3 РЕШЕНИЕ № 183 София, 03.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1865/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Г. Д. С. и Й. Д. П. са поискали да се отмени влязлото в сила решение № 1976 от 09.10.2013 г. по в. гр. д. № 1322/2013 г. на Варненския окръжен съд. Към молбата са приложени писмени доказателства: приемо-предавателен протокол от 21.01.2014 г., оценителен протокол от 14.09.1994 г., уведомление за плащане, три вноски бележки, удостоверение № 35 от 24.04.1986 г., писмо № С-8 от 21.01.2014 г. от Държавна агенция „Архиви”, отдел „Държавен архив” - В., удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 116995 от 22.10.2013 г. на [община], район 1 „О.”, за чието наличие молителите твърдят, че са узнали след влизане в сила на решението и които са от съществено значение за изхода на делото. Ответниците по молбата София М. Д., М. Г. Г. и И. Г. И. считат същата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, в сила е оставено решение № 111 от 14.01.2011 г. гр. д. № 9514/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от молителите иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху реална част от 636 кв. м. от поземлен имот № 1165 по КП на м. ”Б.-север” от 1989 и 1996 г. Предмет на спора е земеделска земя, находяща се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която съдът приел, че е принадлежала на наследодателя на ищците /сега молители/, а ответниците са противопоставили права по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на реализация на придобито от наследодателя им Г. И. Д. право на ползване по ПМС № 11/1982 г. съгласно удостоверение № 81 от 06.05.1985 г. С решение № 98 от 17.04.2013 г. по гр. д. № 1392/2013 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., в производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предходното въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, тъй като с молбата за отмяна ищците са представили частен писмен договор от 15.09.1986 г., за който в отменителното решение е прието, че е от съществено значение за изхода на спора дали предоставеният за ползване на Г. Д. имот е идентичен със спорния по делото. Данните по делото сочат, че съгласно удостоверение № 81/1985 г. предоставеният за ползване имот е хавра с площ 0.6 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „К.”, при граници : Г. Й., М. П. и път. С решението, предмет на молбата за отмяна, е прието, че предоставеният за ползване имот, описан в удостоверението от 1985 г. и в оценителния протокол от 16.08.1994 г. за изкупуване на земята, е идентичен със спорния имот. За този извод съдът се позовал на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, приета от първоинстанционния съд, както и на приетото от него заключение на вещото лице инж. Ш. Х., които са взели предвид съвпадението на местност, граница «път» и вписване в КП, респ. П., и при условие, че е налице правоприемство между Г. Й. и Д. Й. - настоящ собственик на съседния имот № 1164, и между М. П. и И. П. П. - настоящ собственик на съседния имот № 2054, като обратното не е установено по делото. Обсъдени са и данните, че първоначално имоти пл. №№ 1164 и 1165 били предоставени за ползване на С. Я. И., който с недатиран частен писмен договор продал на Г. Д. лозе от 600 кв. м. в м. „К.”, и това според въззивния съд е индиция, че още преди да му бъде предоставен за ползване през 1985 г., Д. се е настанил в имота, което обяснява вписването му в разписния лист към кадастралния план от 1979 г. Договорът от 15.09.1986 г., с който С. Я. И. отстъпил на Д. Й. М. правото на вечно ползване върху една хавра от 1 декар, дадена му по „постановление 11 с удостоверение 25/17.V.1982 г.”, послужил като основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на предходното въззивно решение, също е обсъден от въззивния съд като индициращ причина за записването на М. в разписния лист към кадастралния план от 1989 г. като ползвател на имот пл. № 1164. И двата частни договора, обаче, според въззивния съд нито установяват, нито изключват условието, предпоставено от вещите лица - да е налице правоприемство между Г. Й. и Д. Й. М., нито подпомагат идентифицирането на имотите, тъй като не съдържат необходимата за индивидуализацията им информация. Изводът за идентичност е обоснован и с показанията на свидетели, които са установили, че предоставеното за ползване на Г. Д. лозе /хавра/, е спорното по делото, което те познават още от 1986 г., тъй като са подпомагали семейството при изграждането на постройката в него, а надлежна и безспорна идентификация на процесния имот като предоставен за ползване е била извършена в развилото се производство по оценка в отговор на заявлението на Д. по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот при граници: пл. № 2054, 1164, 1163 и път, ведно със сграда с площ 35 кв. м. по строително разрешение № 175 от 28.05.1986 г. За да опровергаят наличието на родствена връзка /в този смисъл понятието „правоприемство” е употребено от вещите лица/ между Г. Й. - записан като съсед на предоставения за ползване на Г. Д. имот в удостоверение № 81/1985 г., и настоящия съсед Д. Й. М., молителите представят удостоверението от 22.10.2013 г. От него е видно, че сред наследодателите, както и сред наследниците на Д. Й. М. не е посочено лице с име Г. Й.. Това обстоятелство не е от съществено значение за изхода на спора, защото освен заключенията на техническите експертизи, предпоставящи наличие на родствена връзка, въззивният съд изрично е основал извода си за идентичност и с други събрани по делото доказателства. Заключенията, съдържащи посочената предпоставка във връзка с идентичноста, са обсъдени и преценени на общо основание заедно с другите доказателства по делото, без да е придадено решаващо значение на някое от тях. Не на последно място, при полагане на грижа за добро водене на делото, молителите са разполагали с процесуалната възможност да представят това доказателство при висящността на спора, както са представили удостоверение за това, че в регистъра на населението на [населено място] има регистрирано лице с имена Д. Й. М., починала на 15.05.1996 г. /л. 61 по в. гр. д. № 1322/2013 г. на Варненския окръжен съд/. От останалите доказателства, представени с молбата за отмяна, се установява, че настоящият съсед И. П. П. се легитимира за собственик на имот № 2054, след като изкупил предоставения му за ползване имот по удостоверение № 35/1986 г. Щом това е така, се поддържа в молбата, той не е правоприемник на М. П. - един от съседите на предоставения имот на Г. Д. по удостоверение № 81/1985 г. Молителите твърдят, че тези доказателства не са били на съхранение в държавен архив - в този смисъл е представеното писмо № С-8 от 21.01.2014 г. от Държавна агенция „Архиви”, отдел „Държавен архив” В.. Намирали се у трето за спора лице - С. А. С., във връзка с намерението му да закупи имот № 2054, и са им предоставени на 21.01.2014 г., за което бил подписан и представеният по делото приемо-предавателен протокол. Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., и по отношение на тази група доказателства не е налице една от предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Изводът за наличие на идентичност е формиран след извършена от въззивния съд преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, при което сега представените доказателствата не са достатъчни за установяване на твърдението на молителите в обратен смисъл. Ето защо те не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Като неоснователна, молбата за отмяна ще бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Д. С. и Й. Д. П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1976 от 09.10.2013 г. по в. гр. д. № 1322/2013 г. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: