О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                № 377                                    гр. София, 28.05.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                                                                        БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 353 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2ГПК във връзка с чл. 413 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на М. Г. С. , И. Д. С., С. Н. Й. и В. А. В. срещу определение № 101 от 15.02.2010г. по ч. гр. д. № 116/2010г. на Добрички окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена в сила заповед за незабавно изпълнение №421 от 18.09.2009 г. по ч. гр.д. №3665/2009 г.издадена от Добрички районен съд на основание чл.417 т.3 от ГПК В ЧАСТТА за разноските в размер на 2500 лева-адв.възнаграждение Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът „С”О. –гр. Добрич не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл.413 ГПК. За да постанови определението в обжалваната част въззивният съд е приел, че са представени доказателства за заплащане на адв. хонорар от страна на заявителя „С”ООД-гр. Добрич в производството пред РС-Добрич по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос се отнася до това, следва ли съдът да издаде заповед по чл.417 от ГПК за разноските в частта за адвокатско възнаграждение в полза на заявителя при липса на категорични доказателства, че сумата е заплатена от страна на заявителя на пълномощника-адвокат. По този въпрос липсва задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, нито се сочи и прилага противоречива съдебна практика по смисъла на разпоредбата на т.2 от същия текст. При това положение е налице значение на поставения по-горе правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 от ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивната инстанция. Разгледана по същество частната касационна жалба се явява основателна. Съгласно чл.78 ал.1 от Общите правила на ГПК, които се прилагат и за заповедното производство заплатените от заявителя разноски представляващи възнаграждение за а. се заплащат от ответниците, съразмерно с уважената част от претенцията. Следователно условие за присъждането на разноските на заявителя в тежест на ответника е те да са действително направени, т.е. в случая е необходимо доказано плащане от страна на заявителя на сумата от 2500 лева –възнаграждение на адвокат. Като единствено доказателство в тази насока в хода на заповедното производство е приложено копие от фактура № 65/10.09.2009 г.. Доколкото същата сама по себе си не представлява платежен документ, а съдържа отбелязване, че самото плащане става по сметка, то следва да е представено и съответното платежно нареждане или документ, от който да се установява заверена сметка на адвокатското дружество със сумата представляваща платено адвокатско възнаграждение. В случай на плащане в брой следва да бъде представен касов бон или съответна разписка за това. При липсата на тези доказателства следва, да се приеме, че не се доказва плащането на сумата от 2500 лева-адвокатско възнаграждение от страна на заявителя „С”О. и следователно не следва същото да се понесе от ответниците в заповедното производство. С оглед изложеното обжалваното въззивно определение и потвърдената с него заповед по чл.417 ГПК в ЧАСТТА за разноските се явява незаконосъобразна и следва да се отмени като заявлението в тази част се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 101 от 15.02.2010г. по ч. гр. д. № 116/2010г. на Добрички окръжен съд, В ЧАСТТА с която е оставена в сила заповед за незабавно изпълнение №421 от 18.09.2009 г. по ч. гр.д. №3665/2009 г.издадена от Добрички районен съд на основание чл.417 т.3 от ГПК В ЧАСТТА за разноските в размер на 2500 лева-възнаграждение за а. , както и самата заповед В ТАЗИ ЧАСТ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ заявлението на „С” ООД-гр. Добрич пред РС-Добрич рег. № 17896/11.09.2009 г. за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК В ЧАСТТА за 2500 лева-възнаграждение за адвокат. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.