Р е ш е н и е № 311 гр.София, 28.10.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и четиринадесета гоодина в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретяря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2012 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 06.12.2013г. по гр.д.№ 831 / 2013г., с което АС Пловдив е отхвърлил иск с правно основание чл.55 ззд. С определение от 09.06.2014г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса : при двама представляващи дружество следва ли плащането на последното да се извърши задължително и на двамата. Жалбоподателят – Д. Я. С., чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е неправилно имоли да бъде отменено. Ответникът – [фирма], не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Д. Я. срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 53 846,07 евро /петдесет и три хиляди осемстотин четиридесет и шест евро и седем евроцента/, получена при начална липса на основание от дружеството съгласно издаден на 11.12.2008 г. от К. А. приходен касов ордер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът е приел за установено, че с договор за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот от 11.12.2008 г., сключен с н.а. № , т. , рег. № , н.д. № г., [фирма] – П, действащ, чрез управителите си К. А. и Д. Г., представлявани в нотариалното производство от адвокати И. Н. и Р. С., е продал на Д. С. правото на строеж върху два самостоятелни обекта - апартамент № и апартамент № , и двата в жилищен блок №, строящ се в УПИ обществено и жилищно застрояване, кв. ,[жк], [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при описани в акта граници, за обща цена от 40 200 лв., заплатена от купувача на продавача при подписването на нотариалния акт. Установено е, че на същата дата /11.12.2008 г./, е издаден приходен касов ордер, с който К. А., в качеството си на управител на [фирма], е получил от Д. С. 74 400 евро като плащане за апартаменти № и № , като на документа има и печат на дружеството. Прието е, че по делото няма събрани доказателства за наличие на друго правоотношение между страните /не е представен писмен договор за строителство/, а и от представените доказателства е видно, че строителството на сградата е било осъществено от друга фирма [фирма] – П, на когото жалбоподателят е заплатил на 30.09.2010г. сумата 72 209,24 лв. за строителните работи/. Съдът е счел, че основното възражение на ответника е, за това че плащането не е било прието надлежно от него поради законовото му представителство от двамата управители само заедно и по тази причина е недействително, и не го обвързва. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. Съдът е счел, че при доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, която му е била указана от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 ГПК в съдебно заседание на 12.03.2013 г., той не е ангажирал доказателства, че е платил сумата 74 400 евро на овластен от закона представител на юридическото лице, тъй като по делото не е спорен факта, че към 11.12.2008г. [фирма] – П е било представлявано от двамата съдружници К. А. и Д. Г. само заедно. При тези данни съдът е приел, че единствено волеизявления или действия, изходящи и от двамата представители на дружеството, могат да го обвържат валидно, тъй като това обстоятелство е било вписано в търговския регистър и е било известно и на ищеца /предвид сключения между него и дружеството същия ден договор за покупко-продажба на право на строеж с н.а. № ./. Счел е, че поставеното ограничение в представителната власт на представляващите дружеството има действие по отношение на ищеца по аргумент за противното от разпоредбата на чл.141, ал. 2 ТЗ. Съдът е приел, че плащането на сумата 53 846,07 евро не е било надлежно извършено, като то не може да обвърже дружеството, а единствено физическото лицето, което я е получило, поради което предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД е неоснователен. Допуснато е касационно обжалване по въпроса: при двама представляващи дружество следва ли плащането на последното да се извърши задължително и на двамата, на основание чл.280,ал.1, т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в обжалваното решение е даден отговор на поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: от 17.01.2012г. по т.д.№839/2010г., І т.о. на ВКС и решение от 18.11.2010г. по гр.д.№1539/2009г., ІV г.о. на ВКС. В практиката се приема, че съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД точно изпълнение има не само, когато е извършено спрямо кредитора, но още и на овластено лице /от кредитора, от съда или от закона/, на всяко трето лице, когато кредиторът го потвърди или се е възползвал от него. Посочва се, че по силата на чл.75, ал.2 ЗЗД длъжникът се освобождава от задължението, ако добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. При изпълнението настъпва удовлетворението на кредитора, като с плащането дължимата по договора парична престация води до увеличаване на патримониума му. Специфичните правила за изпълнение по чл.75 ЗЗД предвиждат, че ако вземането не е получено лично от кредитора, но същият го е потвърдил, възползвал се е от него, изпълнението е отишло в негова полза или че за него възниква право на иск срещу лицето, получило изпълнението, то изпълнението има погасителен ефект. Принципно усложненията при плащането на некредитор според чл.75, ал.2 ЗЗД настъпват след възникване на задължението и като резултат на осъществено изпълнение. Измененията във фактическите условия по изпълнението изискват добросъвестност от страна на длъжника, както и съдействие от кредитора за точното следване на указанията му във връзка с действията по изпълнението. Именно за това при двама представляващи дружество може плащането на последното да се извърши и само на единия от тях, ако са налице предпоставките на чл.75, ал.2 ЗЗД. С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. При спазване разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото ще следва да се върне на въззивния съд за изслушване заключение на съдебно-икономическа експертиза. Предвид данетото тълкуване в т.3 на ТР№1/2013г. на ОСГК ТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. В конкретния случай съдът се е ограничил само да направи констатация, че плащането на дружеството не е надлажно извършено, тъй като е направено само на един от двамата представляващи го, без да се изложил къквито и да е съображения по приложението на чл.75, ал.2 ЗЗД, т.е. дали след като плащането е извършено на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението, последното е отишло в полза на кредитора- дружеството. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да допусне и изслуша съдебно икономическа експертиза, която да даде заключение дали по сметка на [фирма] е отразена като получена от Д. С., чрез упративетя К. А., сумата 74 400 евро като плащане за апартаменти № и № . Едва след изслушване на заключението съдът ще може при преценка на всички доказателства да направи своя извод за основателността на предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О Т М Е Н Я решение от 06.12.2013г. по гр.д.№ 831 / 2013г. на АС Пловдив. В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: