този имот е придобит на 05.06.2017г. по силата на договор за покупко- продажба, купувач по който е Х. М. Х.. По делото е представен обратен документ от 05.06.2017г., подписан от страните по договора за покупка – продажба, в който е посочено, че действителната им воля е за сключване договор за дарение.
Съдът е приел, че договорът за покупко- продажба е сключен през време на брака на купувача Х. М. Х. с ответницата Н. Х. Х. и независимо, че последната не фигурира в нотариалния акт, то по силата на чл. 21, ал. 1 и ал. 3 СК имотът е собственост и на двамата съпрузи при режим на съпружеска имуществена общност. Макар ответницата Н. Х. Х. да е станала собственик на имота по силата на закона, то това не означава, че по силата на закона е и страна по договора за покупко - продажба и поради това обратният документ, изхождащ от съпруга-купувач и от продавачите по привидната сделка, не обвързва неучастващият в привидната сделка съпруг. Относителната симулативност на договора за покупко - продажба, за да бъде противопоставена на съпругата на купувача по симулативната сделка, а и на нейния кредитор, следва да бъде установена с предявяване на иск за установяване на привидността по отношение на Н. Х. Х. и то заведен преди 28.09.2017г. /датата, на която банката- кредитор е вписала възбрана върху имота/. Аргумент за това е нормата на чл. 17, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. За неоснователно е счетено възражението в жалбата за неприложимост на посочената разпоредба. По тези мотиви въззивният съд е направил извод, че предявеният иск с правно основание чл. 440 ГПК е неоснователен.
С оглед мотивите на съда в обжалваното решение, не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Първият поставен правен въпрос не е от обуславящо значение за изводите на въззивния съд. Това е така, защото питането на касатора касае хипотеза, при която съпругът - ответник по иска и длъжник по изпълнението не е приобретател по привидното съглашение, т.е. отнася се за спор, какъвто не е разгледан от въззивния съд. Въззивният съд, въз онова на приетото, че се касае за сключена през време на брака възмездна сделка, е изложил мотиви, че по силата на чл. 21, ал.1 СК имотът, предмет на сделката е собственост и на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът е направил разграничение между страна по договора и приобретател по сделката и изрично е посочил, че ответницата Н. Х. Х., макар и да не е страна по договора за покупко- продажба, е приобретател по привидното съглашение и предвид това й качество е направил и изводите си, че в отношенията между страните е приложима разпоредбата на чл. 17, ал.3 ЗЗД. Никъде в решението си съдът не е формирал извод, че ответницата Х. не е приобретател по договора за покупко- продажба, както и че чл. 17, ал.3ЗД се прилага и за лица, които не са приобретатели по привидната сделка.
Предвид горното се налага извод, че липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по правния въпрос, формулиран в т.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос.
По втория правен въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Правният въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си, е обуславящ, но не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС, посочена от касатора. Въззивният съд се е произнесъл по всички наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд и е обсъдил относимите към тези доводи доказателства.
Неоснователно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че не са обсъдени доводите в жалбата, че ответницата не е страна по симулативния договор, а приобретател по същото е ищецът /сега касатор/, който обаче не е длъжник по изпълнението и съответно не е налице хипотезата на чл. 17, ал.2 и 3 ЗЗД. Напротив, както вече се посочи, въззивният съд е изложил мотиви, че ответницата не е страна по договора, но е приобретател по него на основание чл. 21, ал.1 СК. Невъзприемането от съда на тезата, поддържана от страна в процеса, не е равнозначно на необсъждане на доводите й.
Вторият правен въпрос е обоснован и с доводи, че въззивният съд без да съобрази, че ответниците не са подали отговор на исковата молба и не са оспорили обратния документ е приел, че същият е без достоверна дата, както и че не обвързва неучастващият в привидната сделка съпруг. Тези твърдения на касатора са неотносими към поставения правен въпрос, тъй като не касаят пропуск на съда да се произнесе по наведени доводи и възражения. Наред с това обосновката на поставения правен въпрос не кореспондира с приетото от съда в мотивите на решението- изводът, че обратният документ е непротивопоставим на ответницата е направен, не защото документът няма достоверна дата, а защото изхожда от страните по привидната сделка, по която ответницата не е страна.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл. 440 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, не е приложена несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, не е и явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изхода от спора в полза на “Банка ДСК“, АД, [населено място] следва да се присъди сумата от 100 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163/29.06.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 311/2021г. по описа на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА Х. М. Х. с ЕГН [ЕГН] да заплати на “Банка ДСК“, АД, [населено място] на основание чл. 78, ал.8 ГПК, сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: