6 Р Е Ш Е Н И Е № 257 София, 24 ноември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 871 по описа за 2017 година. С присъда по нохд №3360/14 г. Софийският градски съд, за деяния, извършени на 02.05.2012 г., ангажирал отговорността на подсъдимите И. В. П., М. В. Петров, Я. Е. М. и Ю. М. П. както следва: 1. всички те са осъдени на основание чл.214, ал.2, т.1, във връзка с ал.1, чл.213а, ал.2, т.4, чл.20, ал.2 (за подс.И. П. и М. П.), чл.20, ал.4 (за подс.Я. М. и Ю. П.), чл.63, ал.1, т.3 (за подс.И. П. и Я. М.) и чл.54 НК на наказания лишаване от свобода съответно – подсъдимите И. П., М. П. и Ю. П. – в размер на по 2 години, условно за срокове от по 4 години, а подс.М. – в размер на 1 година, условно за срок от 1 година. 2. подс.Я. М., Ю. П.и М. П. са осъдени и на основание чл.249, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 (за подс.М. и Ю. П.), чл.20, ал.4 (за подс.М. П.) и чл.54 от НК на наказания лишаване от свобода – за подс.М. в размер на 1 година, условно за срок от 3 години, за подс.Ю. П. и М. П. – на по 2 години, условно за срокове от по 4 години; 3. на основание чл.23, ал.1 от НК са определени общи наказания за подсъдимите М., Ю. П. и М. П., а именно – на първия от тях 1 година лишаване от свобода, условно за срок от 3 години, на втория и третия – по 2 години лишаване от свобода, условно за срокове от по 4 години. С решение № 211 от 09.05.2017 г. по внохд № 1192/16 г., образувано по жалби на четиримата подсъдими, Апелативният съд-гр.София изменил присъдата на СГС, като намалил изпитателните срокове на подсъдимите И. П. – от 4 на 3 години, и на Я. М. - от 3 на 1 година. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили жалби от всички подсъдими. Подсъдимият И. П. и защитата му – адв.Д., възразяват наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК с искания за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от защитника му. Подсъдимият М. П. и защитата му – адв.А., претендират наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му. Подсъдимият А. М. и защитата му – адв.Б., заявяват, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, поради което искат оправдаване. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му. Подсъдимият Ю. П. и защитата му – адв.П., релевират основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК с искания за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Частният обвинител Г. Г. изразява становище, че жалбите са неоснователни. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: І. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК: Възраженията за наличието на това основание следва да бъдат разгледани най-напред. Проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, респ. при отрицателен отговор относно наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Сходството на заявените от жалбоподателите данни, в подкрепа на разглежданото основание, позволява едновременното им обсъждане, с малки изключения, за които ще стане дума по-долу. Всички подсъдими и защитата им поддържат, че съдът не е имал основание да кредитира показанията на пострадалия – св.Г. Г.. В останалата доказателствена съвкупност не се разкриват доказателства, които да утвърждават показанията на пострадалия и позволяват изводите по фактите, приети за установени от САС, най-вече в частта относно употребата на заплашване спрямо пострадалия. Възражението за липса на доказателствена основа на изводите по фактите не намира опора в данните по делото. САС е извършил възложената му от закона проверка по реда на глава двадесет и първа от НПК съответно на изискванията, заложени в чл.314, ал.1 от НПК. Дейността на проверявания съд по доказателствата е била възприета положително от САС, при съображения, изложени на л.6 от мотивите. Доколкото обаче, направените пред въззивния съд възражения, от страна на всички подсъдими и защитата им, са били насочени тъкмо срещу положително оценената дейност на СГС, САС детайлно е анализирал отделните елементи на доказателствената съвкупност (л.12-16 от мотивите). На същото място се обективират подробни и ясни съображения по оценката на гласните източници на доказателства, на които е бил поставен акцент пред САС, а сега и пред ВКС. Срещу тези съображения, с едно изключение – свързаното с приобщената по делото жалба от страна на Е. И. (л.63 от нохд), жалбоподателите фактически не възразяват. Декларативните възражения, че показанията на св.Г. Г. и В. са тълкувани от САС превратно, не налагат друг извод, различен от направения току що. Към казаното от въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира за нужно да добави следното: през двете фази на наказателния процес подсъдимите по делото са използвали правото си да не дават обяснения по предявените им обвинения. За достигане до обективната истина, чрез изясняване на фактите по чл.102 от НПК, по начина, изискуем от закона – обективно, всестранно и пълно, съдът, а преди това и органите на досъдебното производство, фактически са събирали доказателства за проверка на показанията на пострадалия Г. (дадени от него на досъдебното производство и пред съда, като първите са били надлежно приобщени в хода на съдебното следствие пред СГС). Коментираните показания най-напред са проверени относно вътрешната им логичност и издържаност, а после и във връзка с останалите елементи от доказателствената съвкупност. Безспорно е, че показанията на пострадалия, за които стана дума, са без противоречиви, последователни, логични и в тях не се обективира преднамереност и вероятност. В тяхната конкретика (време, място, начин и др.), те са проверени чрез редица гласни и писмени източници на доказателства. Тук е мястото да се посочи, че последните са процесуално годни източници и за който и да е от тях не се установяват причини за недостоверност. При показанията на свидетелите В., Й.Ж., Б. и И.Г. и писмените доказателства относно - използването на банкомат на ЦКБ; залагането на вещ в заложната къща на св.Б.; стойността на тази вещ; за движението на лекия автомобил, управляван от св.Ж. и за данните от видеонаблюдението на централни софийски булеварди, САС не е имал основание да не даде вяра на показанията на св.Г.Г.. ВКС изцяло възприема оценъчната дейност на САС, както и съображенията му в тази насока, в частност тези, посветени на конкретната връзка между показанията на свидетеля-пострадал и всеки един от останалите източници на доказателства, за които стана дума току що. При очертаната доказателствена основа, обстоятелствата от кръга на главния факт, тези по чл.102 от НПК, са изяснени надлежно, поради което не е било необходимо, а и правилно не е сторено, да се изясняват данните, произтичащи от приложената по делото жалба от името на Е. И.. САС не е имал процесуална възможност да се позовава на част от тези данни и поради това не се споделят от ВКС. Същите съображения, на плоскостта на изложеното дотук, нямат онова значение, което им се придава от подсъдимите М. П. и И. П.и защитата им. Подсъдимият М. и защитата му възразяват, че са нарушени изискванията на глава тридесета от НПК – „Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни”. И това възражение, поддържано най-напред пред САС, е получило отговор, съответно на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. ВКС не може да даде различен отговор, доколкото в чл.394, ал.2 от НПК изрично е регламентирано, че в случаите на деяние, извършено в съучастие между непълнолетен и пълнолетен, какъвто е настоящият, производството се разглежда по общия ред. На последно място, подс.М. П.и защитата му претендират да е нарушен чл.269, ал.3, т.1 и т.4”а” от НПК, като считат, че делото неправилно е било разгледано от въззивния съд в отсъствие на този подсъдим. Съдът е бил уведомен, че подсъдимия се намира в Англия и изтърпява наказание, но не е сторил необходимото за изясняване на тези обстоятелства и осигуряване личното участие на подс.М.П. във въззивното производство. Данните по делото не дават основание за критично отношение към дейността на САС, свързана с така направеното възражение. За производството пред САС подсъдимият е бил призоваван от адреса, посочен от него още от досъдебното производство – в [населено място], [жк], бл..… Призовката за първото съдебно заседание на 21.12.2016 г., е била връчена при условията на чл.180, ал.2 от НПК – на неговата баба Ц. К. Ч. (преди това получавала многократно призовки за своя внук – виж л.15,28,40,65,87 и др. от внохд). Видно от протокола за съдебното заседание на споменатата дата, подс.М. П., редовно призован, не се явил. Защитата му – адв.А. заявила „ Доколкото зная от родителите на подсъдимия….същия е задържан от лятото на 2016 г., извън пределите на РБ, доколкото знам в Англия” (л.106). За следващото съдебно заседание, насрочено за 08.02.2017 г., САС извършил щателно издирване на подс.М. Петров и не установил той да се намира в затворите и следствените арести на страната ни. Местното издирване не установило неявяването му пред съда да се дължи на заявените от адв.А. причини. В началото на м.01.2017 г. Ч. пояснила, че внукът й от шест месеца живее и работи в Англия (л.121,122 от внохд). В съдебното заседание, проведено на 08.02.2017 г., при посочените данни, адв.А. изразила положително становище за даване ход на делото и не подновила претенцията за това, че той е задържан във връзка с изпълнение на наказание в Англия. При така установеното, САС е имал основание да даде ход на делото при условията на чл.329, ал.2, във връзка с чл.269, ал.3 от НПК. ІІ. При съобразяване на инициативата за образуване на настоящото производство ВКС намери, че не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. То преди всичко е заявено като последица от основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като в жалбите на подсъдимите не са изложени данни в негова подкрепа. Предвид на изложеното по-горе, проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. Същите факти разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави, поради което и правилно, съответно на участието на всеки един от подсъдимите, съдът е ангажирал отговорността им, така както бе отразена в началото на настоящото решение. САС правилно е извел, че в рамките на това производство положението на подсъдимия И. П. не може да бъде утежнено, доколкото са налице причини за утежняване на неговата отговорност. Институтът на условното осъждане е неприложим за този подсъдим предвид на данните, произтичащи от свидетелството за съдимост. Същият подсъдим е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление общ характер - по нохд № 4482/11 г. по описа на СРС, с присъда влязла в сила на 24.06.2011 г., с която за престъпление по чл.129, във връзка с чл.63 от НК подс.И.П. е осъден на 10 месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Иначе казано, деянието от 2.05.2012 г., предмет на настоящото производство, е извършено в рамките на изпитателния срок – от 24.06.2011 г. до 24.06.2014 г. и това предпоставя задължително преценка на предпоставките на чл.69, ал.2, във връзка с чл.68, ал.1 от НК, каквото не е сторено от СГС. ІІІ. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Изрично такова възражение е направено само от подс.М. Петров с искане за намаляване на наказанието. Данни в подкрепа на основанието, не са поставени на вниманието на ВКС. Наложените на този подсъдим наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. Правилно е приложението на чл.23 от НК. Водим от изложеното като не намери основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211 от 09.05.2017 г., постановено по внохд № 1192/16 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: