Р Е Ш Е Н И Е № 292 гр.София, 13.10.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2938/ 2014 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 741/ 29.05.2014 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 2938/ 2014 г. по жалба на С. И. Щ. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 38 от 06.01.2014 г. по гр.д.№ 2981/ 2013 г., с което по иск на В. П. Я. жалбоподателят С. Щ. е лишен от родителски права по отношение на детето П. С. Щ. и са определени мерки на лични отношения между детето и бащата – всяка трета неделя от месеца от 9.00 до 17.00 часа по адреса на детето в присъствието на майката или бабата по майчина линия. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да връчва призовки и съобщения на страната чрез пълномощника й, когато има такъв и за последиците от връчване на призовки и съобщения на адрес, на който тя не пребивава. По този въпрос едни съдилища приемат, че наличието на упълномощен процесуален представител не изключва възможността призовките и съобщенията до страната да се връчват на адресът й – това връчване е редовно. Други застъпват становището, че ако страната е посочила съдебен адресат по делото или е ангажирала пълномощник, съдът е длъжен да връчи предназначените за нея призовки и съобщения чрез тези лица, а връчването на адреса на страната в този случай не може да се счете за редовно. На основание чл.291 т.2 ГПК съставът на ВКС приема за правилна практиката, според която при наличие на упълномощен представител съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на страната. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.39 ал.1 ГПК. Установената по прилагането на отменения ГПК съдебна практика, според която и при наличие на упълномощен представител или посочен съдебен адрес призовките и съобщенията можеха да бъдат връчени редовно на адреса на страната, имаше своето основание в разпоредбите на чл.46 и чл.42 ал.1 ГПК (отм.). Процесуалният закон разпореждаше призовката да се връчи на призованото лице или на пълномощника му. Посочването на съдебен адрес бе възможност за страната и улесняваше призоваването й, но наличието на съдебен адрес също не водеше до нередовност на връчването, извършено на адреса на страната. В ГПК от 1952 г. (отм.) разпоредба, аналогична на тази по чл.39 ал.1 от действащия ГПК от 2007 г., липсва. Понастоящем законодателят урежда начините на връчване в чл.43 ГПК – то може да се извърши лично, чрез трето лице, чрез прилагане на съобщението към делото, чрез залепване на уведомление или чрез публично обявление. Законодателят предпочита личното връчване (чл.45 ГПК), към което е приравнено и връчването на представител. Към който и да е от другите начини на връчване се пристъпва само ако връчването не може да бъде извършено лично. Именно поради това в чл.39 ал.1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по чл.46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично. С оглед така приетото по процесуалноправния въпрос, по който обжалването пред ВКС е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Въззивното решение е постановено след като за проведените на 11.11.2013 г. и 04.12.2013 г. съдебни заседания пред окръжния съд касаторът (ответник в основното производство) е бил призован на адрес, на който не пребивава, а призовката е получена от баща му. Това призоваване не е редовно, тъй като от 30.01.2013 г. по делото е приет адвокат като редовно упълномощен представител на ответника и съгласно чл.39 ал.1 ГПК съдът е следвало да извършва връчването на призовки и съобщения на страната чрез него. Като е постановил акт по същество без да осигури възможност на страната да вземе участие в производството, съдът е процедирал при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание чл.281 т.3 ГПК. Извършените пред въззивния съд съдопроизводствени действия следва да бъдат повторени след редовно призоваване на ответника, поради което спорът не може да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на спора следва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК относно въззивното производство. Според изведеното в него (т.1), когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства. По делата за ограничаване или лишаване от родителски права съдът е натоварен да следи за интереса на детето и поради това въззивният съд е следвало да отстрани нарушенията на първата инстанция, като изслуша лично навършилото 10 години дете П. Щ. (чл.15 ал.1 от Закона за закрила на детето) или да мотивира извод защо изслушването би навредило на интересите му. Задължително е да се покани за изслушване и родителят, чието лишаване от права се иска (чл.133 ал.2 СК). Той може да не бъде изслушан ако не се яви без уважителни причини, но преди това трябва да му е връчено редовно съобщение, с което да бъде известен за необходимостта да се яви. Първоинстанционният съд е съобщил с протоколно определение от 20.03.2013 г., че ще изслуша ответника след събиране на гласните доказателства, но е пропуснал да стори това. Въззивният съд е следвало да вземе служебно мерки за отстраняване на тези нарушения и това следва да бъде сторено при новото разглеждане на делото. С новото решение по съществото на спора следва да бъдат разпределени и разноските по делото за всички инстанции (чл.294 ал.2 ГПК). По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 38 от 06.01.2014 г. по гр.д.№ 2981/ 2013 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: